Непознатата история: Руският гост на Варна

Членовете на руската делегация във Великобритания (от ляво надясно) К.И.Чуковский, Е.А. Егоров, В.Д. Набоков и В.И. Немирович-Данченко.

Днес е трудно да погледнем на случващото се с очите на българите от началото на XX век. Това е едно време, което е толкова отдалечено от нас, колкото и приближено, едно време на борби и идеали, на противоречия и неясноти.

Именно тогава през 1908 г. все още непълноценно развитата Варна има възможността да посрещне един знатен чуждестранен гост, който със сигурност е бил натоварен със своята геополитическа мисия.

Този руски гост Ефим Александрович Егоров

е редактор в един от най-тиражираните руски вестници по това време „Новое время“. Той е роден в руския град Оренбург през далечната 1861 г., а по-голямата част от живота му е обвита в неясноти поради липсата на изследвания. Знаем, че през 1903 година вече като журналист  се запознава с руския религиозен философ, литературен критик и публицист Васил Василевич Розанов, около когото се включва в религиозно-философски кръжок.

Ето как е описан от В. Евгеньев-Максимов в книгата „Из прошлого русской журналистики / Л., 1930, с. 159“:

„Егоров принадлежи към типа противоречиви хора, които по онова време бяха често срещани. Според обществените му убеждения той е бил популист, почитател на Горки и Михайловски, но това не му пречи да заеме мястото на секретар в религиозно-философските срещи и да си сътрудничи с в. „Новое время“, където през април 1904 г. напълно се прехвърля от списание „Мережковски“ в ролята на ръководител на отдела за външна политика. В редакцията на „Новый путь“ обаче работата му има предимно технически характер и не влияе съществено на идеологическото лице на списанието.“

Във Варна той пристига на 16 май. Ежедневникът „Свободен глас“ ни информира, че е присъствал на парад пред катедралния храм, а след това е бил на митинг, организиран от кандидатите на демократическата партия - Кръстьо Мирски и Никола Кънев.

Ето как вестникът описва този епизод: „Още в началото на митинга преди ораторите да почетат своите речи г-н Кънев съобщи за събранието, че между Вас днес – по едно щастливо съвпадение – се намира един от представители на братската нам руска преса – г-н Е. А. Егоров, който пътува със специална цел да се запознае с България и особено Македония и с нейните работи. В отговор на това многохилядното множество викна непрекъснато „ура“ и в негово лице акламира както скъпия и мил за Варна гостенин, тъй и руския публицист, руската преса, Руския император и великия руски народ“.

Както знаем от учебниците по история, по онова време сред българските политици често са възниквали противоречия, когато става въпрос за Руската империя.

Деленето на русофили и русофоби

започва може би още преди Освобождението и под една или друга форма се е запазило до наши дни. Не можем да кажем със сигурност как обикновените хора са гледали на Русия и поданиците на руската корона. Знаем само, че въпреки всички спорове на политическо ниво, варненци приемат Ефим Александрович както подобава да се посреща един гост – с отворени обятия и много любов.

За жалост обаче ораторите не остават по-назад

според ежедневника по време на политическите речи говорителите на няколко пъти напомнили на своите слушатели за жертвите, които Русия е направила за свободата на България и след всяко едно припомняне еквали виковете „Да живее руският цар!“, „Да живее великият руски народ!“.

След митинга трогнатият Егоров благодарил на ентусиазираното събрание.

„Аз твърде жален, че не можах да се науча до сега да говоря по български и ще трябва да Ви говоря по руски, но вярвам, че ще бъде разбран, понеже това е почти същия език, който Вие слушате в църквата, па и мнозина измежду Вас сигурно го знаят“, казал той.

„Разбираме, разбираме“ бил отговарът на варненци.  След като чул тези думи, Егоров продължил своето слово:

„В една свободна страна като нашата деленето народа на партии е необходимо. Без това е немислим свободният политически живот. По сложните и разнообразни политико-социални въпроси не може да има еднакво схващане, еднакво мнение у всички граждани. Но има въпроси обаче, по които разногласието изчезва – то е немислимо. Това именно аз видях за лишен път днес и у Вас – на днешното събрание. Щом станеше дума за вашето освобождение, щом се споменаше името на вашата освободителка, аз виждах… Аз съм свидетел как по вашите лица сияеше същото чувство, как гръмовно трепваше вашето ура!“

Площад “Мусала” през първото десетилетие на миналия век. Снимка Варненска дигитална библиотека.

Тогава Егоров ръководи чуждестранния отдел на „Новое время“

Журналистът бил натоварен със задачата да проучи македонския въпрос. Ефим Александрович искал да види сам с очите си страдалното положение на поробените българи. По негови думи руските държавници с болка на сърце гледали братоубийствената война и водели преговори с Англия, Франция и Италия за взаимно споразумение, за да се въдвори мир в тази нещастна страна.

Докато руският гост говорел, все повече и повече хора се струпвали на площад „Мусала“ (дн. „Независимост“), а след думите му за пореден път екнали викове „ура“.

Ораторите обявили митинга за закрит, но хората не си разотишли

Нещо повече – когато Егоров, придружен от местните лидери на демократите, тръгнал за дома на окръжния управител, където бил поканен на обяд, варненци потеглили след него и дори го пренесли на ръце.

Тогава неизвестен по име варненец поднесъл на руския гост скромен букет от рози. Трогнат от всичко това, той застанал на балкона  и благодарил сърдечно на радостните граждани.

Сочейки букета, той обърнал внимание на цветовете на розите - бяло, зелено и червено. „Това е хубавият трикольор на вашата мила родина. Ще го пазя като скъп и неизгладим за мене спомен от днешния неочакван за мен братски, за да не кажа царски, прием“,  казал той, след което за пореден път викове „ура“ процепили въздуха.

След обяда Егоров посетил девическия пансион и гимназия и е останал възхитен от изпълнението на няколко номера от програмата. Ученичките го изпратили радушно, поднасяйки му четири разкошни букета от рози.

Македония

Ефим Александрович бил искрен, твърдейки, че руската корона води преговори с останалите велики сили. Действително преговори между Англия и Русия е имало, но те остават глас в пустиня.

Знаем, че четири години след визитата избухва първата Балканска война, която завършва с победа на четирите православни балкански държави над Османската империя. След победата ябълката на раздора се оказва Македония. Българският цар Фердинанд нарушава предварителния договор, по силата на който в случай на спор за територии руският цар трябва да стане арбитър. Така избухва втората Балканска война (1913 г.). Първоначално България успява да удържи фронта срещу Гърция и Сърбия. За да научи българският цар на уважение, както бихме казали на уличен жаргон, руският цар Николай II принуждава Румъния да нападне южната си съседка. Османската империя също се включва във войната и така България е изправена срещу всичките си съседи. След загубата голяма част от територията на Македония отново остава извън границите на царство България.

В изгнание

Колкото до Егоров, знаем, че през 1916 г. е изпратен във Великобритания в качеството си на делегат. След Октомврийската революция в Русия е принуден да се установи на Запад, но не къса отношенията си с родината и помага на бялата преса. По време на едно от заседанията на религиозно-философския кръжок е забелязан от известната руска поетеса Зинаида Гипиус, която не се изказва никак ласково по негов адрес. Всъщност, повечето оценки, които получава, са отрицателни. Можем само да гадаем дали причината се корени в това, че той е изпреварил времето и остава неразбран, или в това, че може би личният му живот наистина не е бил подреден.

Трябва да си дадем ясна сметка обаче, че човек, станал свидетел на краха на страната си, която на всичко отгоре претендира да бъде Третия Рим, е силно вероятно да изгуби всякаква дипломатичност. Към този момент не можем да възстановим живота и делото на журналиста след емиграцията му. Знаем, че умира на 12 май 1935 г. във френското градче Сент-Женевьев-де-Буа.

АНДРЕЙ АНДРЕЕВ

Четете още от рубриката "Непознатата история":

Една историческа среща

Французи и германци описват стара Варна

Стара Варна през очите на един американец

Гостите италианци

Конете във Варна

Качеството на храната в стара Варна

Битката за един по-чист град