IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 12°
Живот
08:00 | 6 август 2019
Обновен: 19:00 | 28 март 2024

Непознатата история: Стара Варна през очите на един американец

През 1930 г. в морската столица пристига посланикът на САЩ Хенри Уортън Шумейкър, който остава очарован от красотата на града ни

По материала работи: Пламен Янков
Непознатата история: Стара Варна през очите на един американец

Хенри Уортън Шумейкър, американски посланик в България (1930-1933 г.). Снимка Еxplorepahistory
 

Още в далечното миналото безброй чужденци са изказвали своите положителни впечатления от красотата на българските земи. Някои от сюжетите в митологията, записана от древните елини, се развиват на териториите на днешна България, а през късното Средновековие и западни, и османски автори описват земите ни като рай.
 

Днес също ставаме свидетели на това как чужденци, стъпили в България, решават да останат тук завинаги. Често се питаме защо оставят успешните си кариери заради нашата държава и отказваме да приемем, че България е много повече от това, което виждаме.
 

Миналата седмица ви разказахме за визитите на италианските военни във Варна през 20-те и 30-те години на миналия век. Не по-малко интересно обаче е посещението на Хенри Уортън Шумейкър, американски посланик в България (1930-1933 г.). Освен политик той е изследовател на миналото – историк и фолклорист, както и виден общественик в страната си. Роден е в Ню Йорк през 1880 г., но името му се свързва по-често с Пенсилвания, където се установява на зряла възраст. Едва на 18 години той се изявява като журналист, след като започва да публикува записани от него легенди в пенсилвански периодични издания, които по-късно помества в книгата си „Планински легенди“ (1908 г.).
 

След като завършва Колумбийския университет, постъпва в армията и се издига в чин полковник. Той обаче не скъсва с изследователската си дейност и продължава да издава книги, свързани с фолклора, а неговият талант не остава незабелязан. Включва се в множество кампании, свързани с опазването на околната среда и паметта, а през 20-те години попада в бурята на политическия живот. Бил е председател на историческата комисия в Пенсилвания (1923–1930 г.) и е членувал в държавни съвети за опазване на околната среда и историята. През 1929 г. е бил начело на президентската кампания на Херберт Хувър в Пенсилвания, а през 1930 г. е назначен за посланик на САЩ в България.
 

Посещението
 

Още в първата година от престоя си в страната ни Шумейкър посещава морската столица на България, от която остава очарован. В града ни американският гражданин прекарва един месец, което за човек с неговия изследователски опит е напълно достатъчно, за да си създаде ясно мнение за мястото, в което е попаднал.
 

Както неведнъж е ставало на въпрос, в първите години след Освобождението на България Варна е изглеждала трагично. В началото на 30-те години на миналия век обаче картината е коренно различна. Тогава градът вече се е разраснал, а жителите разполагали с електричество, канализация, улично осветление и пътища. Точно това отбелязва и Шумейкър в своя пътепис „Впечатления от Варна“, публикуван във френскоезичния вестник „Ла  Бюлгари“ от 30 август 1930 г., чийто превод е поместен във „Варненски общински вестник“ от 27 септември с.г.
 

„Варна е един хубав модерен град върху старинен фонд. Улиците са чисти и добре павирани. Типът на старите къщи, на които долната част е каменна, а горната от дъски, имат една особена архитектура и човек никога не се уморява да ги обхожда, наблюдава и да мечтае върху тяхната чудна превратност в историята“ – пише американският посланик. Той стига доста по-далеч в своята оценка и твърди, че Варна е една от красивите местности от своя род в целия свят.
 

По негови думи  тази оценка е дадена напълно безпристрастно, но това не е всичко. Като потомък на заможно семейство, политик, военен и изследовател, той е имал възможността да разгледа голяма част от света.
 

Посещавал е повечето морски курорти в страната си – Атлантик Сити, Рехобот, Палм Бийч,
 

Маями, както и във Великобритания, Франция и Италия. Въпреки всичко Шумейкър е повече от категоричен:
 

„Никъде не съм намерил такова чудесно съчетание на прелести в един морски курорт, както във Варна“.
 

„Хубавият залив във форма на подкова зад далечния хоризонт, на който е тайнствената Русия; на север обширни лозя, изпъстрени с китни вили, обградени с трепетливи и високи тополи, още по на север се намира величественият летен дворец на Н. В. Царя "Евксиноград“.
 

На юг фаровете, вълнообразно наредени могили, всичко покрито с великолепни дъбови гори, които се простират надалеч по направление на Бургас. Всичко това дава такава вълшебна гледка, която не може да се забрави. Прибавете към това един ветрец, който никога не стихва и ви разведрява душата. Необикновеният вид на тукашните живописни лодки и рибарското пристанище придават още нещо към хубостта на залива. Разните видове птици - чайки, гларуси, морски врани и др. са едни от най-привлекателните черти на това крайбрежие“, пише Шумейкър.
 

Авторът обръща внимание и на градските бани

и  най-вече на „прелестите на жените“
 

Изглед от плажа пред женските бани (1921-1930 г.), направили особено впечатление на американския гост. Снимка  Варненска дигитална библиотека

 

Той нарича българите „безсъмнено една от най-хубавите раси на света“, чиито горда стойка и естествена непринуденост не са били засенчени от западната цивилизация.
 

„Градините и булевардите на Варна са сенчести и винаги прохладни. Ботаническата градина заслужава едно посещение. Тя е винаги пълна с оживление и действително, алеята, с тройния ред дървета, която води към осветените магазини и самото казино напомнят удивително хубавия френски Виши.
 

Водата на плажа е винаги чиста и бистра. Изглежда, че тя има радиоактивни свойства, а пясъкът е напоен с йод и елементи, които дават здраве.
 

Слънчевите бани във Варна се използват на широко и от всички класи.
 

Българи от градското и селско население, чужденци, всички, най-демократично използват радостите на плажа, вдишвайки здраве. Най-приятните часове за къпане са от 10 сутринта до 1,30 след обяд.“
 

Той описва и дъбовите гори, разположени южно от града. „Приятно отморяване чувства човек при залез слънце да седне под тия благородни дъбове, да слуша пеенето на кардеринките и да се любува на тихите води на Черното море, чийто цвят има багрите на тюркоаза, великолепно бистри като водите на Бискайския залив на Флорида, или като тия на Средиземното море“ – пише Шумейкър.
 

Като интересна забележителност той посочва Аладжа манастир, чиито катакомби и подземия датират от IV век, което го прави един от най-древните християнски храмове в света.
 

Не всичко обаче се върти около красотата. Поради тази причина Шумейкър обръща внимание и на икономиката на града. Той пише, че след една разходка с лодка по езерото  търговското и морското значение на Варна става пределно ясно. Правят му впечатление и градските фабрики и развитите лов и риболов, заради които нарича Варна „малък Лайпциг“.
 

По негови думи в града ни е можело да се купят хубави кожи от вълци, лисици, мечки, чакали, диви котки, златки и други животни, които по онова време са изчезнали в други европейски страни. Той дори призовава да бъдат въведени специални закони за опазването на тези редки животински видове.
 

„Жалко е, че Варна не е била избрана за столица на България. Сега Варна е лятната столица, където Н. В. Царя и Т. В. княз Кирил и княгиня Евдокия, прекарват по-голямата част от лятото. По-голямата част от министрите бяха тук това лято и даже имаха министерски съвет. Големите финансисти дохождат тук да търсят едно облекчение на своите грижи, в прохладата на морския ветрец. Най-сетне тук във Варна чрез нейните укрепителни средства, България се въдворява и всяка година този малък отличен народ ще вижда да се изпълват все повече и повече неговите въжделения“ – завършва своя разказ американецът.
 

Несъмнено чрез своята публикация американският посланик е помогнал за развитието на Варна. По онова време френският език, макар и загубил известни позиции, все още е езикът на културата в Европа.
 

След 1933 г. се завръща в САЩ
 

и прави нещо, на което малцина ще повярват – въвежда българския опит в САЩ! Наблюдавайки как страната ни опазва своите обичаи, той решава, че тази политика трябва да бъде приложена и отвъд океана.
 

През 1937 г. е назначен за държавен архивист в Пенсилвания, а през 1939-а става и директор на Държавния музей в Харисбург. И при двете си длъжности той призовава държавата да спонсорира събирането и съхраняването на фолклора в допълнение към воденето на документалните записи на държавата.
 

През 1956 г. се оттегля от обществения живот и умира две години по-късно, оставил зад себе си повече от 100 книги и памфлети, както и стотици статии.


Андрей Андреев


Четете още:


Непознатата история: Гостите италианци

Непознатата история: Конете във Варна

Непознатата история: Качеството на храната в стара Варна

Непознатата история: Битката за един по-чист град

Непознатата история: Градският транспорт в стара Варна

Непознатата история: Проблемът с павирането през царския период

Непознатата история: „Най-после ще светне“, или за проблема с уличното осветление във Варна

Непознатата история: Кафенетата в стара Варна

Непознатата история: Тротоарите в морската столица

Непознатата история: Обликът на Варна и отчуждаването на сградите в царския период


 

 

 

Коментари

Новини Варна