Непознатата история: Французи и германци описват стара Варна

Варна - Морски бани през 20-те години на миналия век, снимка: „Варненска дигитална библиотека“
 

Извън всякакво съмнение е, че Варна започва да се развива пълноценно едва след Освобождението през 1878 г. По всички краища на България местните управници са имали едни и същи проблеми. Населените места са имали нужда от изграждане на инфраструктура, а ниският процент на грамотност и нежеланието на мнозина да спазват законите  усложнявали още повече бъдещето на страната.
 

Варненските управници успяват да влязат в крак с времето
 

Още в края на 80-те години на XIX век те започват да издават заповеди и наредби и ведомости за благоустройството на града в най-различни сфери на живота, а дейността им скоро започва да дава своите плодове. Макар често градските предприемачи, натоварени с нелеките задачи да се грижат за чистотата и осветлението на града,  да не се справят особено бляскаво със своите ангажименти, а гражданите да продължават да извършват дребни провинения, непосредствено преди военните години (1912-1918г.) Варна има всичко необходимо за едно пълноценно европейско развитие.
 

През този период гражданите се радват на някои технически нововъведения, които и днес са неразделна част от живота ни – електричеството и автобусните линии. Градът се е разраснал над три пъти, процентът на грамотност се е увеличил, а изграждането на пътната мрежа продължава.
 

Французите и Варна

След като през 1918 г. България е сред победените от държави в Първата световна война, на нейна територия биват разположени войски на победителите.  Ежедневникът „Обнова“ в своя брой от 16 юни 1919 г. помества интересен материал, озаглавен „Впечатленията на французите“. Макар да сме склонни да вярваме, че по това време Франция е може би най-уредената страна в Европа, в която всичко е изпреварило времето си, то истината е различна. Подобно на американския посланик Хенри Уорнър Шумейкър, за когото ви разказахме предишната седмица, френският стрелкови полк остава впечатлен от Варна. Ето какво пише в ежедневника:
 

„Между многото съглашенски войски, които посетиха града ни, напоследък пребивава и французкият полк на стрелците. Имайки щастливия случай да се срещнем и говорим с по-голямата част от тях, ний дължим да предадем впечатленията им от нас, сега след като те си заминаха. - Макар и врагове в миналото, през войната, казаха те, ний дължим да признаем, след краткото ни общуване с вас, че вий сте направили доста голям прогрес във всяко едно отношение и може би щяхте да напреднете много повече, ако не беше ужасната война, която изобщо навсякъде малко-много попречи на общия прогрес.
 

Особено много сме доволни от любезността и гостоприемството, което ни оказаха варненци, които по интелигентност,  възпитание, маниери и облекло в нищо не се отличават от нас - французите. Направило им също впечатление и това, че французкият език се говори от много граждани — нещо, което доста много ги радва и което говори за нашите симпатии към тях. Накрай дължим да предадем добрите впечатления на французите и от нашите власти, които със своето добро държане, ревностно, съвестно и навременно изпълнение своите служебни обязаности са ги възхитили. В това отношение те особено много благодарят на г-н Окръж. управител Д-р Стоянов, г-н Кмета,  г-н градоначалника и чиновниците от реквизиционните комисии. Ив. Демирев.“
 

Популяризацията

Едва две години след като французите си заминават, на 10 юни 1921 г. Варна е обявена за специален курортен морски град от членовете на тричленната комисия - Йордан Пекарев (председател),  д-р Наум Бочев и инж. Илия Христов, обединени от общата кауза, варненци си поставят за цел градът да стане „и една гордост за България“ – „неговото име ще се носи наравно с Ница, Монте Карло, Ривиера и пр. знатности“. С официалното признаване на града за морски курорт общината получава правото да събира курортни такси от летовниците, както и да сключва заеми от банката за развитие на курортното дело. Следващите кметове на града продължават да развиват идеята. Варна се облагородява, придобива европейски вид и започва да привлича все повече чуждестранни туристи.
 

„Както в Австрия, така и в Чехия, и в Германия срещнах най-ласкави отзиви за нашия курорт. Мнозина, които миналата година са го посетили, са просто очаровани от него и се готвят наново в идущата година да го посетят. Те се възхищават от хубавия плаж, от хубавите бани, от хубавия бряг и от хубавото слънце, за което в Чехия едно високопоставено лице с въздишка ми каза: „Ах, това хубаво слънце“. Немците, привикнали на по-студен климат, изпитват страх от голямата горещина. Но достатъчно е обяснено, че крайбрежието ни има такава прохлада, че страхът от големи горещини е неоснователен.“ Това е част от статията на Никола Попов, кмет на Варна, която той публикува на 3 декември 1927 г. във „Варненски общински вестник“. Статията е написана по повод обиколката му  в чужбина, по време на която кметът си бил поставил няколко важни цели: „Моята задача беше на първо място да се запозная с курортите на ония европейски народи, които са или ще бъдат клиенти на нашия курорт и условията, при които същите курорти се развиват, какъв е вкусът на тия наши клиенти, какви са техните цени и т.н. На второ място как се гледа в средата на тия наши клиенти на нашия курорт и какви достойнства и недостатъци намират в него и с оглед на това да вземем мерки и да се приспособим“.
 

Мнението на немците

Все пак резултатите от кметското пътуване са видими, защото през 1928 г. известният германски лекар и общественик д-р Леман Лингиц, публикува интересен материал в известния берлински всекидневник Der Reichsute. Обширният материал е озаглавен „Една справедлива преценка за летовна Варна“. Въпросният текст е публикуван и на български език в бр. 174, 3 юни 1928 г., на „Варненски общински вестник“.
 

 Д-р Лингиц е останал приятно впечатлен от почивката си във Варна и споделя следното „Днес Варна е в положение да достави на гостите и летовниците много повече удобства и развлечения, а когато скоро едно великолепно казино за игра ще бъде построено, подобно на Монте Карло или Ница, тогава Варна ще бъде предпочитаното морско летовище…“
 

Не по-малко бляскаво мнение изказва и в друг германски всекидневник – „Лайлцигер Нойестен Нахритен“, което е преведено на български и поместено в броя на „Варненски общински вестник“ от 13 юли 1929 г.
 

„След като чрез мирния договор в Ньой България изгуби егейските пристанища Дедеагач и Кавала и преминаха в Гърция, с по-голямо усърдие се поде изграждането на пристанищата в Черно море. Малката флота изцяло е преместена в Бургас, а Варна продължи развитието си като търговско пристанище и световен курорт.
 

Действително малко са ония места на южните морета, които да представляват в такъв размер  всички удобства за първостепенен модерен морски курорт, както Варна.
 

Здрав немаларичен климат, със средна температура 22 градуса, вечер има хладен вятър; чист грижливо подържан плаж, дълъг с километри, който се простира без дълбочини постепенно в морето; големи централни бани, построени от цимент според последните изисквания на техниката, с кабини, освежителни помещения, места за отдих, душове със сладка вода; По стръмния бряг на морето обширни слънчести алеи за разходки. В глада се намират няколко големи хотели с пълен комфорт, достатъчен и за най-разглезения вкус на средния европеец, многобройни и извънредно евтини ресторанти с местна, французка и виенска кухни. При това Варна, наброяващ 70 000 души жители,  предлага всякакъв род развлечения и забави“.
 

Авторът на текста, д-р Валтер-Ноебах Висбаден споделя също, че в града ни може да бъде намерено и уединение сред природата.

Андрей Андреев
 

Пристанищният район пред митницата през 1921-1930 г. Немският д-р Валтер-Ноебах Висбаден споделя, че тогава Варна продължава развитието си като търговско пристанище и световен курорт. Снимка: Варненска дигитална библиотека

„Това е Варна, бисерът на Черно море

Очарователна е със своя плаж и околност.“,  пише още той.
 

Трябва да бъдем наясно, че по това време най-влиятелните езици в Европа са били френският и немският, а непосредствено след тях – английският, който набира популярност на Стария континент, и руският, който макар и временно отслабил своите позиции, е говорен от широк кръг от хора. Така всеки един положителен отзив, публикуван на тези четири езика, оказва благоприятно влияние върху града. Макар днес да сме склонни да вярваме, че всяка похвална дума е изречена просто от учтивост, трябва знаем едно – преди Освобождението Варна е малко ориенталско градче, а към края на 20-те години на XX век е развит град, който гостите на града от различни краища на света, описват повече от положително.

Четете още: 

Непознатата история: Стара Варна през очите на един американец

Непознатата история: Гостите италианци

Непознатата история: Конете във Варна

Непознатата история: Качеството на храната в стара Варна

Непознатата история: Битката за един по-чист град

Непознатата история: Градският транспорт в стара Варна

Непознатата история: Проблемът с павирането през царския период

Непознатата история: „Най-после ще светне“, или за проблема с уличното осветление във Варна

Непознатата история: Кафенетата в стара Варна

Непознатата история: Тротоарите в морската столица

Непознатата история: Обликът на Варна и отчуждаването на сградите в царския период