Камелия Панайотова: Защо да остана във Варна?

България не е от най-големите страни на планетата, но все пак има доста места за живеене. Когато поотраснем, решението къде да живеем, взимаме напълно самостоятелно, а места много.

Варна е един прекрасен град, в който си заслужава да останем. Няма да говоря за възможностите за реализация и личностно развитие, които предоставя, защото ако човек има желание няма значение къде е, а и Варна е много повече. Градът се слави не само с изключително синьото си море, което също не е за изпускане, но и с аромат, атмосфера, уют, забавления, красота. За да предам чувствата си към Варна обаче, смятам да разкажа моята история с нея.

Във Варна дойдох преди четири години , когато започнах средното си образование. Това бе едно чуждо, непознато за мен място, където аз трябваше да изградя нов живот, да намеря приятели, да открия себе си и да се развия. Това обаче съвсем не беше лесно. Смятах, че хората ще бъдат злобно настроени, както се очаква в голям, забързан град. Е, сгреших. Трябваше ми много малко време, за да направя от непознатата Варна свой дом. Варна ме изненада със своята култура, общност, красота, архитектура, активност. Вече усещах, че това място не е просто голям град, но се уверих в това едва наскоро, когато ми се наложи да замина за известно време.  Не очаквах да ми липсва това място, не очаквах, че е оставило такава следа у мен, но грешах. И най-накрая дойде време да се върна. Видях табелата с надпис „Варна” и се разплаках. Плаках, когато преминах първите светофари на града, плаках докато преминавах през познатите улици, лъскавите витрини на магазините, където те чакат усмихнати служители,Катедралата, отрупана с цветя, центъра, винаги пълен с хора и интересни танцьори, жонгльори, музиканти, плаках, когато стигнах плажа и ме лъхна миризма на сол и морски пръски, но не бяха онези сълзи, които изгарят сърцето ти, а сълзи на щастие, на спокойствие, усещах как душата ми се пълни със свобода и любов. Върнах се и нищо друго нямаше значение. Спомних си всички тези хора, които, въпреки че бързат, не биха те нагрубили, а ще ти се усмихнат и ще те поздравят. Спомних си тълпите, които се събират пред театъра, по концерти, спомних си чувството, което изпитах на петнадесети август (празникът на Варна), почувствах се част от нещо, значима, важна, нужна. Варна ми даде сила, която не предполагах, че притежавам, но не ми я даде по грубия начин, по който сме привикнали да получаваме неща от живота, а ми я поднесе с нежност, разбирателство, очарование, обсипана със слънчев загар и морска сол. Стана ми леко на душата, гърдите ми се изпълниха с топлина, а дори не познавам всички улици тук, не съм била във всички квартали, но мисълта, че съм на Варненска територия ме кара да се чувствам защитена.

Тук, във Варна, открих себе си, запознах се с добротата, надеждата, вярата, усмивките, топлината. Варна ме кара да се замисля за нещата, които не се купуват, а се усещат. Не ме питайте защо бих останала тук, твърде лесно е, защо бих си тръгнала обаче, не мога да отговоря.

Варна е много повече от град. Варна е любов, Варна е красота, уют, дом, мечта.

Камелия Христова Панайотова- 17 години

Трета ПМГ „Акад. Методий Попов”, 11 а клас

Четете още:

Илиян Кънчев: Защо да остана във Варна?

Десислава Цолова: Защо да остана във Варна?

Миглена Танчева: Защо да остана във Варна?
 

Десислава Василева: Защо да остана във Варна?

Станислава Иванова: Защо да остана тук? Нямам развитие тук!

Иванна Иванова: Защо да остана във Варна?

Кристияна Кирилова: Варна – брегът на вдъхновението