Малки тв водещи пресъздадоха един ден в телевизията

Ели Маринова

Какво толкова да му описваш на тържество в детската градина?! Имало е, откакто са направили подобни забавачки у нас, ще има, докато се раждат хора. Малко стихчета, песнички, много вълнение, сценична треска и куп развълнувани родителски сърца. Някоя сълза, трепет, доза притеснение. И една неизмерима грамада положен труд от няколко учителки. Изненада ме концепцията на новия детски празник, който спретнаха децата от варненската детска градина „Теменужка“ между двата празника на мама – този на 8 март и Благовещенския. От преподавателките Кремена Дянкова и Десислава Максимова разбирам, че търсенето на тема за общия спектакъл започва почти веднага след Коледа. Между колеги от други варненски детски заведения започва обменянето на идеи и стиковането на обща концепция.

Този път децата влязоха в ролите на водещи на телевизия. И понеже вече са по-големи – 3-та група, за първи път им се гласува доверие да се справят с доста повече текст, в различни популярни професионални характери от малкия екран. Под формата на обща „телевизионна“ програма децата си предаваха едно на друго внушението, че трябва да внимават какво гледат от телевизионния екран, че за предпочитане е книжка с приказки пред филми, в които прозира насилие, насочен пистолет и непристойна реч. Да редуцират времето си пред телевизора, да вървят уверено по пътечката на знанието и да слушат своите всеотдайни родители пък пожела на децата помощник-директорът Мария Ташкова, която също много умело бе вплетена в спектакъла на малчуганите от най-новия филиал на ДГ „Теменужка“.

Истината е, че едно тържество в детската градина всъщност струва огромно количество труд, търпение и нерви. Обяснение на значението на нови думички, постоянна борба с незапомнен текст от малчуганите, обща организация, в която има елементи на детска разсеяност, мъничко капризи и непрекъснато въдворяване на ред. И за да е още по-драматично, по средата на подготовката едната учителка си счупва ръката, а простудни заболявания дърпат от строя половината деца.

Чевръстите и паметливи палавници бяха научили право хоро. Предизвикателство на сцената е, разбира се, да не се впуснеш да си търсиш литналата в движение обувка, а да я подминеш с актьорски непукизъм, докато свърши тържеството. Забавното в един спектакъл в детската градина е, че не само учителят се превръща в суфльор за подсказване на забравен текст, а и самите малчугани. Докато траят репетициите, всяко дете, без да иска, научава част от думите на другите си приятелчета. Така, че в нужда всеки наоколо може да ти подскаже позабравена дума. Особено очарователни са близначетата в групата, които винаги са едно до друго и си помагат с трогателна привързаност.

Изненадваща бе драматизацията на приказката „Дядо и ряпа“, поднесена в модерен прочит. По думи на учителките при подготовката всички деца са искали да участват в нея заради забавните герои и смеха, който е предизвиквала на всяка репетиция. Разбира се, героите в една приказка са ограничени и няма как 30 деца да се включат в главните роли. В този модерен прочит например никой не иска да извади горката надебеляла ряпа. Дядото не се хаби сам да дърпа някакъв си зеленчук. Бабата има ангажименти да готви, пере, мие чинии, не й се занимава с ряпа. Синът ще рита топка, после е на басейн. Снахата не иска да си хаби маникюра, а и ще ходи на фитнес и шопинг. Пък и коя дама в днешно време яде репи? В обща глъч и смях деца, родители и учители се забавляваха от сърце.