IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 23°
Общество
13:40 | 24 юли 2017
Обновен: 13:41 | 29 март 2024

Павел Мильов, грънчар: Трябва да пазим традициите и ценностите си, иначе и в чужбина няма да ни уважават

Грънчарството е тежък занаят, признава майсторът

По материала работи: Слав Велев
Павел Мильов, грънчар: Трябва да пазим традициите и ценностите си, иначе и в чужбина няма да ни уважават

Павел Мильов работи всеки ден по 10 часа в ателието си. 

 

Продължаваме поредицата, в която ви запознаваме с майстори, които съхраняват и популяризират различни занаяти. Павел Мильов е грънчар от 9 години. Можете да се запознаете с него на Улицата на занаятите във Варна, която се намира на Колхозния пазар. В ателието на грънчаря можете да опитате сами да изработите някакво изделие на грънчарското колело. Ще научите и спецификата на изпичане и съхнене на керамиката, ще откриете и различни техники за декорация. Грънчарското ателие на Улицата на занаятите е едно от най-посещаваните  от малки и големи. Според Павел Мильов интересът към това традиционно занимание постепенно се завръща през последната година. Той изтъква, че грънчарството е познато почти във всички страни по света, но навсякъде има различни специфики.

 

- Разкажете ни малко повече за вашия специфичен занаят?

- Обучението е страшно трудно. Това е специфичното. Във Варненска област няма къде да го научиш занаята. Обучението е петгодишно. През първите години си чирак, после калфа. Ако майсторът, при когото си учил, или училището, преценят, че може да се явиш за майсторско свидетелство, се явяваш.

 

- Вие от колко време се занимавате?

- От 9 години, от 4 съм майстор.

 

- Какво ви запали по този занаят?

- Занимавам се със селски туризъм. Там се запознах с един майстор, с когото си помагахме в комуникацията с туристите – двамата знаехме различни езици. Той ме запали по грънчарството. Започнах сравнително късно, което не е добре за занаятчия. Пет години се обучавах всеки ден. След като приключи обучението, лека-полека започва набавянето на оборудване – от стари майстори.

 

- Какво оборудване е необходимо?

- На първо място – грънчарско колело и пещ. Това са двете основни неща. Напоследък повече се работи на електрически грънчарски колела, които са скъпички – по около 1000 лв. Въпреки това малко са майсторите, които продължават да работят на крачно грънчарско колело. Другото важно нещо е пещта. В нея се поддържа много висока температура – над 1200 градуса.

 

- Труден занаят ли е грънчарството?

- Много труден и изморителен. Бързо се изхабяваме. Рядко има майстори грънчари над 60-65 години, които още да работят. Повечето се отказват до тази възраст. Много от тях не си предават занаята, преди да се откажат. При мен идва дете, на което дядо му е грънчар, но не знаеше нищо за този занаят.  А той е тежък занаят, това е истината. Много килограми глина минават през ръцете ни.

Понякога се случва да месим по един-два тона. Много ентусиасти се отказват на първите 500 кг и не се връщат никога в ателието на майстора грънчар.

 

- Какъв е интересът към грънчарството през последните години, какви са вашите наблюдения?

- През последните години няма никакъв интерес. Родителите изобщо не искат да водят децата си, за да научат нещо.  Тази година обаче е по-различно и интересът е значително по-голям. Дано да са разбрали, че възпитанието трябва да се върне към традициите и изконните ценности. Иначе и в чужбина не ни уважават.

 

- Колко време отнема изработката на една купа, да речем?

- Целият процес може да продължи до 5 дни. В това число се включва и изпичането. Има някои неща, които се изпичат по 2-3 пъти, други са само с едно изпичане. В пещта изделието стои около 8-10 часа, след това изстиването е още 12 часа. Съхненето отнема още два дни. Мястото, в което трябва да съхнат изделията, трябва да е влажно и тъмно, не трябва никаква слънчева светлина да достига до тях. Повечето начинаещи грънчари, на които даваме уроци, слагат изделията на терасата, но когато ги напече слънцето, те се напукват. Винаги обясняваме, че трябва да съхнат в тъмна и влажна среда.

 

- Има ли специфични техники, към които вие се придържате?

- Аз вървя по течението на новите тенденции и на това, което се търси. В момента изцяло съм се обърнал към арткерамиката. Преди девет месеца започнах нов проект. Започнах да правя керамични дръжки за мебели. Не знам дали друг в България прави нещо подобно. Всичките ми усилия са в тази посока. Предлагам тези изделия на хотелиери. Смятам, че е добре за развитието на туризма. Колко от тях ще се отзоват на моето предложение, не знам.

 

- Преминавайки покрай вашето ателие на Улицата на занаятите, хората спират ли се, проявяват ли интерес?

- Да. Тук за първи път усетих, че има интерес към моя занаят. Щастлив съм, че минават много българчета, винаги съм желаел това. Предишните години основно туристи проявяваха интерес.

 

- Какво мислите за максимата, че занаят се краде, а не се научава?

- Истина е това! Никой майстор не предава на 100% занаята си.

- Вие колко хора сте обучили?

- Никого. Тепърва виждам някакви наченки във Варна, че може да имам наследник в занаята. Може би това ме задържа да остана в България. Имах желание преди, тъй като имах предложения, да работя в някоя рускоговоряща страна. За да имам наследник в занаята, аз трябва да обучавам между 20 000 и 50 000 деца всяка година, за да открия сред тях едно дете, което да се занимава сериозно и да не се откаже.

 

- Колко време реално е нужно, за да се научи занаятът?

- Когато на мен ми казаха в началото, че трябва пет години плътно да се занимавам, за да го науча, аз не повярвах. Мислех си – има интернет, ще гледам клипчета и ще се науча. Когато започнах да се занимавам, осъзнах, че пет години са твърде малък период.

 

- Вие самият продължавате ли да се учите на занаята, въпреки че сте вече майстор?

- Разбира се… Затова съм иноватор, непрекъснато търся някакви нови решения. Целта е да популяризирам занаята, да стане той по-привлекателен за децата и техните родители.

 

- Откъде черпите вдъхновение и идеи?

- Не знам… Просто си измислям нещо. Често ми казват – не, това няма да се получи, но аз отговарям – е, ще пробвам, може да стане. Ето, керамичните дръжки за мебели се получиха много добре. Често комуникирам с майстори от чужбина, обменяме идеи, разбирам какво се търси на чуждия пазар, за да съм подготвен за интереса на чуждестранните туристи, които идват в България.

 

- В кои други страни се практикува грънчарството?

- Навсякъде. В различни страни по света има много добри майстори. Всяка си има своя специфична техника – нашата е различна от руската да речем, а в Африка е съвсем друга. Няма страна без майстори грънчари.

 

- Всеки ден ли работите в ателието си?

- Да. Минимум 10 часа.

 

- Това като работа ли го приемате?

- Не само, това за мен е и хоби. През 1999 г. започнах като фотограф в Слънчев бряг. Отказах се от фотографията и се отдадох на грънчарството, защото ми доставя по-голямо удоволствие.

 

- Подарявате ли на приятели ваши произведения?

- Честно казано, моите приятели дават най-много пари за творбите ми, за да ме запазят във Варна. Нямам приятел, който да не е дошъл и да не е поискал да плати за това, което си взема, въпреки че аз искам да му го подаря.

 

- В дома си имате ли неща, изработени от вас?

- Чинии, чаши, купички, всичко вкъщи е арткерамика, моя изработка.

 

- В рода си имате ли занаятчии?

- Няколко, но всичките са дърворезбари - прадядо ми, дядо ми, вуйчо ми.

 

 

- Съжалявате ли за това, че сте се посветили на занаятчийството?

- Не! Въпреки че един добър занаятчия трябва да започне да се занимава с това от дете, когато е на 12-13 години. Аз започнах прекалено късно, бях на 24-25 години, но въпреки това се получи.

- Значи все пак никога не е късно да се опита нещо ново?

- Разбира се. Има специални програми в някои европейски държави, в които на пенсионери, които никога не са се занимавали с някакъв занаят, но искат да опитат, им предоставят тази възможност. По този начин те се чувстват полезни.

- Може ли да се каже, че има и терапевтична стойност грънчарството?

- Огромна. Аз често работя с деца в неравностойно положение и със специални потребности. Техните възпитатели казват, че грънчарството ги прави по-спокойни и концентрирани. 

 

Грънчарят е горд с изделията си и винаги с готовност разказва за занаята си.

 

 

В дома ми  всичко е арт-керамика , изработена от мен, разкрива майсторът.

 

 

Групи с деца често посещават ателието на грънчаря на Улицата на занаятите. 

 

ПОЛИНА ПЕТРОВА
Снимки: ПЛАМЕН ГУТИНОВ


Четете още:

Дарина Апостолова: Горда съм, че съм българка!

Петко Петков: Работя много, за да оставя нещо след себе си!

Руменка Николова: Плъстенето е сред най-древните занаяти

Ивелина Русева, стъклописец: Щастлива съм, че с таланта си нося радост и на други хора!

Откриха Улицата на занаятите във Варна

Деца изпълниха ателието на грънчаря на Улицата на занаятите във Варна

 

Коментари

Новини Варна