Теодор Христов: Аз съм много крив и неудобен съперник

Теодор Христов е национал по кикбокс на България. Състезател е на варненския клуб „Боил“. През 2019-а спечели награда „Варна“ за ученик на годината в сферата на професионалната подготовка. Носител е на сребърен медал от световно първенство. Вече започва да трупа победи и на професионалния ринг, където се надява да намери реализация.

- Теодор, преди няколко дни ти триумфира отново с Интерконтиненталния пояс на WKF (World Kickboxing Federation) в категория до 77 килограма, стил К1. Разкажи как се случи това?

- Спечелих убедително двубоя си от галавечерта по кикбокс и муай-тай „Castle Gladiators” в кипърския курортен град Пафос срещу представителя на домакините Лукас Трифонос. Той е много опитен боец, който обаче е играл предимно муай-тай, тепърва навлиза в кикбокса. С представянето си впечатлих всички в залата и бях обявен за „Боец на вечерта“. В галата участваха и двама мои съотборници от „Боил“ - Александър Чакъров и Велислав Николов, като първият спечели също срещу представител на домакините - Кириякос Димитриоли, в категория до 71 килограма, а вторият загуби по точки от грузинеца Левани Ревазишвили в битка при 67-килограмовите.

- В края на юни ти дебютира в още едно подобно събитие, гала на една от най-престижните международни вериги в този спорт - „Enfusion“, в която се срещат както именити бойци и ветерани, така и някои от най-перспективните млади кикбоксьори. Какво ти дава участието в подобен тип събития?

- Доста ме мотивира. Трупам опит с всяко едно участие и малко по малко вдигам нивото.

- На профиринга ли смяташ да потърсиш реализация оттук нататък?

- Да, но все още не сме коментирали с моя треньор кога ще е най-подходящият момент да направя този преход окончателно.

- Проведе двуседмична подготовка в един от най-известните клубове в професионалния кикбокс „Mike’s gym“ в Амстердам. Разкажи малко повече за престоя си там?

- Срещнах много добри бойци там, много звезди, все изявени спортисти. Видях как работят и научих доста неща от по-опитните на ринга.

- С какво е по-различна подготовката, която се води там?

- Не бих казал, че е по-различна… Позитивна за мен беше единствено срещата с по-опитни бойци.

- Кое е най-интересното запознанство, което направи там?

- С Муртел Грьонхарт. Той е един от добрите бойци в сферата, ставал е шампион на една от най-големите вериги в професионалния кикбокс.

- Кои са твоите идоли в спорта?

- Бадр Хари и Гьокхан Саки…

- Опитваш ли се да им подражаваш по някакъв начин?

- Не! Имам свой собствен стил на ринга!

- Кое е най-характерното в твоя стил?

- Да съм много крив, неудобен за съперниците си.

- В навечерието на 24 май ти получи награда „Варна“ за ученик на годината в сферата на професионалната подготовка. Какво означава за теб това признание?

- Голяма чест е, че са избрали точно мен. Надявам се и занапред да продължавам да печеля различни награди и да радвам всички, които вярват в мен!

- Тази година завърши Спортното училище „Георги Бенковски“. Как успя да съчетаеш учението с тренировките?

- Спортното училище дава доста възможности двете неща да вървят паралелно. Всичко е предвидено много добре, за да остава време и за учение, и за тренировки.

- Треньорът ти в спортен клуб „Боил“ Красимир Кирилов получи наградата за учител на годината. Каква е неговата роля за успехите, които постигаш?

- Много голяма. Без него нямаше да успея. Той винаги успява да ме мотивира, ако нещо не правя, както трябва, с негова подкрепа успявам да се поправя, показва ми кое как трябва да стане.

- Той ли е единственият треньор, с когото си работил?

- Не, освен него съм работил също с Делян Славов и Петър Петров, отново в клуб „Боил“.

- Кога започна да се занимаваш с кикбокс и защо се насочи точно към този спорт?

- Бях около 10-годишен, когато започнах. Имах проблеми в училище, другите деца ме тормозеха и един приятел на баща ми предложи да ме вземе в залата за кикбокс. Така започнах и продължавам и до днес.

- Тренирал ли си нещо друго освен кикбокс?

- Ходил съм на футбол и карате, но не са моите спортове.

- С какво те грабна кикбоксът?

- В началото ходех само, за да се науча да се защитавам. Постепенно спортът много ми хареса, започнахме да участваме в състезания, да печелим медали и тогава разбрах, че това е моето призвание и искам да продължа да се развивам в тази сфера.

- Смяташ ли, че бойните спортове са добро средство за намаляване на агресията?

- Определено. Виждам го и по себе си. Когато съм доста напрегнат през деня, отивам в залата и цялата натрупана негативна енергия остава там.

- Защо избра клуб „Боил“?

- Случайно стана, но съм много щастлив от този избор. Нашият клуб в момента е сред водещите в страната и почти на всяко републиканско сме номер едно в България отборно.

- Кои твои качества те водят към успеха?

- Упоритостта!

- Има ли според теб страхът място на ринга?

- Няма как да не се страхуваш, преди да излезеш на ринга.

- По-рано през годината участва и в първото издание на бойната гала Senshi, което се проведе в Двореца на културата и спорта във Варна. Събитието набира доста популярност, добро предизвикателство ли бе за теб?

- Доста добро. Играх с много силен съперник – Доброслав Радев, и въпреки че и в трите рунда доминирах, арбитрите присъдиха победата в негова полза и той надделя с 2:1 гласа.

- Би ли участвал отново в Senshi, ако получиш покана?

- Разбира се, с най-голямо удоволствие. Дори бих играл със същия съперник… Добри приятели сме и съотборници в националния отбор. Сериозен противник е на ринга.

- Какво ти дава решението да се занимаваш с кикбокс, какви качества и умения развива в теб?

- Да бъда упорит и да не се отказвам в преследване на целта. Спортът за мен вече е начин на живот. Надявам се да успея да се реализирам професионално в кикбокса.

- На какво се дължи според теб повишеният интерес към бойните спортове в последните години?

- Атрактивни и интересни са и може би това привлича все повече хора към тях.

- Как гледат на вас, българските бойци, по време на международни състезания?

- Доста сериозно… Изобщо не ни подценяват, дори напротив…

- Приятелите ти занимават ли се със спорт?

- Имам много приятели… Сред тях са поравно тези, които тренират, и тези, които не тренират.

- Тези, които са встрани от спорта, знаят ли за твоите успехи, подкрепят ли те по време на състезания?

- Разбира се. Всички мои приятели много ме подкрепят и във всяко състезание застават зад мен.

- Спортът повече приятели ли ти даде, или повече завист срещна в тези среди?

- Повече приятели, определено…

- Кои са най-ценните успехи, които си постигнал до момента?

- Станах световен вицешампион в Италия, имам няколко балкански и световни купи също.

- Кои са най-големите трудности, които срещаш в спорта?

- Свалянето на килограми (смее се…), това е най-тежкото за мен.

- За какво мечтаеш оттук нататък?

- Да се развият нещата по план. Целя се нависоко, надявам се всичко да се случи, както трябва. Надявам се и всички хора, които подкрепят изявите ми до момента, да продължат да го правят.