Младен Костадинов: Иконата е посредник между вярващите и Бога и отговорността на иконописеца е голяма

Иконописците Младен и Катя Костадинови са тандем както в изкуството, така и в живота. Завършили са иконография във Великотърновския университет „Св.Св.Кирил и Методий“. Жителите и гостите на Варна могат да се запознаят с творчеството им на Улицата на занаятите, която се намира на Колхозния пазар в града.

- От колко време се занимавате с иконопис и трудно ли е това изкуство?
- С моята съпруга се дипломирахме 2003 г. Завършили сме иконография във Великотърновския университет и оттогава се занимаваме с това.

- Разкажете малко повече за спецификата?
- Това е изкуство, което е свързано с нашата вяра. То не създава само естетическа красота. Иконата е прието, че е нашият посредник между вярващите и Бога, и отговорността на иконописеца в това отношение е доста по-голяма от на всеки един друг творец. 

- Това популярно изкуство ли е в България?
- Предава се вече хилядолетия, 2000 години, и то чрез установени правила, които всички иконописци би трябвало да следват. 

- Разкрийте подробности за процеса на създаване на една икона?
- Първо се полага т.нар. подложка, цветове, които са началото на една икона. В иконописта винаги се тръгва от най-тъмните цветове към най-светлите, те завършват иконата. Смисълът е – от тъмнината на езичеството към светлината на божественото.  Иконата, върху която работя в момента, е “Богородица Умиление” или “Богородица Елеуса”. Тя е известна в целия православен свят. Рисувам я върху една стогодишна дъбова кора, която предварително сме подготвили, и показваме иконата по един малко по-нетрадиционен начин. 

- Колко време отнема създаването на една икона?
- Това е дълъг процес и за всяка икона е индивидуално. Би могло да отнеме една седмица, може и цяла година. Хубаво е една икона, като бъде започната, да не се спира работата по нея. Да се спази вътрешният устрем на иконописеца. Важно е иконата да не се докосва от ръката. Смята се, че не иконописецът изписва, а ръката под въздействие на Бога, и когато се подписва някоя икона, се пише - „Изписа ръката на зограф еди-кой си в лето еди-кое си Господне“.

- Специфични са иконите, които вие изработвате заедно с вашата съпруга. Аз винаги ги откроявам сред други икони, които съм виждала, по това, че рисувате върху естествен дървен материал. Разкажете малко повече за това – защо правите такъв творчески избор и как обработвате дървото преди полагането на цвета?
- Характерно е, че ние използваме основа, която е естествена, от природата, запазваме формата и извивките. Идеята – лично моята, когато започнах да правя всичко това, е – залагайки на тази фрагментност, хората, когато видят тази икона, когато си я купят, когато я занесат в своя дом, да се замислят върху това дали ние не сме фрагментирали вярата си през всички тези години. Да предизвикам една дълга пауза на размисъл у тях.

- Какви хора купуват тези икони?
- Всякакви… Аз хората не ги деля. Силно въцърковени, християни, които само са кръстени, и дори такива, които не са.

- Т. е., и като сувенири ги купуват?
- Иконата никога не може да бъде приета като сувенир.  Аз съм посветил живота си това да не се случва, но дори и така да я приемат, когато я купуват, ако след това по някакъв начин тя им помогне да се променят, значи ние сме си свършили работата.

- Получавате ли обратна връзка от хората, които притежават ваши икони, замислят ли се над това, което вие казахте?
- Аз моля тези хора, които си поръчат икона или които си купят икона от нас, след това да си кажат мнението или мнението на този, на когото са я подарили – как е реагирал, дали има нещо, което се е променило у него след това. Ние търсим обратната връзка. Не приключва всичко с откупката на иконата. 

- Как протича съвместното творчество със съпругата ви, давате ли си съвети?
- Да. Дори се стига до творчески кавги. Но ако това помага една икона да стане по-добре, не виждам нищо лошо в един градивен спор. 

- Какво научихте в университета?
- Много малко. Тази мисъл – “Аз знам, че нищо не знам и колкото повече научавам, разбирам колко малко знам”, аз вече го разбрах в пълнота. Университетът ти дава едно начало, оттам нататък всеки надгражда. Аз не знам дали не съм някъде в началото на своя път. 

- Какво ви вдъхновява за това надграждане?
- Иконата е толкова необятна, че един иконописец, ако иска да мине през всички образци само по веднъж, няма да му стигне целият живот. Да не говорим за всички технологии на иконописта. Жаждата човек да натрупва още знания е достатъчен мотив. 

- Защо се посветихте на иконописта?
- Това е някаква вътрешна потребност, нека да остане интимна.

- Спомняте ли си кога направихте този избор?
- Да. Прочетох в един кандидатстудентски справочник за специалност “Иконография” във Великотърновския университет. Преди това не знаех нищо. Прочетох като задължително изискване, че всеки, който кандидатства, трябва да бъде кръстен. Аз не бях. Кръстих се и след това кандидатствах. Това беше и моето начало с християнството.

- Семейството ви подкрепи ли ви тогава?
- Да, напълно! Ако не е била подкрепата на семейството, нямаше да стигна дотук. Мога да ви разкажа една лична история. Като дете моята майка, която винаги ме е подкрепяла, ме заведе при един известен скулптор, за да му покаже моите рисунки и евентуално аз да започна да ходя на уроци при него. Това е един световноизвестен варненски скулптор, но няма да спомена името му. Аз бях дете тогава и той, когато видя рисунките, пред мен каза на майка ми да се откажа и да се захвана с нещо друго, защото няма смисъл от това. Аз го чух, но не се отказах. Много години по-късно участвахме заедно с този скулптор в една обща голяма изложба, аз си говорих с него и за миг се почудих дали да не го върна 20 години назад и да му припомня, че сме се срещали и преди, но реших да му го спестя…

- Рисувате от малък?
- Да, цял живот…

Полина Петрова
Снимки Пламен Гутинов

Четете още:

Дарина Апостолова: Горда съм, че съм българка!

Петко Петков: Работя много, за да оставя нещо след себе си!

Руменка Николова: Плъстенето е сред най-древните занаяти

Ивелина Русева, стъклописец: Щастлива съм, че с таланта си нося радост и на други хора!

Откриха Улицата на занаятите във Варна

Деца изпълниха ателието на грънчаря на Улицата на занаятите във Варна

Павел Мильов, грънчар: Трябва да пазим традициите и ценностите си, иначе и в чужбина няма да ни уважават