Путин плаши с "Кинжал": Непобедими са!

Може да достигне до повечето големи градове в Европа в рамките на между 10 и 30 минути

Русия съобщи, че вече за втори път е използвала хиперзвуковите ракети "Кинжал" в Украйна. Ракетите, разработени по нареждане на Кремъл, могат да променят височината и посоката си при екстремно висока скорост и по този начин да заобикалят вражеските системи за противовъздушна отбрана.

Ракета "Кинжал" е била изстреляна за първи път в петък, унищожавайки подземен ракетен арсенал на украинските военновъздушни сили, обяви говорителят на руското военно министерство генерал-майор Игор Конашенков. Лагерът бил разположен край западното украинско градче Делятин. Според военни експерти това е първият път, в който Русия използва тези оръжия във въоръжен конфликт.

При следващото руско нападение с "Кинжали" е била унищожена "голяма база за съхранение на горивно-смазочни материали на украинските въоръжени сили в района на селището Константиновка", съобщават от руското министерство на отбраната.

"Непобедими" ли са ракетите "Кинжал"?

След първото успешно изпитание на ракетите "Кинжал" през 2018 година руският президент Владимир Путин ги обяви за "непобедими". 

Поводът Кремъл да даде нареждане за разработването на тези ракети бе желанието да бъде заобиколен американският ракетен щит в Европа. Според военния експерт Василий Кашин ударът срещу Украйна е бил подходящ за първото тестване на "Кинжал" на терен, защото подобно хранилище трудно може да бъде унищожено с конвенционални ракети.

Ракетите "Кинжал" достигат скорост от около 12 хиляди километра в час. Те са дълги към осем метра и могат да бъдат натоварени с до 480 килограма взривно вещество или ядрена глава. Русия твърди, че новите ракети имат обсег, достигащ до 2000 километра. При това положение "Кинжал" може да достигне до повечето големи градове в Европа в рамките на между 10 и 30 минути.

Хиперзвуковите ракети се изстрелват от руските изтребители МиГ-31 и така обхватът им се разширява с изминатото от самолетите разстояние. Двигателят на ракетата се задейства на безопасно разстояние от изтребителя.

Невиждана скорост и маневреност

Скоростта и мобилността на хиперзвуковата ракета на Путин "Кинжал" са нейните най-коварни характеристики. Ракетата е дори по-бърза от конвенционалните свръхзвукови оръжия. И за разлика от балистичните ракети, остава много маневрена до края на полета. Това оставя на вражеската противовъздушна отбрана изключително кратко време за реакция.

След изстрелването "Кинжал" се издига на височина от 18 до 20 километра. Тя вероятно се управлява с т.нар. система ГЛОНАСС (Глобална навигационна спътникова система). Тъй като ракетата може да променя височината на полета си, маневрирането за избягване на насрещни удари е възможно по всяко време.

Може ли Западът да се защити срещу тези ракети?

Не само Русия притежава подобен тип оръжие - според Франс прес такива ракети има и Китай. Северна Корея разполага поне с прототипи. В продължение на години САЩ също инвестират милиарди долари в разработването и производството на хиперзвукови оръжия. Основният проблем при тях се оказват изключително високите температури, които се достигат по време на полета, съобщава DW.

Западните отбранителни системи изостават. "Ние нямаме защитни средства, които биха могли да попречат такова оръжие да бъде използвано срещу нас", призна генералът от военновъздушните сили на САЩ Джон Хайтън през 2018 година.

Доклад от Мюнхенската конференция по сигурността през 2019 година стига до следното заключение: "Хиперзвуковите ракети с тяхната комбинация от скорост и маневреност могат да преодолеят всички настоящи системи за противоракетна отбрана и радикално да намалят времето за реакция на атакуваните".

Украйна очевидно изпитва това на гърба си.

Страхът от разрастването на войната продължава да разделя обществото у нас. Според политически анализатори в такива моменти се трупат политически дивиденти от опасенията на хората. На този фон България и Унгария останаха единствените държави, част от НАТО, които отказаха да предоставят оръжие на Украйна.

Официалната позиция на българското правителство за това трябва ли страната ни да подпомогне Украйна с оръжие е ясна. 

"Не сме говорили за военна подкрепа в Украйна по никакъв начин", заяви премиерът Кирил Петков.  

Обществото обаче остава поляризирано. Част от опасенията са, че ако реши да даде военна помощ на Киев,  България може да се превърне в мишена на руските ракети и че войната може да излезе извън сегашните си граници. 

"Тази фалшива теза, която се насажда в нашето политическо пространство и се опитва да генерира страхове у нас – как 27 страни членки, които оказват помощ не са мишени на Русия. По принцип всички страни в НАТО са мишени, защото Русия е обявила в своите стратегически документи за противник", заяви първият български представител на НАТО ген. Съби Събев.  

"Русия изпитва трудности да постигне целите си в Украйна, а представете си, когато не е постигнала тези цели в Украйна, да разширява в други посоки или да провокира НАТО, това ще най-глупавото, най-нелепото решение", допълни ген. Съби Събев.

Засега България и  Унгария остават единствените държави част от НАТО, които отказват да изпратят оръжие в Украйна. 

Страната ни обаче реши да приеме американска рота Страйкър като част от българската бойна група, причината:

"Българското правителство има ясна задача да усили нашите защити. Българското общество може да бъде спокойно именно защото ние сме съюзници и увеличаваме нашата защита заедно", посочи Кирил Петков. 

"Един механизиран батальон от около 600 души, останалите до 800, евентуално 1000 човека да бъдат от съюзни държави, така както САЩ предоставиха", каза първият български представител в НАТО. 

Последна дума по евентуалното решение България да изпрати военна помощ за Украйна има Народното събрание.