На какво е способна руската авиация в Сирия?

Това е първата руска военна операция извън границите на бившия Съветски съюз след края на Студената война.

САЩ и техните партньори от коалицията вече нанесоха над 7000 въздушни удара срещу джихадистите от Ислямска държава /ИД/ в Сирия и Ирак, но според най-оптимистичните оценки резултатът от бомбардировките е много скромен, пише Би Би Си.

Напредването на ИД беше спряно, но не може да се говори за разгром на ислямистите. Какви са основанията да се смята, че Русия ще се справи по-добре със задачата?

Русия не крие, че една от целите на военната й намеса е да помогне на редовната армия на президента Башар Асад в борбата срещу бунтовниците. От това следва, че списъкът с мишени на руските пилоти няма да се ограничи само с позиции на ИД.

Какви са възможностите на руснаците в Латакия? Какво оръжие използват те? С какво тяхната авиация се различава от западната? И какво Русия реално може да постигне в Сирия?

Изпратените в Сирия руски експедиционни войски представляват един микросвят на руските въздушно-въоръжени сили.

Американският аналитик Майкъл Кофман казва, че в Латакия Русия е дислоцирала 34 самолета, сред които 12 Су-25, 12 Су-24M2, четири Су-30СМ и шест Су-34.

Групата е съставена както от още съветски, доста уязвими бойни машини, така и нови, ултрасъвременни, многофункционални самолети, казва експертът.

„Су-25 например се използва за непосредствена подкрепа на сухопътните войски над бойното поле, а също така за унищожаване на цели със зададени координати. Руснаците използват този самолет във всички свои войни, включително чеченската война и руско-грузинския конфликт през 2008 г. - обяснява Кофман. - Той може да оказва подкрепа от доста близко разстояние, но е уязвим – особено за преносими зенитно-ракетни комплекси, каквито в сирийския конфликт са задействани много“.

„Су-24М2 са класически тактически бомбардировачи, усъвършенствани от съветско време. Могат да изпълняват редица бойни задачи, но са откровено стари, били са в експлоатация много дълго“, обяснява Кофман.

Най-голямо внимание според експерта заслужават Су-30СМ и Су-34: "Су-30СМ е тежък многоцелеви изтребител, който може да изпълнява бойни действия, свързани с голяма далечина и продължителност на полета“.

Списъкът приключва със Су-34. „Това е също тежък многофункционален изтребител-бомбардировач, дошъл на смяна на Су-24M2. Той може да нанася многоцелеви и високо точни ракетно-бомбени удари. Тези самолети все още не са участвали в бойни действия и Русия иска не просто да ги използва, а да ги тества в бойни условия“, смята експертът.

Какво могат да правят всички тези самолети?

„На руската военна авиация днес не й достига разнообразие на свръхточно оръжие и системи за насочване, каквито имат на въоръжение западните им колеги. Проблемът не е нов, той стана очевиден по време на руско-грузинския конфликт през 2008 г.“, смята Дъглас Бари, водещ аналитик по въпросите на военното използване на въздушното пространство в лондонския Международен институт за стратегически изследвания.

„Оттогава руските ВВС и целият военно-промишлен комплекс възобновиха усилията по завършване на разработването и въвеждането в експлоатация на въоръжения и системи за насочване, подобни на тези, които са на въоръжение в САЩ и водещите европейски страни. Този проблем възникна след разпадането на Съветския съюз вследствие на недостатъчни инвестиции в развитието и усъвършенстването на отбранителната система“, казва Бари.

Има и други значими технологически несъответствия.

Руснаците имат управляеми бомби и ракети с полуактивна лазерна и оптикоелектронна система за насочване и лазерна система за целеуказване на Су-25 „Жабешка лапа“ /Frogfoot по класификацията на НАТО/ и Су-24 „Фехтовач“ Фехтовальщик /Fencer/, но те не притежават прицелна контейнерна система, каквато има западната авиация, позволяваща да бъде определена целта и оръжието да бъде насочено към нея.

Въпреки че в Сирия има определен брой руски дронове, Бари казва, че руснаците нямат „достатъчно безпилотни системи за въздушно разузнаване, наблюдение и откриване на цели, каквито широко се използват от САЩ и техните съюзници в Афганистан. Както и опит в системата за предаване на данни въздух-земя“.

Сирийската мисия

Руските военновъздушни сили може би по някои параметри и да изостават от най-напредналите си западни аналози, но те със сигурност могат да проведат ефективна авиационна кампания. Каква е тяхната мисия в Сирия?

Тук са и най-значимите разлики между руската и американската мисия.

Най-голямата слабост на САЩ и техните съюзници е липсата на убедителни сили на земята. Авиацията може да постигне много в превземането и удържането на територия в съюз с наземни войски, но при отсъствие на последните ефективността е ограничена.

За руснаците нещата стоят по различен начин. Сирийските правителсвени войски, които претърпяха сериозни поражения и изгубиха част от силите си поради дезертьорство, може би вече не са това, което бяха, но на местно ниво те все още представляват сила, която не бива да се пренебрегва.

Получавайки ново руско оборудване, а сега и с подкрепа по въздух, те могат да устоят пред силите на опозицията.

Русия няма разгърнат арсенал за събиране на разузнавателни данни, какъвто притежават САЩ, но по-голямата част от тяхното насочване към целите ще се базира на тактически разузнавателни данни, получени от сирийските части на земята.

Това е и ключът на руската стратегия: да бъде укрепен режимът на Асад, да се намали напрежението в най-горещите точки и да получи обещание, че съюзникът ще бъде включен във всякакви бъдещи дипломатически споразумения.

За да постигне това – а това вече се вижда по първите руски въздушни удари, Москва ще удря по които и да са опоненти на сирийския режим, където и да се намират те.

Руската авиация е в Сирия, не за да разгроми опозиционните сили и да помогне на Асад да си върне контрола над значителни територии, които той изгуби.

Тя е там, за да спечели време за Асад и да промени залозите в регионалната и дипломатическата игра. За постигането на тази цел присъствието на руската авиация може да се окаже решаващ фактор./dnes.bg