Филип Колев: Това е моята Варна!

Булевардът е пуст и
на небето по сините устни
танцува ягодовата целувка
на залез наскоро пропуснат.

Тишина е пропила спокойствието
и спокойствие е прегърнало Тишината.
Тъй оплитат в плитка
вечната летаргия на безвремието.

Спуска се кадифена тъма 
и улични лампи
изгряват една по една.
Те са звездите в Града.

Като по даден сигнал 
и Той оживява - с коли зажужал,
с тролеи, таксита
течащи по вените;
Не чака, не пита
"Как сте, добре ли сте?"
Той иска, той иска
с неон да подмами
всеки да тича с другар към площада.
Забава, забава - с тромпети, с фамфари;
А после с заря и небето подпали.

Възгласи, гръм, смях и музика-
глъчка неспирна на весела публика.
Така Града жив е - 
с шума щастлив е.

Но зарята, уви,
във мене руши
безвъзвратно мира на блажено безвремие
Копнея за тихия пурпурен залез
наместо принудена роля във шумно веселие.

Филип Яворов Колев

17 години

11 клас, III ПМГ "Академик Методий Попов"

Четете още 

Янислава Демирова:"Това е моята Варна!"

Стефани Йорданова: Това е моята Варна!

Димитър Димитров: Това е моята Варна!

Марина Лилкова Недева: Това е моята Варна!

Веселин Николов: Това е моята Варна!

Гергана Тодорова: Това е моята Варна!

Мария Пенева: Това е моята Варна!

Светлин Трендафилов: Това е моята Варна!

Димитър Василев: Това е моята Варна!

Даниела Куртева: Това е моята Варна!

Мартина Колева: Това е моята Варна!

Радина Узунова: Това е моята Варна!

Кристияна Калчева: Това е моята Варна!

Александра Стефанова: Това е моята Варна!