Повечето мои приятели и близки ми казват да замина оттук и да си уредя живота някъде другаде, но аз не си представям това. Варна е моят роден град, даже свят. Тук съм израснал, тук съм получил толкова много… е, кажете ми как да оставя това прекрасно свойско място! Когато пътувам, носталгията ме хваща за гърлото.
Какво толкова намирам в него?!
Той е моят дом. Той е моята муза - толкова жива, реална. Всеки ден е на високи обороти. А бе, какви ги говоря! Всяка сутрин в автобуса ме блъскат, настъпват, опитват се да ме смажат; по улиците често срещам намръщени хора, провесили носове; вдигна ли очи, виждам ронещите се мазилки на достолепните някога старинни сгради. Толкова бързо мени настроенията и багрите си. И все пак като видя залеза или зората над него, сърцето ми се разтапя и още повече се вдъхновявам да пиша и да му се наслаждавам. Дългите разходки по плажа. Срещите с приятели. Корабите на хоризонта. Писъците на гларусите. И дори свраката, която врещи рано сутрин – и тя ми е скъпа. А старите детски площадки, където се нижеха моите лета сякаш все още пазят първото място в сърцето ми. Всичко това е Варна - моят град.
Веселин Евгениев Николов
17г.
ПГХХВТ „Д. И. Менделеев”
Четете още Големи награди очакват участниците в конкурса “Това е моята Варна“
Янислава Демирова:"Това е моята Варна!"
Стефани Йорданова: Това е моята Варна!
Димитър Димитров: Това е моята Варна!
Марина Лилкова Недева: Това е моята Варна!
Гергана Тодорова: Това е моята Варна!