От години хората казват, че българите сме известни като джигити на пътя. Караме безразсъдно старите си коли по лоши пътища, сядаме зад волана пияни или надрусани и най обичаме да си правим смъртоносни гонки по оживените булеварди. Възмутително и безотговорно поведение, което често се обяснява с ниска култура, с манталитет с куп други оправдания. Когато обаче същият този нашенец се наложи да пресече държавните граници и тръгне по пътищата на други страни, моментално става различен – отговорен и съвестен шофьор, като чист германец. Защо ли? Преди време Монитор направи анализ на това как влияят глобите върху дисциплината на водачите. Да си припомним няколко факта:
Обичайното обяснение
са високите глоби. Само че ние добре знаем, че дори и у нас да се въведат санкции като тези във Финландия или дори в Китай, те ще са без значение, ако няма кой да ги прилага. До преди няколко години северната ни съседка Румъния се славеше като страната с най-лоши шофьори в целия ЕС. Имаше даже и такъв лаф – караш като румънски тираджия. Преди 5-6 години обаче румънците резнаха възможността да се раздават рушвети на пътя и замениха голяма част от катаджиите си със системи за видеонаблюдение. И изведнъж дори у нас се разнесе слухът, че вече на пътя в Румъния не се плащат рушвети. А дори и да попаднеш на полицай, който да те спре, опиташ ли се да му подадеш банкнота „да се почерпи”, със сигурност ще бъдеш наказан, ако не и арестуван. И само за няколко години славата на страната коренно се промени.
Най-високите санкции в целия ЕС са, естествено, за любителите на чашката. Съюзът има твърда политика против шофьорите, които карат на две бири, и затова санкциите се затягат всяка година. Най-драстични са наказанията за пияните шофьори в Италия. На любителите на чашката зад волана, хванати с над 1,5 промила,
колата се конфискува завинаги
и впоследствие се продава на търг. Толкова драстични мерки няма почти в никоя друга страна членка на ЕС. Финландия например определя глобите в зависимост от месечните доходи на нарушителя. Във Великобритания и Ирландия пък допустимата горна граница за съдържание на алкохол в кръвта е 0,8 промила, докато в Унгария, Чехия, Словакия и Румъния стойността е 0,0 промила. В Германия глобата за алкохол зад волана започва от 500 евро, а най-ниска тя е в Гърция около 100 евро. Във Великобритания глобата за алкохол зад волана
може да достигне до 5500 евро
От централноевропейските държави най-строги са разпорежданията в Австрия, Чехия, Унгария и Словакия, където за употреба на алкохол се налагат глоби между €300 и €970.
За сравнение у нас глобата за шофьор, заловен зад волана с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв.
Друга важна разлика между санкциите у нас и в чужбина е увеличаването на размера на глобата с течение на времето. Така шофьорът има най-голяма полза от това максимално бързо да плати санкцията си, вместо да я изчака тя да нарасне двойно или тройно. У нас пък важи обратната ситуация – всеки гледа да забави максимално много плащането, за да успее да хване давностния срок и така да отпадне задължението, обясняват юристите.
В чужбина например експертите съветват всички шофьори възможно най-бързо да си плащат глобите, защото в противен случай сумата може да набъбне значително. Така например глобата за превишена скорост от 20 км/ч във Франция нараства след една седмица от 90 на 135 евро, след 45 дни на 375 и дори на 750 евро, ако се стигне до съдия-изпълнител.
В Италия след 2 месеца глобите автоматично се удвояват. Освен това полицията може да конфискува колата, докато не бъде платена глобата. Друга любопитна особеност на италианското законодателство е това, че нарушенията се санкционират различно в различните части на денонощието през нощта (между 22,00 и 6,00 ч.) глобата автоматично се увеличава с една трета.
Във всички страни на ЕС пътниците трябва да слагат коланите си във всички превозни средства, включително в туристически автобуси и минибуси. Децата също трябва да имат съответните детски предпазни средства в колите и камионите, а при възможност – и в другите превозни средства.
Използването на мобилен телефон по време на шофиране увеличава значително риска от фатална злополука и е пряко или косвено забранено във всички страни на ЕС. В някои страни се допуска използването на устройства „без ръце” (хендсфрий). Това не важи единствено за консервативна Швеция. Страната е известна с това, че е доста либерална по отношение на телефонирането зад волана там няма забрана за говорене по мобилен телефон по време на път.