Непознатата история: Канализацията на Варна

Бележки от 1914 година върху най-мащабния проект за модернизиране на морския град

План на Варна от 1923 г.

План на Варна от 1923 г.

Веднага след Освобождението едни от първите проблеми, които  Варненската община се заема да разреши, са въпросите за водоснабдяването и канализацията. Бързото икономическо развитие на града, заселването с бежанци от Македония, Тракия и други части на останалите под робство български земи, както и преселването на хора от различни краища на България, изграждането на нови квартали, индустриални сгради, поставяне началото на курортното дело в града  налагат общината да започне благоустройствена програма, която да превърне Варна в модерен европейски град.

 

През 1904 г. д-р Пискюлиев  представя пред общинските съветници обстоен доклад, в който задълбочено се разглежда необходимостта от модерно водоснабдяване и изграждане на канализация на града. Кметът многократно заявява, че всяко забавяне е престъпно и че не трябва да се пренебрегва това, което е нужно, за да стане Варна модерен град.  И макар на пръв поглед всички да са съгласни с изводите от този доклад, действията се бавят. Едва 6 години по-късно, на 26 май 1910 г., се провежда търг за „построяването и направата на канализацията на гр. Варна“, но както и днес често се случва, тази процедура зацикля, а общественото мнение се раздвоява. Така строежът на канализацията във Варна се превръща в политически въпрос. А мръсотията продължава да се трупа по улиците и дворовете на града.


Ето какво научаваме за изграждането на канализацията в морския град от обширен материал, публикуван в бр. 405 на вестник „Варненски новини“ от 25 август 1914 г. В тази статия е направено може би най-точното описание на дейностите, свързани с този мащабен проект:


„В турско време, когато градът е заемал една трета от пространството, което той сега заема, е била канализирана една много малка част от него със зидани правоъгълни гиризи (зидан канал от плочи, който отвеждал надолу мръсната вода по старите варненски улици – б.а.), на дълбочина от 1 до 2 метра. Един от тия гиризи почва на мястото до старата турска казарма, минава през улиците „Драгоман“, „Гургулят“, „Бургас“ и се е втичал в Девненската река, а сега се втича в новопостроения пристанищен колектор – събирател. Друг такъв гириз минава по улиците „Харчева“ и „Гургулят“ и се втича в морето при аквариума. Освен тия по-големи гиризи, на които максималните размери стигат 60/60 сантиметра, има още няколко по-малки такива в улиците „Шуменска“, „Цариградска“, „Климент“, „Одесус“, „Царибродска“, „Бяла“ и др. В тия канали се втичат също и по-първобитни гиризи, нечиста вода от около 200-300 къщи на града, а в гръцката махла някъде се е използвало за гиризи едновремешните подземни ходове на града (тунели под старата крепост – б.а.).

 

Стара Варна
 

 

За направа на модерна канализация и модерен водопровод във Варна

се е замислила сериозно общината от 15-20 години насам. През 1905 година е проведен конкурса за изработване на проекта за тях. През следващата година се сключи заем за тази цел. Екзекутивните планове се съставиха за водоснабдяването през 1908, а за канализацията през 1909 година. Главните работи по водоснабдяването се почнаха през 1908 и се свършиха през 1910 година, обаче, поради спекулации и игри, които ставаха по търговете за канализацията, тя през 1912 година бе най-после възложена на българското керамично дружество „Изида“ за 2 140 000 лева, със 7% над девиза (първоначално обявената цена – б.а.) със срок от 5 години. Откакто се възложи това предприятие на „Изида“, работите по направата на канализацията се извършват непрекъснато по един задоволителен начин, без да спрат даже и през време на войната.


Според тръжните книжа е предвидено да се извършат следните работи: 

І. Землени за 530 643,65 лв.

ІІ. Зидарски за 850 341,65 лв.

ІІІ. Железа и чугун за 215 402,85 лв.

ІV. Шосейни за 387 498,20 лв.

V. Разни за 16 113,64 лв.

Всичко за 2 000 000 лева


За канализирането на града е възприета системата, наречена tout a Pegout, 

според която каналите са предназначени да поемат не само нечистите къщни води, но и дъждовните води от града. Съобразно наклоните на градските улици градът е разделен на 2 главни и 7 второстепенни района. От тия 9 района водите ще се събират, от начало в малки кръгли каменни канали с диаметър 20,25,30 и 40 сантиметра, после в яйцеобразни цементобетонни канали с размери 75/50, 90/60, 105/90, 115/110, 150/125 и 180/150 сантиметра, в някои от които ще може да се минава пълзешком, а в другите ще се ходи прав. Водите от всички 9 главни градски канали ще се втичат в съществуващия пристанищен колектор и от последния ще се изливат в морето на разстояние около 360 метра от най-близката къща на града.

 

Главните градски канали минават предимно в улиците, прокопани в хлътналите части на града, до ония улици през които сега текат големите дъждовни води, но не непременно и през главните улици….

 

На всички големи и малки канали в града са дадени такива размери, каквито се получават от изчисленията, като се смята, щото те да побират нечистите къщни води, които са максимум 150 литри на секунда и дъждовните води от града, които достигат 14000 – 15000 литри на секунда. Така построените канали ще побират без да се напълнят обикновените поройни дъждове. Едно слабо заливане на някои улици в много кратко време, може да стане при извънредно поройни дъждове, каквито ще паднат, може би, един път на 40 години.

 

При изчисленията са взети данните за валежите в гр. Варна от 15 години насам. Както на други места, тъй и за варненската канализация, не са взети за база при изчисленията извънредните големи валежи, защото в такъв случай, ако на канализацията се дадат такива размери, щото тя да поеме всички води и на такива извънредни дъждове, тогава ще излезе безцелно 2-3 пъти по-скъпа, значи ще коства 5-7,5 милиона вместо 2,5. При постройката на каналите се дават такива уклони, щото водата в тях да не тече със скорост по-малка от 60 сантиметра и повече от 4 и предимно 3,5 метра в секунда. В първия случай да има достатъчно скорост за да носи тиня и пясъци не оставя утайка, а във втория – за да не достига по-голяма скорост, при която могат да се изтрият и повредят каналите.“

 

Варна на ул. "Преслав"

 

По нататък в материала се разкриват особеностите на модерното изграждане на новата варненска канализация, което предвиждало да бъде изградена цялостна канализационна мрежа със съединителни кладенци, снабдени с ревизионни шахти с чугунени капаци. 

 

Проектът предвиждал и превенция на замърсяването на акваторията на пристанището: 

„За да се избегне опасността, щото с втичането на нечистите канални води в пристанищния колектор, който е с много малък уклон, да не се задържат, утайват и разлагат изверженията, които биха причинили наносна воня сега когато е прокопан морският канал и е отбита р. Девня, която бе проектирано да протича през канала и да го промива, както и за да се отстрани съмнението да не би от изтичането на нечисти води от устието на колектора в морето, та да се омърси плажа и водата на морските бани и с това да се компрометира Варна като курорт, то ще се извърши следното: 1) ще се изчисти от нечистотии колектора и 2) ще се проправи един специален канал който, да пресича дъното на главните градски канали, да поема само нечистите им води и да ги отнася и излива в морето, на едно място зад чупката на вълнолома, на около 550 метра далеч от брега и на около един километър от баните.

 

С извършването на тая работа в колектора не ще има никакви нечистотии защото в него ще изтичат или само дъждовни води или малко нечисти води, многократно разредени от дъжда и бързо отнесени в морето. Нечистите води от специалния канал, отнесени и изливани на това голямо разстояние от плажа, там където морето е много дълбоко, ще бъдат тъй много разредени в грамадното количество морска вода, че и при най-неблагоприятни ветрове не ще има никаква опасност от омърсяването на плажа и на баните, още повече, че на известно място на тоя специален канал ще се поправи приспособление за хващане и отстраняване на книги и други плавающи вещества.“

 

Подготвял се и правилник за присъединяване на домакинствата към градската канализация. Проектът се забавя с влизането на България в Първата световна война и последвалата след нея нова национална катастрофа. А проблемът с канализирането на града след войната се задълбочава още повече, защото огромни групи бежанци от Македония, Беломорска и Одринска Тракия и Северна и Южна Добруджа се заселват във Варна. Броят им е над 30 000 души, което почти удвоява населението на града. Започват да прииждат и туристи. През 1921 г. градът е обявен за морски курорт, но все още няма изградена канализационна система. А политическите дрязги по темата в местния парламент продължават с пълна сила. Тази липса на единомислие у управниците забавя процеса с още 6 години и едва през 1927 г. са положени основите на канализацията на града. 

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Четете още Непознатата история: Бележки за град Варна

Непознатата история: Добавената стойност на рекламата за курортна Варна

„Джумхуриет“: Варна като пример

Новини

Коментари

Живот
Водещи новини
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата