70 години от преврата на 9 септември

На спорната дата българската история бива променена завинаги9 септември 1944 година все още е една от датите в историята ни, които разделят нацията. За някои тогава се е осъществил държавен преврат, според други е дошла свободата. Истината е, че на 9 септември преди 70 години в България настъпва промяна, която оказва влияние и до днес. В ранното утро, 6.30 часа, на 9 септември по радиото прозвучават думите на Кимон Георгиев: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел."В началото на септември 1944 година в България е съставено ново правителство начело с Константин Муралиев. По онова време страната ни е съюзник на нацистка Германия, но е запазила неутралитет в избухналата война между Германия и СССР. Нещо повече, цар Борис ІІІ категорично отказва да прати български войници на Източния фронт.Изходът от Втората световна война отдавна е ясен. Затова на 4 септември 1944 година новото правителство официално излиза от пакта с Германия. На следващия ден обаче СССР обявява война на България, макар на високо равнище да се водят преговори.Така за няколко дни страната ни се оказва в положение на война с целия свят!По същото време в България се надига въстание, което е инициирано от ЦК на БРП и Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Неговата цел е посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на Отечествения фронт армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната, като решаващият удар трябва да бъде нанесен в София.На 6 и 7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухва стачка на трамвайните служители в София, последвана от тази на пернишките миньори.Недоволството ескалира и в Пловдив, Асеновград, Бургас, Варна, Габрово.Разбити са затворите в Плевен, Варна, Силистра и Сливен, като са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, като са дадени жертви и от двете страни.На 7 септември правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации „с фашистка и националсоциалистическа идеология“, разформирова жандармерията и разпуска 25-ото Народно събрание.След като на 8 септември правителството на Константин Муравиев обявява война на нацистка Германия, на същия ден и войските на СССР навлизат в територията на България. Мнозина изследователи са на мнение, че ако руската армия не бе на брега на Дунава, нямаше как да се осъществи и превратът.Червената армия нахлува през северната и морската граница иокупира Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас.По нареждане на правителството българските войски не й оказват съпротива.Така през нощта на 8 срещу 9 септември в условията на започнала съветска окупация офицери, лоялни към политическия кръг "Звено", превземат ключовите пунктове в София – Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (широки социалисти) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани.На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8130 политически затворници. Събитието е последвано от силна вълна на насилие, извършено предимно от комунистически групи срещу политическите им или личните им противници.Историците оценяват различно преврата, като според тях жертвите, убити тогава, са между 20 и 40 000 души. Народният съд, който бива създаден от новата власт малко по-късно, осъжда общо 2730 души, сред които министри, журналисти, банкери, депутати, свещеници, учители, кметове и земевладелци.