Българският пазар на зеленчуци все по-доминиран от вноса

В резултат на свиване на производството и на намалената конкурентоспособност на родните зеленчуци, българският пазар става все по-силно доминиран от внос. Импортът в общото потребление (прясно и преработено състояние) се очаква да достигне 34% при доматите, 27% при пипера и 26% при краставиците през 2017 година. Това става ясно от анализът на сектор Зеленчукопроизводство, направен от екип на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство САРА към Института по аграрна икономика – София.

Най- чувствително е нараснал вносът при доматите, като по официални данни от 35 хил.т през 2013 г, той достига 70 хил.т през 2016 г. Импортът расте сериозно и при пипера, където от 15 хил.т стига до 26 хил.т, а най- малко е увеличението при краставиците – от 13 хил.т на почти 20 хил.т между 2013 и 2016 г.

Най-губещото производството от промените

Анализът е засегнал трите основни за страната видове – домати, пипер и краставици. Те имат най-голямо производствено значение за фермерите и са сред най- консумираните от населението и отразяват цялостното състояние в сектора. Делът на зеленчукопроизводството намалява от почти 12% през 2007 г. до 4% през 2016 г., като това производство се явява най-губещото от промените в политиката. Независимо че зеленчукопроизводството използва земята като непосредствен фактор на производство, заради производствени специфики, пазарни неиз- вестности, организационни проблеми, и не на последно място, силното търсене на земя за изграждане на консолидирано зърнопроизводство, този сектор се свива непрекъснато.

Стагнацията при зеленчуците продължава и това е пряко свързано с намаляването на площите, както и с факта, че средните добиви се колебаят и зависят силно от климатичните условия. Сред основните проблеми на тези производители са малките размери на площите и съответно сравнително малките произвеждани количества, което затруднява пазарната реализация.

Не стига само климат, трябват и иновации

Оказва се, че природните, географски и климатични предимства, които страната има, за да развива зеленчукопроизводството вече не са толкова важен фактор това да се случи. Икономическата теория по отношение на конкурентоспособността установява, че вече не естествените предимства определят доколко определена държава или производител ще бъдат конкурентоспособни, а способността му да притежава технологии и иновативни решения, които да позволяват предлагането на продукция, която другите не могат да направят и на цена, която другите не могат да достигнат.

В богатите страни искат зеленчуци, заредени с емоция

В световен план се наблюдава все по-голяма концентрация в зеленчукопроизводството и повишаване ролята на оранжерийното производство. Наред с това се очертават две основни пазарни линии, едната е конвенционалната, където производителите трябва винаги да мислят за съотношението цена- качество и нетрадиционната (биологично производство, местни зеленчуци и др.), където качеството, емоцията и желанията ще бъдат предпочитани, особено в страните с по- висок жизнен стандарт.

Застой при търсенето на домати

В анализ на перспективите пред зеленчукопроизводството в Европа, Рабобанк посочва, че в следващите 10 години, разходите за зеленчуци ще изпреварват ръста в количествата. Потребителите ще обръщат повече внимание на вкуса, аромата, качеството. Рабобанк очаква стабилен ръст в търсенето на пипер (зелен и червен), както и на запазване силното търсене на краставици, докато при доматите се предвижда задържане в следващите години.

http://agrozona.bg

Четете още: Тухли вместо панелки... Теглим и по-високи кредити, домът поскъпва