Консултацията преди теглене на заем намалява рисковете

Преди да изтеглят бърз заем, гражданите да се консултират с Комисията за защита на потребителите (КЗП) или с регистрирани от БНБ лица, които в небанковите финансови институции и в банките имат точно тази функция, прикани председателят Димитър Маргаритов. 

„Преди да сключат договора или когато нещо не им е ясно в хода на договаряне с търговеца, потребителите могат да поискат от самия него такова лице да ги консултира. Винаги съветваме хората да не се доверяват на първата срещната обява, а да съпоставят условията, които и други търговци биха могли да им предоставят”, каза той. 

Маргаритов бе поканен за коментар по повод новата вълна обяви за бързи заеми, които периодично се появяват в градската среда. „В този кратък текст, няма как нещо да не е наред. Но зад това, което се съдържа в него, нещо може да не е наред. Това ни накара да започнем проверки, за да установим какво се крие зад този телефон и дали мними „банкери” не целят да привлекат хора, които да се съгласят да сключат определено неизгодни сделки”, поясни той. И добави, че когато потребителят иска да получи кредит и види такава обява, задължително след като се обади на този телефон и разбере кой стои зад него, да провери дали това е лицензиран от БНБ търговец, който има право да предоставя такива заеми. Така, ако впоследствие възникне някакъв проблем, ще има механизми за защита. 

„Когато решите да получите кредита, или трябва да посетите офис на този търговец, или по интернет той да Ви предостави условията. На европейско ниво със законодателната рамка е въведен т. нар. стандартен европейски формуляр, който представлява бланка с точно определени реквизити. Там трябва да се съдържат всички съществени условия и най-вече финансовите параметри – сумата, която ще получите и тази, която трябва да върнете. Ако някой Ви каже по телефона, ще Ви преведа 2000 лв. по сметка, която ми кажете, и след два месеца ще ми върнете 2500 лв., не трябва да се доверявате. Има лица, които спекулират с това, впоследствие започват да упражняват натиск, включително злоупотребяват с имуществото на хората”, предупреди Маргаритов. 

През 2015г. и 2016г. КЗП е проверила общите условия на всички лицензирани небанкови финансови институции. Неравноправни клаузи са установени при всички, но едва 8 са отказали да ги отстранят и комисията е завела срещу тях колективни искове в съда. Санкции са наложени за установени нелоялни практики. „Най-честите случаи са липса на важна информация във формуляра, когато се предоставя на потребителя. Например, не се съобщава, че ако в рамките на три дни от сключването на договора трябва да предоставите поръчител. Ако не го направите, Ви взимат такса, която се равнява почти на размера на кредита”, илюстрира председателят. 

Маргаритов коментира и темата за двойните стандарти в качеството на хранителните продукти на различните европейски пазари. „Нека си отговорим първо на въпроса – това позволено ли е от закона и от европейското законодателство или не. Ако е позволено, се поставят много въпроси, които естествено, че трябва да бъдат разрешавани. Но ние няма как да кажем – каква голяма беля е станала. Ако не е позволено, тогава става въпрос за това, че тези, които са нарушили закона, трябва да бъдат санкционирани. Ние работим по този въпрос, включително с Федерацията на потребителите в България. Ще разгърнем проект, при който не само че ще установим дали има такива и какви са тези разлики в качеството, но и как евентуално би могъл да бъде решен този въпрос в полза на потребителите. не можем да бъдем поставени на две скорости в качеството си на потребители и въобще на хора – всички сме еднакви, имаме равни права. В тази посока трябва да се работи, но след като се изследва действащата законодателна рамка и въз основа на това да се предприемат следващите стъпки.”