Непознатата история: Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите
Днешният бул. „Приморски“ е изграден от трудоваци от Тракия
Публикувана: 12 Nov 2019 | 8:53

Ул. „Преславска“ при пресечката с ул. „Аспарух“ в посока към гарата.

 

 

След Освобождението, макар и гордо именувана „лятна“ или „морска“ столица на Княжеството, Варна е представлявала само един неголям ориенталски град с тесни и мръсни улици, тук-там покрити с калдъръм, но с огромен потенциал да се превърне в най-важното търговско, пристанищно и промишлено средище в страната. И този потенциал бързо започва да се развива. Построени са едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в България, а през 1906 г. започва да функционира и новото пристанище. С бързи темпове нараства и населението на града. При първото преброяване, организирано през 1881 г., то е едва 24 555, но за по-малко от 30 години се увеличава почти двойно – 41 400 жители през 1910 г. През следващите 14 години скокът е още по-голям. Жителите на морската столица през 1934 г. са вече 69 600 души. Този демографски скок се дължи и на факта, че по това време Варна вече е станала голям административен, икономически и културен център, както и привлекателен курортен град.

 

Всичко това поставя сериозни задачи пред управниците на града,

свързани с планиране на развитието му в неговата цялост, а на по-късен етап и на неговите околности. Когато на 24 ноември 1878 г. Велико Христов става председател на Варненския градски съвет (по това време няма длъжност кмет), първите действия,  които предприема, е да започне застилането на улиците с калдъръм. Изравняването и застилането на улиците са едни от основните приоритети и на неговите наследници. За съжаление, строителните рамки на Варна остават няколко десетилетия ограничени в близост до историческото й ядро, докато извън тях се е извършвала усилена строителна дейност. Като оставим настрана общите за града регулационни планове, които касаят основно централните части, въпросът се е разглеждал на парче и по различен начин в отделните райони на града и околностите му.

 

Изграждането на улици е било свързано и с ред отчуждителни мероприятия, процедурите по които били регламентирани едва след 1905 г. със Закона за благоустройството на населените места в Княжество България (в сила до 1941 г.). Съгласно чл. 17 от него местата за нови улици или за разширяване на старите се оценявали и отчуждавали по реда, предвиден в закона. Съгласно чл. 28 общината разполагала с отчуждените места, след като изплати на собствениците по установените цени или заменки.

 

Приетият 19 години по-рано Закон за градските общини (в действие от 19.VІІ.1886 г. до 20.VІІІ.1934 г.) задължавал общините да се грижат сами за градоустройството, образованието и здравеопазването, като за тази цел

 

държавата им оставяла 10% от данъците и прибирала останалите 90%

Според някои историци  държавата и Българската народна банка са били мащехи за българските градове, защото така им се оставяли само два възможни изхода за финансиране на градоустройствени мероприятия – единият бил заем от БНБ. Точно така са финансирани, както и във всички по-големи градове в страната, водоснабдяването, електрификацията, транспортът и прилагането на градоустройствения план във Варна.

 

Вторият бил да се изгражда инфраструктура със самоучастието на гражданите. Доказателство за това е публикуваната във „Варненски общински вестник“, бр. 37-38, от 20 октомври 1894 г. „Приказ №420“ на кмета Коста Ранков, в която се казва:

 

„Подписании кмет на град Варна, като взех предвид, че постилането на улиците: „Цариградска“ и „Преславска“ отделно е почнато от страна на Общинското управление, но предвид, че нито един от притежателите на зданията около тия улици и до сега не са направили трутоарите по цялата дължина на зданията си, за която цел им било съобщено писмено, както и с обявление под №7729 от 16 Септемврий настоящата година, въз основание чл.88, пункт 22 от Закона за градските общини, постанових:

 

Ст.І. Задължавам притежателите на зданията в улиците „Цариградска“ и „Преславска“ да направят едновременно с Общинското Управление трутоарите по цялата дължина на зданията си с бурдурни и гранитни камъни незабавно по указанието на Техническото Отделение; ако не извършат това, Общинското Управление на тяхна сметка ще направи трутоарите с такива камъни.

 

Ст.ІІ. Настоящий приказ, по неотлагаеми обстоятелства, влиза в сила веднага, съгласно чл. 92 от Закона за градските общини“.

 

Общината имала задължение да поставя тротоарните настилки

само по протежение на калканите на общинските сгради, а изграждането на тротоарите край сградите – държавна собственост, било задължение на държавата. Както можем да се досетим, много от собствениците на къщи се опитвали да отлагат във времето изпълнението на това си задължение. За такива случаи алармират нееднократно и варненските вестници от онова време. „Съгласно закона за благоустройството на всека улица, дето има поставени бюрдюри, общината е длъжна да застави притежателите на къщите да настелят тротуара си с плочи“, алармира вестник „Свободен глас“ в броя си от 14 май 1911 г., а вестник „Варненски кореняк“, бр.10 от 16 февруари 1938 г., изисква „техническото отделение да принуди собствениците на зданията да подържат тротоарите (плочниците) в изправност по бул. Сливница, а не да зеят дупки по тех, в които могат преходящите да падат“.

 

Общината проследявала и качеството на строителството: „Пред вид на това, че са се явили много самозванни майстори, които наемат направата на частни тротоари без да спазват техническите условия и употребяват съвършено недостатъчно материали, което ги прави некраткотрайни, общината предупреждава гражданите, които строят или ще строят тротоари, да се отбият до пътното отделение на общината, което с готовност ще им указва техническите условия на които требва да отговаря тротоара, какви и колко материали требва да се употребяват, а така също ще упражнява контрол при самия строеж на тротоара“. („Варненски общински вестник“, бр. 110 от 20 август 1924 г.)

 

Задължение на гражданите било и да ограждат дворовете си с огради „по образец“,

дори и когато влизали в категорията „праздни места“, както е казано в публикуваната на 13 февруари 1910 г. във „Варненски общински вестник“  „Заповед №99“ на кмета Иван Церов:

 

„Подписаний Иван Церов, Кмет на гр. Варна, в изпълнение решението на общинския съвет от 28 юлий миналата година под № 432 , по силата на което всички стопани на праздни места в улиците: „Преславска“, „Цар Борис“, „Мария Луиза“, „Сливница“, „Съборни“ и „6 Септемврий“ се задължават в определен от общинското управление срок да ги оградят с огради по образец, даден от техническото отделение при общината, отделен за всека една улица, въз основа на чл. 64 п. 22 от закона за градските общини, заповедвам:

 

  1. Всички стопани на праздни места в горепоменатите улици да ги оградят с огради по образец, даден от техническото отделение най-късно до 1 май т. г., и

 ІІ) Ако на улица те не сторят това до този срок, общинското управление ще ги огради за техна сметка.

 

Изпълнението на тая заповед се възлага на техническото отделение при общината“.

 

Почистването на тротоарите,

включително и от снега през зимата, също било задължение на гражданите. За това им задължение припомня и публикуваната в бр. 5 от 10 декември 1913 г. на „Варненски общински вестник“ „Заповед №794“ на кмета Александър Василев:

 

„За да се даде една по-голема сигурност на пешното движение в най-многолюдните улици в града през зимния сезон у дълг се налага на всекой гражданин, в духа на чл. 72, алинея ІІ от закона за благоустройството, след валението на снег веднага да очистят тротуарите пред имотите си от снега; да не се затъпква и се образува лъзгава повърхност, която пречи за сигурното ходене пешком. Освен това; когато има поледица или тротуарите са станали много лъзгави: стопаните им са длъжни да ги посипят с пепел или песък.

 

Предупреждават се г-да Варненските граждани да съблюдават горецитираната наредба за да не се става нужда да се пристъпва към, нежелателни мерки.

 

Съблюдението за правилно прилагане на тая наредба възлагам на техническите агенти. На неиспълнителите да се съставят нужните актове“.

 

След въвеждането на 14 юни 1920 г. от правителството на Александър Стамболийски на т.нар. трудова повинност, на разположение на общините за изграждане на улици и за други градоустройствени мероприятия били изпращани трудоваци. Това били мъже и жени на определена възраст, които се задължавали да работят ограничен период от време в полза на правителството. Малко хора знаят, че днешният бул. „Приморски“ в частта си от пристанището до Морската градина е изграден с труда на трудоваци от Тракия. За това четем в бр. 8 от 7 август 1921 г. на „Варненски общински вестник“:

 

„На разположение на общината идват около 160 трудоваци от Тракия, т.е. тракийци, които тричленната комисия смета да използва за изравнението, поправянето и постилането на крайморската улица от пристанището до Морската градина“.

 

Ето и малко статистика за състоянието на варненските улици в края на 1927 г.: „Положени бордюри по Сливница, 6 Септемврий, Св. Никола, 27 юли, Русенска, Митрополела, Шуменска, Регентска, Караджа, Плевенска, В. Левски, Янтра, Бдинска, х. Димитър, Добричка, Македонска, Раковска, Франга и Асенова.

 

Продължава се поставянето на бордюри на следните улици – Кавалека, Колони, Рилска, Дебър, Раковска, всичко на обща дължина 5000 метра…

 

Направени са тротоари пред общински сгради общо 1200 кв. метра“. („Варненски общински вестник“, бр.147 от 19 ноември 1927 г.)

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Четете още

Строго се забранява безконтролното пущане на добитък из улиците на Варна

Именуване на градските улици във Варна

Морските състезания

По окръжните избори във Варна

Забранява се свободното циркулиране на кучетата по улиците и мегданите

Коментари ( 0 )