IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 14°
Новини Варна
17:10 | 18 декември 2017
Обновен: 13:41 | 28 март 2024

Веселина Михалкова: Аз съм щастлива актриса!

Изкуството има тази магическа способност да прави човека цветен, вярва артистичният директор на Драматичен театър Стоян Бъчваров

По материала работи: Слав Велев
Веселина Михалкова: Аз съм щастлива актриса!

Веселина Михалкова е родена във Варна. Завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Борислав Сърчаджиев и проф. Пламен Марков. От 1998 г. работи в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, а от март 2012 г. е негов артистичен директор.


ПОЛИНА ПЕТРОВА


- Г-жо Михалкова, каква бе отиващата си 2017 година за Драматичен театър „Стоян Бъчваров“? 
- Успешна и интересна. Интересно е винаги, когато ние, актьорите, се срещаме с провокативни режисьори и текстове. Надявам се, че и нашите зрители са останали доволни от разнообразието, което успяхме да покажем  в нашия репертоар през тази година. 


 - Да припомним кои бяха основните акценти в афиша!
- Още в началото на годината започнахме с големия проект „Влюбеният Шекспир“ – един спектакъл, с който неколкократно гостувахме и в Народния театър. Той се радва на изключителен зрителски интерес. Това е един много зрелищен спектакъл.

 

Веднага след това варненските зрители се срещнаха отново с режисьора Стилиян Петров, който заложи на класиката на Тургенев  „Месец на село“. Място в афиша ни през 2017-а намери и „по-лекият“ жанр, който аз в никакъв случай не омаловажавам – комедията „Бащи, лъжи и още нещо“ с режисьор Костадин Бандутов. Имахме своята премиера на Римските терми с младия режисьор Васил Дуев, който направи „Комичната илюзия“  по Пиер Корней. Приключваме годината с един много сериозен и интересен проект - „Хенри ІV“ по Луиджи Пирандело с режисьор Лилия Абаджиева, с която за втори път работим във Варна, нашите зрители я познават от спектакъла „Фауст“, който имаше невероятен успех. Минаха вече двете премиери на „Хенри ІV“. На  22 декември ще е последното представление за тази година и каня всички да видят този изключително красив, интересен и много мъдър спектакъл. 

 

 


Смятам, че всеки, който дойде да го гледа два дни преди Коледа, ще посрещне по друг начин празниците. Не го казвам, защото съм пристрастна, тъй като съм един от участниците в този спектакъл. В него звучат такива текстове, поставят се такива въпроси, които аз наистина мисля, че ще ни предизвикат по друг начин да посрещнем един от най-светлите празници. Разбира се, и тази година не сме забравили най-малките си зрители. От 11 декември започнахме празничните спектакли на „Коледна приказка“ с режисьор Костадин Бандутов. Това е едно прекрасно представление с много пъстри костюми, в което, разбира се, идва и Дядо Коледа. Играем „Коледна приказка“ всеки ден по три пъти до 23 декември, а началните часове са  11, 13 и 15 часа. През годината зарадвахме малките любители на театъра и техните родители с още едно представление. Не знам кой излиза по-щастлив от спектакъла „Сън“ – деца или възрастни. За мен е изключителна радост, когато видя, че в майките и татковците се е върнало детето, дори само за един час. Това е много важно – ние, възрастните, да имаме повод да откриваме детето в нас. След всяко представление хората са толкова щастливи, дори има сълзи в очите им. Качват се на сцената и казват – ето, че мечтите могат да се сбъдват… Много искат да дойдат да ни пипнат, всички феи и приказни герои, които участваме в спектакъла „Сън“, за да се уверят, че сме истински. Този спектакъл успя да пренесе нашата публика в магията на сънищата, защото действието се развива в съня на едно момченце на име Тони. 

 


- Като артистичен директор на Драматичния театър кое за Вас е най-важно да присъства в афиша?
- Сериозните текстове. Те задават смислени въпроси. Разбира се, радвам се, когато хората излизат от залата разтоварени, когато са успели да се забавляват, но много ми се иска след спектакъл те да не се потопят веднага в бита си, а да имат необходимост да останат насаме и да си помислят за нещата, които са чули, които са ги провокирали, които са ги разстроили, ако щете…  Всяка година това е нашата цел. Натам сме се устремили и през следващата година. Първата премиера, която подготвяме, е „Джиесемът на покойника“ с режисьор Петър Денчев, когото зрителите познават от великолепното представление „Едноокият цар“ . Репетициите започват на 8 януари, което означава, че в средата на март публиката ще може да види този спектакъл. След това ще представим на варненските зрители „Фуга“ от Жорди Галсеран с режисьор Георги Михалков. Очакваме премиерата да е в началото на май. За най-малките ни зрители подготвяме „Приключения опасни с герои сладкогласни“ от Недялко Йорданов с режисьор Костадин Бандутов.  Отдавна във Варненския драматичен театър не е поставян Чехов. 
През 2018-а ще направим пиесата „Чайка“ с режисьор Стоян Радев. Плануваме премиерата да е през лятото на Римските терми. 

 

- Има ли публика, според Вас, за тези стойностни текстове, за които говорите, за важните и смислени послания?
- Има… Това е наша отговорност. На поредица от срещи с представители на Инспектората по образование и с учители внесохме някои предложения за промени във връзка с това организираното посещение на ученици в театъра да не е свързано с толкова бумащина заради извеждането им от класните стаи. Ние се възприемаме като колеги на работещите в сферата на образованието, трябва да вървим ръка за ръка, защото подрастващото поколение е нашата потенциална публика. Трябва навиците и потребностите за култура и изкуство да се изградят още в най-ранна възраст. Това е наша задача и сме си я поставили за цел. Съвсем наскоро ние, участниците в пиесата „Сън“, бяхме поканени в училище „Йордан Йовков“. Срещата с ученици, които бяха гледали представлението, беше изключително вълнуваща. Тези деца мисля, че вече са съпричастни към театъра и изкуството. Прекарах един незабравим час в класната стая. Децата задаваха много въпроси. Аз вярвам в младите хора! Наясно съм, че има много опасности, които заобикалят децата, но е добре да ги насочим, че има ценности и стойностни теми. Изключително щастлива съм, че Варна е може би наравно със София по численост на театрални школи, което е изключително богатство. 


- Вие двамата със Стоян Радев също ръководите театрална школа. Какво искате да предадете на младите хора, с които работите?
- На първо място те са неизменна публика на всеки наш спектакъл и аз съм много щастлива от това. Обсъждаме заедно всяко представление, което са гледали. Те на практика не излизат от театъра и виждам техните грейнали лица. Хората, които следят работата на нашата школа, знаят, че ние сме представяли сериозни спектакли като „Бурята“ на Шекспир, „Ромео и Жулиета“. Миналата година цялата я посветихме на Радичков и 35-40 млади хора, колкото наброява школата ни, се потопиха в неговия свят, който е изключително богат и сложен. Тази година сме заложили на темата любов. Провокирали сме всички школници да търсят драматургия, поезия, проза и ни е изключително интересно да работим по нея. Една част от нашите ученици сигурно ще се насочат към актьорската професия. Ние от 13 години ръководим тази школа и част от учениците ни вече са наши колеги. Варненският театър се радва в момента на млада трупа. Почти всяка година ние правим кастинг. Тази година още четирима млади актьори станаха част от варненския театър. През януари 2018-а предстои да назначим още едно ново момче.

- И все пак не Ви ли притеснява комерсиализацията в театъра?
- Да, разбира се, че ме притеснява. Не мога да кажа, че оцеляването е лесно… Всеки може да види дори в афиша ни за последната година с колко сериозни автори сме се сблъскали и колко малко място сме отделили на „по-лекия“ жанр. Въпреки че една комедия, направена стойностно, без халтураджийски привкус, една комедия, към която целият екип поглежда по същия отговорен начин, по който е погледнал към текстове на Тургенев и Шекспир, това я прави добра. Този жанр задължително трябва да присъства в репертоара на един театър. Добре е хората да се разтоварят една вечер, но на другата да отидат да изгледат  сериозен спектакъл. С нокти и зъби се борим варненският театър да се запази в този си вид, да не се поддава на лесното. Това е наша отговорност. 
Наша отговорност е да „отглеждаме“ публика. Ако поднасяш на хората само халтура, те това ще започнат да търсят. Това на мен като актриса не само че няма да ми е интересно, то би обезсмислило моето стоене в театъра. По-добре да намеря друго, но не да се занимавам с нещо, което ще ме прави тъжна и безсмислена…
 

- „Прелестите на изневярата“ е пример точно за такъв тип комедия, за която говорите…
- Да! Това е още едно от новите ни заглавия. Постановката е на Костадин Бандутов по комедия от Валентин Красногоров. Когато прочетоха тази пиеса, младите ми колеги много се забавляваха, но за мен тя не беше толкова весела, защото аз открих в нея неща, които, за съжаление, са част от нашия живот. Дори да не си имал смелостта или крайната потребност да изневериш, на всеки му е минавало през ум, нека да бъдем честни. 

 


 

- И през 2017 г. важна част от афиша на театъра беше едно представление, което според мен е по-различно от всички останали – „Паметта на водата“. Ще продължите ли да го играете и през следващата година?
- Това е едно от представленията ни с най-дълъг живот. Разбира се, че ще продължим да го играем, то се радва на изключителен зрителски интерес. 


- Какво беше Вашето начало в театъра, защо решихте да се занимавате с това?
- Не помня някога да съм искала нещо друго! Аз съм израснала в Кукления театър, защото в продължение на 16 години майка ми беше музикален ръководител и там преминаха детските ми години. След това тя стана музикален ръководител на Драматичния театър. Била съм част от драматични състави, била съм солист на детската опера дълги години и нямам спомен да съм искала нещо друго. В най-ранните ми детски години си спомням, че мечтаех и за лекарската професия, но още първият ми сблъсък с химията ми показа, че няма да мога да стана лекар, трудна ми беше тази наука. 


- Какво Ви даде и какво Ви отне актьорската професия?
- Дава ми всичко… 
Пет пъти да се преродя, отново бих избрала театъра. Отнема ми възможността да бъда по-дълго време с децата си, да видя как израстват. Благодарна съм на майка ми, че винаги ме е подкрепяла, тъй като моят съпруг Стоян Радев също е изцяло отдаден на изкуството. Сигурно и на сина ми, и на дъщеря ми това не им харесва особено, макар че синът ми учи сценография, т.е., по някакъв начин и той се насочи към изкуството. Дъщеря ми засега е изцяло отдадена на спорта, учи в спортно училище и има сериозни постижения в леката атлетика. Работата в театъра ми отне също възможността да имам приятели извън сферата на изкуството. В театъра са ми всички приятели и моето семейство. 
 

- Кои са основните Ваши роли, които бихте могла да отличите през годините?
- Много са… Не бих могла да говоря за роли, по-скоро определящи за развитието ми са били срещите с режисьорите. Срещата ми със Стоян Камбарев постави началото и беляза живота ми в театъра. В негово представление е първата ми роля в театъра, ако не бях започнала така, не знам каква актриса бих била в момента, не мога да си представя. Дълги години след смъртта му имах проблем с другите режисьори, защото аз исках да виждам само него. Постепенно осъзнах, че това е невъзможно, а не е и необходимо, тъй като всеки режисьор носи собствена вселена. Работила съм с изключително богата палитра от режисьори - Стоян Камбарев, Пламен Марков, Явор Гърдев, Красимир Спасов, Лилия Абаджиева, Стилиян Петров, Вили Цанков и много много други. Аз съм един щастлив актьор! Същевременно изключително удоволствие ми доставя срещата ми с най-младите, с дебютантите, защото те ме провокират по различен начин. Най-новите ми колеги са и най-близките ми приятели. „Надбягването“ с тях е различно, работата с тях зареждат по различен начин, не може да се отпуснеш и това те кара да бъдеш адекватен на времето си. 


- Какво си пожелавате през 2018-а, за себе си и за театъра?
- Здраве – на мен, на близките ми и на моите колеги, на всички ангажирани с театралната машина, голяма част от която остава скрита за публиката. Пожелавам си също така възможността за любопитни срещи с режисьори. Когато на актьора му е интересно, това се усеща от зрителите и ги увлича. Надявам се през 2018 г. да има много пълни салони, любопитни и развълнувани зрителски очи, усмихнати и цветни хора. Изкуството има тази магическа способност да прави човека цветен!


Четете още:

Адриан Филипов: Актьорът трябва да е готов на всичко!

„Паметта на водата” – представление за любов и хармония

Изневярата е сложно явление, показва в постановка Костадин Бандутов

Екипът на постановката „Сън“: Да се твори за деца е отговорно и много приятно!

Комедия за грешките, които допускаме, поставя Костадин Бандутов на варненска сцена

Моноспектакъл за живота на Яворов впечатли варненски ученици

 

Коментари

Новини Варна