Русия иска оттегляне на НАТО от България и Румъния

Снимка: Архив/Ройтерс

Гаранциите за сигурност, които Русия търси от Запада, включват искания силите на НАТО да се оттеглят от България и Румъния, заяви руското външно министерство в петък, цитирано от Ройтерс.

На 17 декември 2021 г. руското външно министерство публикува проект на договор със САЩ за гаранции за сигурност, както и споразумение за мерки за гарантиране на сигурността на Русия и страните членки на НАТО. Москва поиска правно обвързващи гаранции от алианса, че блокът ще спре разширяването си и ще се завърне към границите си от 1997 г.

На отговор на въпрос какво би означавало това за България и Румъния, които се присъединиха към алианса след 1997 г., министерството заяви, че Русия иска всички военни части, оръжия и друга военна техника да бъдат оттеглени от тези страни.

Двете страни са членки на НАТО и техните собствени въоръжени сили са част от силите на алианса. В тях обаче присъстват и войски и средства на НАТО, която укрепи отбраната на източния си фланг сред руското анексиране на Крим и подкрепата за сепаратистите в Донбас през 2014 г.

През май 1997 г. Русия и НАТО подписаха Основополагащия акт, в който потвърдиха, че „не се считат за противници“ и създават „механизъм за консултации, координация и съвместни действия“, припомня ТАСС. През 1999 г. към НАТО се присъединиха Унгария, Полша и Чехия, през 2004 г. - България, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Естония, през 2009 г. - Албания и Хърватия, през 2017 г. - Черна гора, а през 2020 г. - Северна Македония. В момента НАТО обединява 30 държави и продължава политиката на "отворени врати".

Условието е поставено на масата преди провеждането днес на решителна среща между американския държавен секретар Антъни Блинкен и руския му колега Сергей Лавров в Женева. 

В последните дни се усилват притесненията, че Русия може да нападне Украйна, макар прогнозите за мащаба и вида на този ход да варират. Тези притеснения бяха най-недвусмислено изразени досега от американския президент Джо Байдън, който каза, че очаква руският му колега Владимир Путин да предприеме офанзивни ходове. Думите му объркаха журналистите, които се опитваха да разберат дали той вярва, че САЩ и НАТО биха се намесили при навлизане на малък брой военни в Украйна, или ще реагират едва при мащабна инвазия. Коментарът на Байдън също така извади на показ различията в алианса по темата.

Коментарите на Байдън разгневиха и украинския президент Володимир Зеленски, който часове по-рано се бе срещнал с Блинкен. "Няма нахлуване от по-малък мащаб. Точно както няма по-незначителни жертви и по-малка скръб от загубата на любимите", каза Зеленски.

Междувременно Испания изпрати военни кораби, за да се присъединят към военноморските сили на НАТО в Средиземно и Черно море на фона на нарастващото напрежение между Русия и Украйна. Правителството в Мадрид обмисля и изпращането на изтребители в България, стана ясно от изказване на министъра на отбраната на страната Маргарита Роблес, цитирано от Ройтерс.

Един миночистач вече е на път, а една фрегата ще отплава до три или четири дни, каза Роблес пред репортери.

"Русия не може да казва на никоя страна какво да прави, така че НАТО ще защитава и ще отстоява суверенитета на всяка страна, която може или иска да се присъедини към Алианса", коментира още тя, като добави, че все пак Испания предпочита "изключително дипломатически отговор" за разрешаване на конфликта.

Испанският принос към военното разполагане на НАТО в Източна Европа идва, след като външният министър Хосе Мануел Албарес и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън обсъдиха координиран отговор на заплахата за Украйна от страна на Русия на среща във Вашингтон във вторник.

Русия е струпала десетки хиляди войници по границите си с Украйна и западните държави се опасяват, че Москва планира нова инвазия срещу страната.

Всичко по темата четете тук!