Не винаги колата се държи така, както сме свикнали. През зимата автомобилът може много често да показва „грешни“ реакции дори в отговор на прости действия на водача. Например, при завъртане на волана наляво, превозното средство може да започне активно да завива надясно, което създава опасна ситуация на пътя. Какво се случва и как шофьорът да се измъкне от подобна ситуация, разясняват експертите от Youthmechanics, пише AutoMedia.
Ние сме свикнали с много прост модел на взаимодействие с автомобила, когато ясните действия от наша страна трябва да доведат до същия адекватен отговор от самата кола. Но животът често поднася неочаквани изненади. Това се случва особено често през зимата. Защо е така?
Основната причина е, че точно по това време на годината умните асистенти за активна безопасност са в най-беззащитно положение. В крайна сметка те могат да повлияят на ситуацията само, когато колелата са в контакт с пътя. Понякога коефициентът на сцепление може да бъде толкова нисък, че техният положителен принос за решаването на проблема е незначителен.
Човек обаче е в състояние да държи ситуацията под постоянен контрол, като анализира поведението на автомобила и прави необходимите корекции в своите действия. Нека си представим проста ситуация. Наближаваме лек и следователно скоростен десен завой, но пътят е покрит с лед. Завъртаме волана надясно в очакване на адекватна реакция от колата. Но той не идва - по някаква причина автомобилът не се подчинява.
В този момент системата за стабилизация усърдно се опитва да направи нещо, спирачките активно се опитват да забавят движението, а системата за преразпределение на въртящия момент се опитва да повлияе на управлението и все пак да насочи колата по необходимата траектория. Както стана дума вече, върху лед и при висока скорост, тя няма да успее. Нещо повече - колата се превръща в тухла, която се носи към външния бордюр.
Тухлите обаче също могат да бъдат контролирани! Това изисква интелигентност и разбиране на физиката на процеса при влизане на кола в завой. Колата тръгва направо, само защото комбинацията от скорост и ъгъл на завиване влиза в конфликт с ниския коефициент на триене. Гумите не могат да поддържат контакт с пътя, а също така и траекторията на автомобила.
Всичко изглежда загубено, но не е точно така. Ако при завъртане на волана надясно колата отиде направо, тогава може би в тази ситуация започването на завъртане на волана наляво ще даде някакъв резултат. Когато воланът се върне в „права“ позиция, поведението на автомобила ще започне да се променя и той отново ще се опита да влезе в десния завой. И не само поради факта, че предните колела ще възстановят контакта с повърхността, тъй като намаляването на ъгъла на тяхното въртене ще намали натоварването върху контактното петно. Ще се случи нещо друго.
В момента на „зацепване“ на предните гуми, задните, които преди това са били в относително надежден контакт с пътя, внезапно ще преминат към поднасяне и под действието на центробежна сила ще започнат да изместват задната ос наляво, вкарвайки колата в завоя. И това ще се случи дори на фона на работата на най-съвременната стабилизационна система. Която от безсилен яд ще изскърца със спирачки и активни диференциали, защото в този момент колата е преминала в парадоксален екстраконтрол.
А движението на волана наляво, тоест в посока на намаляване на ъгъла на въртене на предните колела, ще доведе до все по-активно завиване на автомобила надясно. И въпреки че това явление се среща и на летния асфалт, през зимата то се проявява най-ясно.
Описаният режим има и „тъмна“ страна. Поради такава необичайна реакция машината може да получи прекомерен свръхвъртящ момент, за който шофьорът да не е готов. Накратко - не влизайте в завой със скорост, която изисква от водача да използва сложни техники за шофиране.