На този ден във Варна – 21 април 1928 г.

Става въпрос за т.н. „Чирпанско земетресение“. Между 14 и 25 април 1928 г. край Чирпан, Поповица и Гълъбово в Маришкия сеизмичен район в Южна България са регистрирани поредица от трусове. Най-силният от трусовете – на 18 април с магнитуд 7,0 по Рихтер – е известен също като Поповишко земетресение и Пловдивско земетресение.

Първият трус е регистриран в 11 часа 20 минути преди обяд на 14 април 1928 година с епицентър на около 8 км северозападно от Чирпан и с магнитуд 6,8 по Рихтер. Денят е Велика събота по църковния календар.

На 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта следва нов силен трус с подобен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър близо до Поповица, Пловдивско. Хипоцентърът и на двата труса се намира на дълбочина около 15 км.

На 25 април 1928 г. в Гълъбово има земетресение с магнитуд 5,6 по Рихтер.

В продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила. Всъщност, сеизмичната активност в района започва на 29 март и е продължила до началото на юни 1928 г.

След първия трус са разрушени почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор. Понякога вторият трус е наричан Пловдивското земетресение от 1928 г. поради големите разрушения причинени от него на града. Една трета от Пловдив е разрушен.

Земетресенията засягат една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Пострадали са над 240 села. Жертвите са 107 души и 500 са ранените. Земетресенията причиняват общо щети на стойност около 3,3 милиарда лева. Над 72 хиляди сгради са засегнати като около 26 хиляди сгради от тях са разрушени; 402 от разрушените сгради са били държавни и общински училища, а 250 – църкви.

В събота около обяд, когато става първия трус, много от хората са били извън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна ваканция. Този факт спасява стотици човешки живота. След първия трус много хора живеят и спят на открито, в палатки от черги.

На 21 април 1928 г. във „Варненски общински вестник“ е публикуван „Апел“ към варненските граждани от създаденият „Общоградски комитет за събиране помощи за пострадалите от катастрофалното земетресение в Южна България“, за събиране на помощи за пострадалите от земетресението, в който между другото се казва:

„Апел отправяме ние към всички човешки сърдца във Варна за помощ и състрадание към измъчените, осиротели и обеднили български семейства. Помощ действителна и бърза очакват днес невинните жертви на нашата тежка орисия. Нека всеки гражданин, учреждения, институти и организации на гр. Варна отделятъ даже и от своя залък част за нуждающите се. Варна не може да остане безучастна зрителна на тая небивала народна трагедия.“

И Варна не остава безучастна. Събраните помощи са предадени на пострадали със съдействието на директора на „Популярната банка“, който е и касиер на комитета. Със събраните от гражданите на града ни средства и храни са подпомогнати стотици семейства в Южна България.

Почетен предоедател на Комитета, организирал събирането на помощите е бил Негово Високо Преосвещенство Варненски и Преславски Митрополит Симеон, а председател на Комитета, кметът на Варна, Никола Попов.

Марица Гърдева

Четете още:

На този ден във Варна – 20 април 1903 г.

На този ден във Варна - 19 април 1927 г.

На този ден във Варна - 18 април 1929 г.

На този ден във Варна - 17 април 1915 г.

На този ден във Варна 16 април 1932 г.

На този ден във Варна – 15 април 1938 г.

На този ден във Варна – 14 април 1914 г.

На този ден във Варна - 13 април 1932 г.

На този ден във Варна – 12 април 1890 г.

На този ден във Варна 11 април 1909 г.