Непознатата история: Над четиридесет години след Освобождението във Варна няма читалищна дейност

Сградата на НЧ „Варненски будители - 1926“.

Днес Варна е град, богат на читалища - някои съвсем нови, а други с почти стогодишна история. Някои с изключително сериозна дейност и богат библиотечен фонд, а други с по-скромни изяви, но не за това ще ви разкажа в днешната непозната история. Днешният разказ ще бъде за началото на читалищното дело в града ни, което съвсем не било лесно.

Осем години преди Освобождението, през 1870 година, учителят Димитър Станчев, който в периода 1870-1872 г. е главен учител в българското училище в гр. Варна, и Янко Славчев - търговец, политик, училищен и църковен настоятел, стават едни от основателите на първото читалище в града - „Възрождение“. То просъществувало около 10 години, като се помещавало в сграда на сегашната улица "27 юли" заедно с училище и църква. Около 1880 г. то преустановява своята дейност. (Едва 80 години по-късно, през 1960 г., дейността на читалището е възобновена.)

На практика през следващите повече от 40 години във Варна няма читалищна дейност. Няколко са причините за това, като основната е в демографския облик на града след Освобождението. То заварва Варна с не повече от 3500 българи при общо население от 21 000 души. През следващите години демографският облик на града се променя динамично. До 1 януари 1881 г. във Варна се преселват около хиляда българи. Като количество не са особено много, но мнозинството от тях са с много добро образование или с много големи амбиции. Сред тях са бивши поборници като Драган Цанков, Иван Драсов, Димитър Икономов, Отон Иванов, капитан Петко войвода, Кръстьо Мирски, Михаил Колони, Георги Живков, д-р А. Пюскюлиев, Александър Дякович и др. Голям е делът на чуждите поданици, нещо характерно за един морски търговски център. Сравнявайки броя на чуждите поданици в Русе, Варна, Шумен и София на базата от преброяването на 1 януари 1881 година, М. Сарафов посочва, че те са най-много във Варна - 10%. Именно те оказват и сериозно влияние в културно отношение върху новосформирания елит на градското общество. Говори се за театър и опера, за балове и соарета, за „европейски културен живот“ и всичко това оставя читалищната дейност встрани от обществения живот в морската столица.

Едва през 1924 г. във варненските махали Нивата, Трошево, Дамянова и Максуда около ОУ „Иван Рилски“ главният учител Иван Вълчанов (по-късно негов директор) организира

културно-просветна формация - читалище "Просвета",

под покрива на новото тогава квартално училище. През 1933 г. читалището се сдобива със собствена сграда – бившата кръчма на бул. "Владислав Варненчик" 204 (Трошева махала). С план-инструкция на пл. „Отечество“ е определено за място на строително петно за изграждане на собствена сграда. Строителството е осъществено с дарения и доброволен труд на местното население по проекта на арх. Любен Митанов. (През 1971 г. читалището е преименувано на „Искра“.)

Две години по-късно, на 5 януари 1926 г., проф. Цани Калянджиев (ректор на Търговската академия), Янаки Арнаудов (преподавател в Търговската академия), д-р Стоян Чакъров (училищен инспектор), чешкият археолог Карел Шкорпил, Иван Церов (кмет на Варна, 1909 – 1912 г.) и др. основават Културно-просветно читалищно дружество (днешното НЧ „Варненски будители“ – 1926). Дружеството осъществява първите летни народни музикални тържества на 23 юли 1926 г., известни днес като Международен музикален фестивал „Варненско лято“, и съдейства за доизграждането на Варненския театър. Застъпва се пред общинската управа за необходимостта от строеж на библиотечно здание и подпомага общинската библиотека с периодични издания. Организира сказки, лектории и народни четения, участва със свои представители при основаването на кварталните читалища в Дамяновата махала, Памучния и Добруджанския квартал.

Дружеството организира през 1933 г. в сътрудничество с Лигата за курорта Варна лотария за набиране на средства и през 1942 г. закупува читалищен дом на ул. „Ниш“ 18 (сега бул. „Сливница“ 46). Сградата е сред архитектурните шедьоври на Варна. Построена е през 1912 г. по проект на столичния архитект Никола Лазаров в еклектичен стил. Получава името Патрициански дом веднага след построяването си. В дома на адвоката Александър Василев (кмет на Варна, 1912 – 1915 г.) се е събирал на балове и матинета елитът на тогавашното варненско общество. След това читалищното настоятелство закупува къщата от неговите наследници и тя става средище на библиотечна и културна дейност.

Същата година дружеството се преименува и вписва в регистрите на Министерството на просвещението с името

Варненско народно читалище

и отдава на общината втория и третия етаж за ползване от градската библиотека, продължило до 1992 г.

Ето какво пише „Варненски общински вестник“ в броя си от 24 декември 1927 година по повод годишнината от създаването му:

„Културно просветната работа на българските общини още преди освобождението бе подета от масови читалищни дружества. В много градове и села тия дружества продължават още да съществуват и да обединяват около себе си местната интелигенция. Много от тех имат грамаден актив в просветното и културно издигане на населението и са снабдени с монументални читалищни сгради, библиотеки, театри, музеи и пр. Плевен, Сливен, Габрово, Шумен, Казанлък, Ямбол и още редица градове се гордеят до стойност своите читалищни дружества. До миналата година Варна бе лишена от подобно чисто културно просветно дружество. Просветната работа тук бе неорганизирана и безсистемна, интелигенцията бе пръсната, просветните инициативи беха случайни и спорадични, а грижата за уредбата на библиотека, за читалня, за театър и пр. бе предоставена изключително на общината…

Печатът на първото варненско читалище „Възрождение“.

Преди година и половина шепа интелигентни граждани се събраха и поставиха основите на Читалищно дружество в града. Още от първия момент то си постави широки задачи — толкова широки, че даже и в местната преса се явиха критики и закачки по повод на това. Дружеството, обаче, не се смути от тия закачки и почна системно и упорито своята работа. И днес можем да посочим с радост, че неговите инициативи срещнаха навсекъде съчувствие и прием и реализираха един грамаден успех. Музикалните тържества, които се устроиха вече 2 пъти успеха не само да издигнат името на града в областта на музикалната дейност, не само да се наложат като необходимост, но и да спечелят за Варна едни великолепни изгледи за в бъдеще. Гостуването тук на нашите първи музиканти ги сближи с града и ангажира техното съдействие за неговото бъдеще, гостуването на операта сложи открито въпроса за превръщането на Варна в летна столица на България и за задължителното прекарване тук през летните месеци на Операта и Народния театър.

Инициативите на дружеството по преместването на градската библиотека

на централно место, както и за нейното реорганизиране с цел да й се даде по голема автономия и по продуктивна дейност, като се привлече и гражданството в нейната издръжка и уредба, беха подети с ентусиазъм от днешните общински управници, като дейни членове на дружеството и днес са вече реализирани напълно. Библиотеката, която прекара редица години в изгнание, далеч от достъпа на гражданството, се върна вече в центъра на града и нека бъдем уверени, ще започне много скоро да се тълпи от посетители. Довършването на фоайето и откриването в него на една специална политическа читалня се извърши от общинската управа и общогражданския комитет при най-активното участие и съдействие на читалищното д-во…

Преди неговото основаване в окръга имаше само 12 читалища и то повечето полумъртви. По инициатива на дружеството се основа читалищен съюз, започна се една системна дейност всред народното учителство, кооперативните дейци, секретар бирници и пр. и днес почти не остана село без читалище. Нещо повече, тия читалища днес развиват удивителна по своите размери и по своя характер дейност…“

И действително, през същата година на 6 март 1927 г. в с. Кестрич (днешният квартал „Виница“) по идея на учителя от Котленския балкан Панайот Василев е създадено НЧ „Прогрес“. Първоначално читалището се помещава в една от училищните стаи. В края на 1927 г. е поставено и началото на библиотечната дейност. В новото библиотечно шкафче се съхранявали 100 тома литература, но прочетени от 900 читатели.

През 1926 г. сред членовете на младежкото въздържателно дружество в Сес Севмес (днешният варненски квартал „Аспарухово“) се зародила идеята за създаване на читалище. На 13.ІІ.1927 г. след черковна служба се провело квартално събрание за неговото учредяване. В началото Народно читалище „Просвета“ се помещавало в малка стая под наем (кафенето на Коста Калудов). Взето било решение да се направят постъпки за построяване на здание за читалището, като за целта се избере подходящо общинско място (овощната общинска градина).

През декември същата година по инициатива на местни учители е създадено и Народно читалище „Васил Левски“ в Галата.

Една година по-късно в с. Паша-Кьой (днешният район „Владислав Варненчик“) тракийските преселници от с. Коево, Лозенградско, основават Народно читалище „П. Р. Славейков“, което и до днес е едно от най-работещите във Варна.

Малко след него на предоставен от държавата терен и с доброволен труд от гражданите е създадено Народно читалище „Христо Ботев“.

През тези няколко години започват своята дейност още много читалища в околните села, където учители и будни българи, заразени от ентусиазма на Читалищното дружество, основават културни институции в своите населени места.

Във Варна развитието на читалищното дело също продължава. През 1934 г. по инициатива на тракийски заселници е създадено НЧ „Отец Паисий“ в сградата на ОУ „Ст. Караджа“.

За този ентусиазъм разказва видният юрист и общественик Александър Дякович

на 1 август 1936 г. във вестник „Варненски кореняк“:

„Една група събудени интелигентни граждани на Варна образували Настоятелство и Строителен Комитет на „Благотворително Дружество Памучен Квартал", взели отвреме инициатива, продължават да работят за осъществяване на идеята - изграждане на читалищно здание в памучния квартал. Това ще бъде здание, по чийто план се предвиждат помещения за читалня, библиотека, канцелария, архивна и пр. помещения, салон със сцена за сказки и представления; с обща квадратура 560 квадратни метри. В присъствието на официалните власти в града ни и гражданството на 8. XI. 1934 г. се положи основния камък на сградата. Тогава още от страна на Варненския кмет се даде обещание, че общината ще прояви внимание и съдействие по това добро общополезно дело, като даде и възможната материална и парична подкрепа. Варненската Популярна Банка и управителя на памучната фабрика „Ц. Борис“ са също изразили готовността да съдействуват парично. Строителния Комитет и Настоятелството, поставени в затруднено парично положение, устремени към довършване строежа на част от общата постройка — салона, е обявило подписка за волни пожертвувания между своите дружествени членове-съкварталци. Желана би била помощта от другите квартали, за да може в последствие в ответ и тем да се помогне. Работата е започната и напреднала, поставени са основните зидове на сградата, иззида се и покри сценичната част от салона на тази специално планирана първа в гр. Варна читалищна сграда. Сградата е скромна по размер, но голема по смисъл! Тя става много скъпа и ценна, защото, трудно насадена, възниква и се стреми да разрастне като китна ароматна фиданка всред мършавата бедна почва на памучния квартал на Варна, за да разлее, като разцъфтело благоуханно чаровно дърво, своите животворни аромати наоколо. Необходими и извънредно полезни биха били съдействието и помощта, оказани от обществото, общината, банки, читалищния съюз, по и някои личности, ако се отнесат за подкрепа към тех ония безшумни дейци, що са поставили за идея изграждането на скромната в гр. Варна сграда за Народно Читалище „Княгиня Мария-Луиза“. Нужно е от вси страни по шепа пръст за тази фиданка!“

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Зоополиция следяла за хуманното отношение към добитъка във Варна през 1931 г.

Няма българин, който да не гледа подозрително на каквото и да е изменение на Конституцията

За кмета: Иван Мънзов

Кметуването на Дамян Перелингов

Фабриките на разврата във Варна

Отново за „Фабриките на разврата във Варна“ – част 2

Интервю с една истинска „Царица на плажа“ и нейните подгласнички отпреди повече от 80 години

Панайот Кърджиев – кметът, който затвори кафе-шантаните и си отряза заплатата

Развитие на Варна в северна посока и създаване на огромна курортна зона планирали общинари и архитекти през 1930 г.

Тия, които се отзоват на рекламите ни и посетят Варна, трябва да останат доволни от нашия курортен град