През 1939 г. България не е сред богатите страни в Европа, но според историческите данни за равнището и динамиката на реалния брутен вътрешен продукт на човек от населението, публикувани в еталонното изследване Maddison Project Database на Университета в Грьонинген, изпреварва редица държави, които днес по подразбиране считаме за по-развити. В тази класация страната ни не само се нарежда преди Португалия, Полша и Унгария, но колкото и изненадващо да звучи, равнището на БВП на човек в България през 1939 г. е съпоставимо с това в Италия, като разликата е по-малка от 8%.
Съпоставката с другите балкански страни също буди изненада. Румъния през 1939 г. е драстично недоразвита с едва 27% от българския БВП на човек, в Югославия той е едва 1/3 от българския, а в Турция – само 2/3.
Една от причините е националната политика „Да заложим на българското“, в която се включват и вестниците от онова време, публикувайки призиви, подобни на този, излязъл в бр. 7 от 23 март на вестник „Варненски кореняк“. Забележителното в случая е, че вестникът призовава гражданите на града не просто да купуват български стоки, а такива, произведени във Варна:
„Варненци, купувайте занаятчийски произведения от Варненски занаятчии — защото възнаграждавате труда на местния занаятчия.
Варненци, предпочитайте производството на индустриални варненски предприятия, защото те се изработват от Варненски работници — от Варненски граждани.
Варненци, бъдете доверчиви и бъдете единни по общогражданските въпроси — съединението прави силата, радвайте се в сполуката на съгражданина си, помогни му в нищетата.
Варненци, купувайте стока от местни търговци защото те носят всички фискални тежести на общинския ни бюджет. Когато отивате в друг град — запазете си покупките за Варна!“
Марица Гърдева
Четете още:
Коментари