Димитър Николаев от школа „Импресия”: Светът е цветен и рисуването го доказва!
Най-важното е художникът да представя собствените си емоции, споделя момчето в рубриката „Надеждите на Варна“
Публикувана: 16 Nov 2018 | 8:50

Димитър Николаев е на 11 години. Ученик е в Основно училище „Добри Чинтулов”. Посещава школата по рисуване „Импресия” към ОДК – Варна, с ръководител Илиана Бораджиева. Страстта към рисуването Димитър открива още в детската градина.

 

- Димитър, какво те накара да започнеш да рисуваш?

- Смятам, че предметите не са едноцветни, както ги изобразяват моите връстници. Всяко нещо около нас съдържа в себе си много нюанси. Така е и при рисунките. В тях наистина могат да се включат различни цветове. Спомням се, че когато започнах да рисувам, изпитвах притеснение. С времето обаче се научих да смесвам цветовете и така започна всичко.

 

 

- Как реши да се запишеш в школа по рисуване?

- Първата си грамота получих за рисунка на щъркел, която направих в детската градина. Впоследствие в училище се включих в друг конкурс. Темата беше да представим Коледа през нашите очи. Моята рисунка спечели първото място. Този успех ми вдъхна желание да рисувам. Сега осъзнавам, че творбата ми не e била толкова артистична, по-скоро бих я определил като бедна.

 

- Спомняш ли си първата рисунка, която направи?

- Спомням си, че бях нарисувал дърво с люлка. Не е важно какво точно представлява, а това, че близките ми много я харесаха.

 

 

- Какво най-много обичаш да рисуваш?

- Красотата на българите е уникална и именно затова обичам да я представям в рисунките си. Независимо какво рисува, най-важното е на листа художникът да придава собствените си емоции и поглед над нещата.

 

- Разкажи ми за различните техники в рисуването. Коя използваш най-често и защо?

- Обичам да рисувам с акрилни, маслени и темперни бои. Опитвал съм и с водни, но не ми се отдава. Залагам на смесването на цветове. Не искам картината да е бедна, затова включвам в нея много нюанси.

 

 

- Различно ли е за теб усещането да рисуваш природа и хора?

- Определено има разлика. При хората има една строга линия, която трябва да се спазва. Носът не може да бъде нарисуван на мястото на устата. Природата обаче може да представиш по начина, по който ти я усещаш.

 

- Какво е за теб рисуването?

- Рисуването е мое хоби, почивка от ежедневието. Приятно ми е да рисувам, така се отпускам и не мисля за училище.

 

 

 

 

- Какво те вдъхновява да създаваш нови рисунки?

- Най-вече хората около мен, които оценяват това, което създавам. 

 

- Какво послание искаш да носят те?

- Светът е цветен и рисуването го доказва. Искам хората да възприемат рисунките като една шарена веселба, защото всичко около нас е игра на цветове. С хората е същото, всеки е уникален.

 

 

 

 

- Ако трябва да си направиш автопортрет, на какво би наблегнал?

- Правил съм свой автопортрет. Акцент в него бяха косата и лицето. В изобразяването на човек е много важно как ще бъдат нарисувани очите и какво усещане ще придават те. На дрехите не залагам, защото те са нещо, което търпи промяна.

 

 

 

 

- Какви качества според теб са нужни на добрия художник?

- На първо място човек трябва да е талантлив.  В рисуването се учи единствено анатомията на предмета и човека. Също така е важно човек да развива своите способности.

 

- Има ли нещо, което мечтаеш да нарисуваш, а все още не си?

- В рисунките ми основно присъства морето, искам някой ден на листа да представя горски пейзаж. Не залагам на детайла, но и той играе важна роля в една рисунка. 

 

 

 

 

- Кое е най-необичайното място, на което си рисувал?

- Рисувахме в двора на училището. Темата беше да го представим, но аз нарисувах природата.

 

- Как се ражда една твоя творба?

- Първо си я представям, смесвам всякакви картини и образи, които съм видял. Най-важното е да я имаш в главата си. Хубаво е да се вдъхновяваш от чужди творби, но не и да ги прекопираш. Художникът трябва да вложи собствените си чувства в творбата, все пак всеки възприема света по различен начин.

 

 

 

- Участвал ли си в конкурси?

- Участвал съм в конкурси и от училище, и от школите. Не обичам да изпращам рисунки, които харесвам, защото организаторите рядко ги връщат. Наскоро се включих в конкурс с картина, която, за съжаление, не ми върнаха.

 

- Какво мислят приятелите ти за рисунките ти?

- Забелязал съм, че децата на моята възраст не се радват на чуждите успехи. Не мога да кажа същото за приятелите ми, които рисуват. За творците е важно  да усещат подкрепа. Трябва да сме обединени, за да постигаме успехите си заедно.

 

- Има ли художници, които те вдъхновяват?

- Научих за Владимир Димитров – Майстора преди три години в училище по време на открит урок. Допада ми свободата, с която той е рисувал, и възприятието му за света. Не намирам за вдъхновяващи художниците, които разчитат на детайла, а не на цялата картина.

 

 

С какво друго се занимаваш в свободното си време? Имаш ли хобита?

- В свободното си време се занимавам с електроника. Обичам да запоявам. Посещавам също така школа по роботика. Интересно ми е как различни компоненти могат да бъдат свързани и да извършат действие, обичайно за човека. По електрониката се запалих благодарение на моя дядо. Вкъщи често ми се карат, че разглобявам разни неща, за да видя какво има в тях и да си обясня как работи. Все още в училище не изучаваме електроника, но се надявам в по-горните класове да има и такъв предмет, защото ще ми е интересен.  Не знам с какво ще се занимавам занапред, но смятам, че ще е свързано с рисуването.

 

 

- За какво мечтаеш?

- Мечтая да видя света. Искам да посетя различни държави, да пътувам и в България, защото има много места, които не съм видял. Имам добра фотографска памет и рисувам това, което съм видял.

 

- Какво си пожелаваш занапред?

- Пожелавам си успех в училище. Занапред се надявам да наблегна още повече и на рисуването и електрониката.

 

ИЛИЯНА МИТАКОВА

 

Четете още от рубриката „Надеждите на Варна“

Константина Георгиева: Емоцията да си на сцената не избледнява никога!

Соня Клисарова от школа „Идея“: Насила не се рисува, художникът сам трябва да усети момента

Желислав Николаев: Една снимка може да замести цяла книга!

Ели Пенчева: В театъра най-важна е истината!

Маринела Георгиева от ПГ по текстил и моден дизайн: Гримът е изкуство и страст!

Мариян Кънчев от СУ за ХНИ „Константин Преславски“: Пиша със сърцето си!

Анна Неделчева от Варненската търговска гимназия: Трупането на опит е ключът към успеха

Ивона Георгиева от Варненската търговска гимназия: В България искам да уча и да се развивам!

Момчил Танев от Варненската търговска гимназия: Вярвам в идеите си!

Пламена Борисова от Варненската търговска гимназия: Учителите ни помагат да се изградим като личности

Денимир Неделчев от школа „Европейски мост“ към ОДК: Преоткривам себе си във всеки дебат!

Радост Денева от школа „Европейски мост“ към ОДК: Винаги защитавам позицията си!

Деница Русева от клуб „Касталия” към ОДК - Варна: Усетила съм всеки ред, който съм написала!

Александър Габровски от ОДК - Варна: Писането е рисуване с думи

Милица Иванова от клуб „Касталия” към ОДК - Варна: Живея, за да пиша!

Даниел Луканов от школа „Европейски мост“ към ОДК: Всеки от нас е лидер

Защо две 10-годишни момичета от Варна не обичат лятната ваканция?

Коментари ( 0 )