Теменуга Калчева: Защо да остана във Варна?

Когато чуят името на морската ни столица, може би у повечето българи се заражда ведро настроение и мисли за море, слънце, плаж и усмивки. Те са в сърцето на нашия град Варна, но за мен тя крие много по-дълбоко значение и заема особено място в сърцето ми.

Галеният от морските вълни град  не е просто територия, населена със сгради и хора, тя е моето родно място, попило най-чистите ми детски спомени, домът на мен и моето семейство, град, съхранил всяка моя стъпка. Хубави и лоши спомени, смехове и сълзи, безкрайни нощи и дни, преминали по варненските улици, са красиво богатство, което пазя в себе си. Летните нощни разходки в Морската градина, плажът и морето, където съм оставила толкова емоции, надежди, весели преживявания с приятели, но и съм намирала убежище в самотни и тъжни за мен моменти. Толкова красиви гледки, видели първи целувки и дълги разговори с любими хора. Концертите и пиесите в Летния театър, Детският кът, видял невинните ми сълзи, искащи левче от мама за поредната за деня въртележка, площадките и катерушките, разранили колената ми, Операта и шадраваните до нея, които мога да съзерцавам с часове, летящите гларуси над облените от залеза води на Черно море и още куп картини в очите и ума ми, които свързват мен с родния ми град. И сега, когато съм на този етап от  жизнения си път, когато трябва да преценя къде да продължа живота си, притисната от родителите си желаещи да поема с куфар и билет към „по-добро бъдеще и възможност за по-добра работа”, не си задавам въпроса: „Защо да остана в град Варна?”, а „Как да изоставя всичко родно и любимо в моя град?” Винаги, когато съм на път, независимо дали във или извън България, ми липсва Варна и виждайки новите места и забележителности, в ума ми, паралелно с тях са и варненските улици и булеварди. Винаги търся пътя обратно и прибера ли се, видя ли отново картините на своя град, ме облива хармония и облекчение, приятното чувство, когато си си у дома. Това чувство не мога да сравня с друго и знам, че тук е моето място.

Разбира се нищо не е перфектно. Никога. Това също ме задържа в моя град и в мен има желание да работя тук и да спомагам за развитието на родното си място. Във всеки град има мръсен въздух, бездомни животни, проблеми с пътищата и инфраструктурата, но това са поправими неща. Те не заменят приказната заснежена Варна, блещукащата светлина от коледната украса, или Варна през пролетта в ранното утро, тиха, красива, раззеленяваща се, поемаща първите топли слънчеви лъчи, които галят морето. 

Първото ми училище, както и това, в което уча сега, също са част от моята Варна. Обширният двор, носещ детския смях и игри, класните стаи, любимите ми учители, извънкласните занимания, години, които няма как да върна и са на приключване, но са много сладки и мили за мен. 

Не бих могла да изоставя нищо от това. Не съм му се наситила. Харесвам всичко тук, възможностите, които предлага Варна, както и всички дейности  и мероприятия, които са неизменна част от живота на родното ми място. 

Прочитайки отново темата на есето си, се замислям пак и пак и не мога да дам конкретен отговор защо искам да остана тук. Може би е доста простичко. Сърцето ми е тук, любимите ми хора, любимото училище, любимото море, любимите места, запечатали моментите на щастие, а все пак кой не иска да е сред все любими за него картини и хора? 

Теменуга Красимирова Калчева
Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски” – гр. Варна
Клас: 11 Б
Възраст: 17 г.

ЛК „Касталия” При ЦПЛР-ОДК, гр.Варна

Четете още:

Илиян Кънчев: Защо да остана във Варна?

Десислава Цолова: Защо да остана във Варна?

Миглена Танчева: Защо да остана във Варна?
 

Десислава Василева: Защо да остана във Варна?

Станислава Иванова: Защо да остана тук? Нямам развитие тук!

Иванна Иванова: Защо да остана във Варна?

Камелия Панайотова: Защо да остана във Варна?