Непознатата история: Знатните поляци

Д-р Викенти Богуцки, зам-кмет на Варшава Варшава през 1928 г. (вдясно), и Казимир Коралевски, общински съветник в полската столица. Снимка „Варненски общински вестник“

Месец септември е изключително богат на значими годишнини. От една страна стоят известните на всички българи дати от родната ни история, а от друга годишнините, свързани с избухването на Втората световна война преди 80 години. Днес погледът ни ще се спре върху държавата, станала първа жертва в най-кървавата война в човешката история – Полша, и нейните връзки с нашия град преди войната.
 

Както помним от часовете по история, Втората Полска република се създава през 1918 г. Още с възстановяването си Полша получава значителни територии от загубилата в Първата световна война Германия. През 1920 г. под ръководството на маршал Юзеф Пилсудски възобновената република успява да спре инвазията на Червената армия. Споменавайки името на маршал Пилсудски, ние определено трябва да споменем за проекта
 

„Интермариум“,
 

който се превръща в идеал на полския държавен глава. По същество планът представлява създаване на мощна федерация, впита между немскоговорещия свят и остатъците от Руската империя. Трудното е да се дадат примерни граници на проекта, но както подсказва името (Междуморие), това са териториите между Балтийско и Черно море.
 

Маршал Юзеф Пилсудски, държавен глава на Полша през 1920 г. Снимка Wikipedia

Все пак след отблъскването на Червената армия Полша изпада в положение, в което, макар и победител, тя не може да осъществи своята инвазия и е длъжна да се примири със своето землище. Това, разбира се, не слага край на нейното развитие и международни контакти. Дори напротив, към края на 20-те години на миналия век варненската преса ни информира за
 

поляци, дошли на посещение в морската столица

Първото сведение, с което разполагаме, е от 13 октомври 1928 г. и е публикувано във „Варненски общински вестник“. Текстът е озаглавен „Полските гости във Варна“ и ни дава сведения, че в началото на месеца в града ни са пристигнали двама знатни гости от Полша – зам-кметът на Варшава  д-р Викенти Богуцки и общинският съветник Казимир Коралевски. Преди да пристигнат във Варна обаче, чужденците от севера са били в София, където са се срещнали със своя спътник в пътуването – председателя на Полско-българската търговска камара Георги Василев.

В нашия град те били посрещнати на гарата лично от кмета Никола Попов, който побързал да ги приветства с „добре дошли“ и да ги покани на специално подготвен „братски“ прием.
 

Макар днес да сме склонни да гледаме на Полша като на една отдалечена както от географска гледна точка, така и от културна, през онези далечни години положението е било коренно различно. Тогава идеята за славянството е била от изключително значение и това ни дава отговор на въпроса защо кметът Попов е организирал именно „братски“ прием. Ако потърсим и стари политически карти, можем да видим, че по това време
 

между България и Полша е стояла една-единствена държава -
 

Румъния. Този факт показва, че макар туптящото сърце на Полша – градовете Варшава, Краков, Лодз и Познан, да са отдалечени от България, между двете държави не е стояла непреодолима бариера.

Политическа карта на Европа през 1938г.

След вмъкнатите исторически нотки е редно да се върнем към гостите на морската столица. „Варненски общински вестник“ ни информира, че придружени от кмета и неназовани по име знатни варненци, двамата поляци посетили гроба на Владислав Варненчик, след което поели пътя към Улун кум, където трябвало да бъде открит санаториум за полски деца. След това посетили Св. Константин, за да разгледат мястото, отпуснато на Варшава от окръжната постоянна комисия за постройка на почивна станция.
 

На 11 ноември се провел и приемът, на който присъствали около 30 души видни варненски граждански.
 

Никола Попов, кмет на Варна в периода 1927 – 1930 г. Снимка Wikipedia
 

Кметът Попов вдигнал наздравица за председателя на Полската република и за преуспяване на полския народ, след което произнесъл следната реч:
 

„Щастлив съм, че в тоя момент на чувствата и радостта, които изпитвам, мога да бъда тук с варненското гражданство. Защото едно желание има у българския народ: да се сближи с всички народи и преди всичко с родствениците славянски народи. За сближаването с Полша има всички условия на лице. Погледнете историческите връзки, които свързват полския и българския народ. Ние днес бяхме на гроба на Владислав Варненчик, който се бори и падна убит за християнството. Ето един исторически момент, който свързва двата народа много тясно.
 

Но ние дадохме не малко за славянските народи. Културните връзки между Полша и България са на лице. Благодарение на голямата култура на поляците ние сме възприели много неща от тях. Кой не е чел Сенкеевич? Благодарение на вашата голяма култура, културните връзки между двата народа не от днес, а от десетилетия съществуват. Но това не е достатъчно. Ние трябва да си създадем и стопански връзки.
 

Вие имате голяма индустрия, ние такава нямаме, но пък имаме голямо земеделско производство. Ние, варненци, сме особено щастливи, че можем да изиграем с нашето пристанище и с летовището ролята на посредници за сближаването на двата народа.
 

Подчертавайки историческите и културни връзки, аз пожелавам да се създадат и стопански връзки върху базата на нашето летовище във Варна“.

Богуцки отвръща със същото
 

Той побързал да отговори по един адекватен начин и наблегнал на историческите връзки между двата народа, след което изказал вярата си в близкото бъдеще, когато Полша и България ще бъдат тясно сближени на почвата на стопанското сътрудничество. За жалост неговата реч, произнесена на полски език, не е приложена и поради тази причина не можем да я поместим тук.
 

Нека обаче запомним прогнозата на варшавския гост за стопанско сътрудничество, защото ще се върнем към нея малко по-късно.  Преди това обаче трябва да отправим поглед към датата 21 октомври 1929 г., в която във Варна пристига
 

полска делегация
 

„Варненски общински вестник“ ни информира, че посетителите са пристигнали на 16 октомври и са били придружени от българския посланик във Варшава Робев и главния секретар на Министерството на търговията Соколов. На гарата били посрещнати от кмета на града Попов, председателя на Търговската камара Генов, градоначалника Германов и неспоменати по име официални гости.
 

Гостите разгледали морските бани, двореца „Евксиноград“ и курорта Св. Константин, където разгледали мястото, отпуснато от Окр. пост. комисия на Варшавската община за постройка на почивна станция. На обяд гостите положили венец на гроба на Владислав Варненчик, след което бил организиран специален обяд.
 

По време ва обяда кметът Попов отново подчертал съществуващите през вековете културни и исторически връзки между двете страни и пожелал те да се засилят и на стопанска почва, за което всички условия били налице. Неговата реч завършила с това, че цяла Варна ще се радва и ще бъде горда, ако нейното пристанище и хубаво летовище може да послужи като посредник за това сближаване. След обяда гостите отпътували за Русе, а от там за Полша. Те обаче съвсем не са последните официални гости от Полската република.
 

Следва продължение…
 

Андрей Андреев
 

Четете още от рубриката "Непознатата история": 

Руският гост на Варна

Една историческа среща

Французи и германци описват стара Варна

Стара Варна през очите на един американец

Гостите италианци

Конете във Варна

Качеството на храната в стара Варна

Битката за един по-чист град