Жана Шаркова, приложник: Търпението е най-важно в моето изкуство!

Изработването на сувенири от камъчета, миди и пясък ми доставя удоволствие и ме успокоява, споделя авторката

По материала работи: Слав Велев

Жана Шаркова е поредният творец от варненската Улица на занаятите, с който ще ви запознаем в нашата поредица. Жана реди мозайка от камъчета, мидички и пясък, като изработва картини и различни сувенири. Казва, че много обича заниманието си и го върши с голямо удоволствие. Едно от най-мащабните й произведения е пано с изображение на Мерилин Монро. Работи изцяло с природни материали, които събира сама или приятелите й носят от всяко свое пътуване.

- Жана, от колко време се занимавате с това?
- От 6 години… В началото беше за мен само хоби… Първо правех различни дребни неща вкъщи, постепенно преминах към по-големи и в крайна сметка това се превърна за мен в професия. Доставя ми голямо удоволствие. Лятото събирам материали от морето. Носят ми и приятели от чужбина, от други морета. Картините си ги правя само с естествени материали и гледам да си набавям колкото мога по-разнообразни. Не използвам бои, само натурални цветове. Носили са ми от Тенерифе черен пясък, от Йордания, от пустинята Петра – червен. Интересно е, че всичките ми приятели, като ходят някъде на море, се сещат за мен...

- Какво е специфичното за вашия занаят?
- Търпението… Всички се учудват, като видят колко малки са камъчетата, с които работя. Нужно е наистина голямо търпение, но на мен лично ми доставя удоволствие и ме успокоява.

- С какви материали работите?

- Миди, камъчета и пясък. Другото, с което работя, са корени, изхвърлени от реките или от морето. Почиствам ги, оформям ги и правя свещници от тях, които отново декорирам с мидички.

- Какви са наблюденията ви, вашият занаят популярен ли е в България?
- Не мисля… Това, което аз знам, е, че във Варна има десетина жени, които се занимават, и за всички тях е хоби. Тези, които познавам, също като мен много обичат това, което правят, и им носи голямо удоволствие. Заниманието ни е вид редене на мозайка, но не класическата, а с по-ситни камъчета.

- Разкажете малко повече за техниката, която използвате?
- Първо рисувам изображението и след това лепя върху него камъчета, пясък или миди. Зависи какво целя да постигна…

- А много време ли отнема изработването на едно произведение?
- Зависи от големината на обекта. Имам една картина с изображение на Мерилин Монро, която изработвах около половин година. Свещниците, които правя от корени, стават доста по-бързо.

- Спират ли се посетители в ателието ви на Улицата на занаятите?
- Да! Това ми доставя голямо удоволствие. Аз за първи път излагам нещата, които правя толкова масово. Имам три изложби до момента. На хората много им харесва. С голям интерес разглеждат, питат, други искат да си доведат децата, за да ги науча. Не отказвам на никой, който се интересува. С удоволствие ще покажа, ще науча всеки, който има желание.

- Казахте, че сама сте се научили на този занаят, а имате ли вече ваши ученици?
- Все още нямам, но имам приятели, които съм научила.

- Какво ви вдъхнови да започнете да се занимавате с това?
- Няма конкретна причина. Винаги съм обичала да правя нещо. Спомням си, че започнах с чинийки, върху които лепях камъчета, с които изписвах „ВАРНА“. След това гледах много клипчета в интернет и се запалих да правя и други неща, дойдоха различни идеи.

- От това, което виждам, освен голямо търпение и доста сръчност се изисква за вашия занаят?
- Не бих казала! Поне за мен не е трудно… На първо място е търпението!

- От кои по-интересни дестинации имате материали, с които работите?
- Имам черни камъчета, които съм носила от Санторини, те са гладки и почти еднакви. Там има черен пясък, пообиколих и си събрах. Пясъкът от Петра е материалът, който са ми донесли най-отдалеч. Той е два вида. Много е интересен цветът му, има съвсем лек лилав оттенък. Черният пясък е от Тенерифе, а мидички имам отвсякъде. Носят ми ги приятели и за да не се притесняват как ще ги съхранят, им казвам, че аз ги чупя, за да работя с тях. Имам една много голяма, тя е от Егейско море.

- Подарявате ли на приятелите си ваши творби?
- Да, разбира се! Много често…

- А в дома си имате ли сувенири, изработени от вас?
- В момента всичко е тук… Даже дъщерите ми казват, всичките ти приятели имат по нещичко от теб, само ние нямаме. Но така се случва обикновено…

- А деца проявяват ли интерес към вашия занаят обикновено?
- И големи… Интересно е, че дори и мъже искат да се научат. Харесва им. Сега учат внуците си да лепят камъчета и миди.