Богдан Шумаров: Щастлив съм, че следвам мечтите си
От първия ден, в който влязох в залата, съм искал да се бия професионално за титли от престижни вериги, сега това се случва и съм доволен, заяви състезателят на клуб „Боил“ в рубриката „На спортна вълна“
Публикувана: 12 Feb 2020 | 8:20

Богдан Шумаров е сред най-перспективните родни бойци. 23-годишният състезател на варненския клуб „Боил“ ще излезе за трети път на ринга на зрелищната гала SENSHI на 22 февруари в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта. Негов съперник в очаквания с интерес сблъсък за Европейския пояс в категория до 75 килограма ще е естонецът Майкел Астур. Богдан се завръща на ринга на SENSHI  в една позната за него категория, след като контузия попречи да се включи в четвъртото издание на бойната гала през октомври миналата година. Той е сред звездите, които излязоха на ринга още в първото издание на зрелищното събитие, отново в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта във Варна. Тогава Богдан надделя с нокаут над Иван Тимков от Украйна. При второто му участие във веригата SENSHI, на галавечерта в София, състезателят на „Боил“ надделя над възпитаника на легендата Петер Артс - Иляс Букаюа, в категория 72,5 килограма.
 

Освен двете категорични победи на ринга на SENSHI до момента 23-годишният талант има в актива си също десетки медали от национални и международни турнири по кикбокс и муай- тай. Гордее се с балкански и световни титли по муай-тай и кикбокс при аматьорите, завоювал е и Европейски пояс при професионалистите – на WAKO Pro в стил К-1.
 

Започва с бойните спортове през 2009 година, адреналинът го грабва още с първото му влизане в залата, така е и до днес. Избира клуб „Боил“ заради шампионските традиции и отличните треньори. Според него най-важно, за да постигнеш победа, е да си вярваш и да имаш стабилна психика. Богдан Шумаров в рубриката „На спортна вълна“...

 

- Боги, как върви подготовката за третото ти участие в бойната гала SENSHI ?

- Подготовката върви отлично. Преди няколко дни се върнах от двуседмичен лагер в Барселона с украинската кикбокс звезда Артур Кишенко, който премина много добре. След завръщането си продължавам да се готвя в залата на клуб „Боил“ заедно с моите треньори.

 

- Това, че на 22 февруари ще излезеш пред варненска публика в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта, мотивира ли те допълнително?

- Разбира се. Изявите пред варненска публика винаги ме мотивират силно, защото Варна е градът, в който избрах да живея и тренирам, тук ме познават доста хора и за мен е важно не само да се представя достойно пред тях, но и да защитя честта на клуба си. Надявам се да се представя отлично и този път.

 

- Какво знаеш за съперника си, с когото ще влезеш в двубой за Европейския пояс. Кои са силните и слабите му страни?

- Противникът ми е от Естония, бронзов медалист от европейски първенства по кикбокс в тази категория. Има предимство в дистанцията, тъй като е значително по-висок от мен, поне две глави. С моите треньори работим върху това как да го неутрализираме по-лесно.

 

- А ти на какво ще заложиш на ринга, кои са твоите силни страни?

- Както всеки път, ще заложа на типичния си атакуващ стил. Всички, които познават изявите ми, знаят, че разчитам на дълги, ефективни комбинации и поддържам много високо темпо по време на всеки двубой.

 

- Има ли елементи в спортната ти форма, които искаш да подобриш?

- Разбира се, че има, няма как да е иначе. Все пак човек се учи, докато е жив. Има доста неща, които трябва да науча, за да продължа да надграждам формата си, но смятам, че те ще се получат естествено във времето.

 

- Кои от успехите, които си постигнал до момента, са ти най-скъпи?

- Всеки един успех за мен е ценен, защото във всеки един мач се влагам на 100%, раздавам се максимално в тренировките и това ми струва страшно много лишения, затова и всяка победа, която постигам, е важна за мен, защото е плод на много труд.

 

- Кога започна с бойните спортове и защо ги избра?

- С бойните спортове започнах през 2009 година. Мисля си, че влязох в залата просто защото беше модерно. Реших да пробвам и така вече 10 години се занимавам с бойни спортове.

 

- Спомняш ли си първото си излизане на ринга?

- Първата ми изява беше на татами всъщност, защото все още нямах годините за ринг. Спомням си, че бях доста напрегнат, все пак тогава бях съвсем малък, още не знаех къде се намирам, но адреналинът и тръпката ме грабнаха и затова продължавам да се занимавам с бойни спортове до ден днешен.

 

- Защо избра клуб „Боил“?

- Избрах да тренирам и да се състезавам за този клуб, защото от него са произлезли доста изявени шампиони. Запознах се с главния треньор Краси Кирилов на един лагер на националния отбор. Поговорихме си тогава за възможността да премина в клуба, дойдох и ми хареса, реших да остана в клуб „Боил“ и във Варна.

 

- Какво ти дава и какво ти отнема решението да се посветиш на бойните спортове?

- Решението да се посветя на бойните спортове ми е дало много. Мисля, че станах човекът, който съм днес, благодарение на бойните спортове. Единственото нещо, което ми  липсва, е, че съм далеч от близките си. Но няма как…

 

- Лишенията явно си струват, след като постигаш толкова успехи на ринга. Какви качества развиха у теб бойните спортове?

- Спортът ме научи, че когато искам да постигна нещо, трябва да се трудя за него, нищо не идва даром... Разви у мен  борбеност...

 

- Каза, че ти самият като дете си започнал да тренираш бойни спортове, защото е било модерно. На какво се дължи според теб значителния интерес към тях в последните години?

- Кикбоксът е сравнително нов спорт в България, практикува се от около 30-ина години. За мен това е доста красив, атрактивен спорт и си мисля, че точно това привлича хората, тъй като те искат зрелище. Не е и толкова брутален, както някои други спортове.

 

- Смяташ ли, че бойните спортове са добър начин за справяне с агресията?

- Да. По-добре е агресията да се изкарва на чувалите в залите по време на тренировка, отколкото на улицата.

 

- Изпитвал ли си някога страх на ринга?

- Страх – не, по-скоро притеснение, тъй като никога не знаеш какво може да се случи.

 

- Как успяваш да постигнеш максимална концентрация по време на един двубой?

- Тази способност е индивидуална при всеки според мен. Аз лично си казвам – защо съм тренирал толкова, ако не го покажа на ринга... Трябва просто да излезеш и да го направиш - да спечелиш мача!

 

- Кой е решаващият фактор за победата в един двубой?

- Според мен най-важното е да си вярваш, психиката трябва да е доста стабилна, защото аз лично съм виждал много състезатели, които са тренирали немалко, всичко е било наред по време на подготовката, но когато излязат на ринга, предстартовата треска им пречи да покажат това, на което са способни. Затова според мен е много важно за всеки двубой да се излиза спокойно и уверено, всеки да намери своята мотивация, която ще го изведе до победата.

 

- Повече приятелства или повече завист срещна в спортните среди?

- А, определено повече приятелства съм срещнал. Спортът ме запозна с изключително приятни хора, както всички мои съотборници и треньори в клуб „Боил“. Имам доста добри приятели от националния отбор, които са от други градове. Имам също много приятели от чужбина...

 

- Трудностите, с които спортът те сблъска...

- Единствено травмите, които съм имал през годините, но това е част от играта и няма как – преодоляваш ги и продължаваш напред.

 

 

- Представяш ли си живота си без спорта?

- В момента – не, на по-късен етап – не знам. В момента съм се отдал изцяло на спорта.

 

- Сега, когато знаеш какво е, ако имаш възможност да се върнеш назад, би ли поел отново по същия път?

- Със сигурност! Изобщо не съжалявам, че съм поел по този път, напротив – много се радвам, че имам тази възможност, защото доста хора я нямат – или се отказват през годините, или нещо друго им пречи, аз съм щастлив, че мога да следвам мечтите си. Точно за това съм мечтал от първия ден, в който съм влязъл в залата – един ден да се бия професионално за титли от престижни вериги, сега това се случва и съм щастлив.

 

- В клуб „Боил“ работиш с един от най-добрите треньори у нас – Краси Кирилов. Ти би ли работил като треньор някой ден?

- Защо не... Аз обичам този спорт. Ще се радвам някой ден да предам уменията си на някой друг.

 

- За какво мечтаеш оттук нататък в личен и професионален план?

- На първо място аз и всички мои близки и приятели да сме живи и  здрави, мисля, че всичко друго се постига. Надявам се да продължавам да вървя нагоре, да следвам мечтите си и да ги осъществявам една по една.

 

ПОЛИНА ПЕТРОВА


Още на тема бойни спортове в рубриката "На спортна вълна":

 

Христо Христов: Играчът с по-здрава психика винаги е победител на ринга


Eдуард Алексанян: Смятам да взема световния пояс по кикбокс


Теодор Христов: Аз съм много крив и неудобен съперник

 

Красимир Кирилов: Бойните спортове са моя съдба


Владимир Вълев – Питбула: Обмислям да се завърна на ринга напролет


Едриян Тодоров: Винаги съм мечтал да спечеля медал за България


Захари Дамянов: Оттеглих се, когато бях на върха

 

Ани Станева: Ушу ме смири, даде ми баланс!


Кристиян Георгиев: Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!


Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!

Коментари ( 0 )