IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 17°
Новини Варна
09:24 | 7 април 2020
Обновен: 04:48 | 23 март 2024

Непознатата история - За дейността на безплатните ученически трапезарии в стара Варна

Недоимъкът е бил неделима част от живота през началото на миналия век

По материала работи: Пламен Янков
Непознатата история - За дейността на безплатните ученически трапезарии в стара Варна

Снимка в края на учебната година на ученици с учителката им Душка Карагьозова (1921-1930). Снимка: Варненска дигитална библиотека
 

Пролетта вече пристигна. Природата се пробуди за нов живот,  а заедно с нея пламна и надеждата, че някога всичко ще бъде по старому. Предизвикателствата, които ни сполетяха ни припомниха една позабравена истина, а именно, че големите предизвикателства не могат да бъдат решени от хора, които се борят единствено за себе си. За да бъде преодолян даден проблем, срещу тях трябва да има координирана и масова съпротива.
 

В този ред на мисли и тази седмица в „Непознатата история“ ще обърнем внимание на благотворителната дейност от първата половина на миналия век. Вече засегнахме темата за някои акции около великденските празници. Днес погледът ни ще се спре върху


дейността на безплатните ученически трапезарии
 

Логично да предположим, че те са учредени около войните за национално обединение (1912-1918г.). Именно тежките изпитания от битов характер, които войните носят със себе си, имат силата да втълпят на хората, че спасението по единично не може да бъде трайно.
 

Истината обаче е, че те са формирани  още в самото начало на миналия век. Нека видим какво ни предава Варненски общински вестник от 24 декември 1928г.:
 

„Във Варна от преди 25 години са основали безплатни ученически трапезарии за бедни ученици. Те съществуват и днес. Учителското дружество вля инициатива за основаването им в 1900 год. с цел да се "даде безплатна храна на бедните ученици, заставени на задължително учение от страна на държавата.
 

Варненското гражданство с пълна готовност възприе идеята и чрез своите първи хора я реализира още същата година. От тогава до днес трапезариите тихо и безшумно са дали резултати.
 

През 25-годншния период на съществуване трапезариите са дали 551,974 безплатни обеди на 4 770 бедна ученици, на днешна стойност 3 329,844 л.! Сумата добива още по-големо значение като се има пред вид, от какъв голем труд и усилия с събирани пожертвуванията: по стотинки и левове“.
 

От днешна гледна точка подобна инициатива изглежда лишена от логика. Тези, които не са запознати с местното развитие в Третата българска държава, но са се интересували от общи факти, биха били още по-учудени. Това е защото все още сме склонни да гледаме на тези далечни години като на време на непрестанен възход, в който българите са живели богато и щастливо. Истината обаче е малко по-различна. Може в някои отношения България да е била по-напред от своите съседи, но тя не се превръща в уредена държава веднага. И след 1878г. има нарушения на закона и бедност, т.е. – колективни предизвикателства.
 

Ако обърнем внимание на разказите на своите баби и дядовци, водили съзнателен живот преди 1944г. можем да си спомним една важна подробност за първите десетилетия на XX-ти век. Тази подробност е силната връзка между тогавашните хора. Поне по някои села много от битовите проблеми са се посрещали колективно. Един от тези проблеми е строенето на къща. Днес е трудно да си представим, че половин село или квартал ще се засили да помогне на някого безвъзмездно, въпреки че такива случаи вероятно се случват пред очите ни без да им обръщаме внимание.
 

Може би това

вродено чувство за дълг,
 

останало като инерция от Българското възраждане подтиква варненските учители да отворят вратите на безплатните ученически трапезарии. Тази форма на алтруизъм особено много се е харесала и на светската, и на духовната власт, които побързали да помогнат с каквото могат. Въпреки това не всичко по дейността е вървяло гладко. Вестник „Свободен глас“ от 4 ноември 1907г. ни предава, че трапезариите са отворили врати на 21 октомври вместо на 10, както е било обявено. Подобни дребни грешки обаче, организацията веднага печели доверие и успява да го оправдае.


„В тежките и бедствени за страната 1912—1913г. и 1915-1918 трапезариите засилват помощта си до невероятен размер и достигат да дадат през 1918година 42 365 обеди до безплатни на 524 бедни ученици. Като си спомним само, че прехраната тогава ставаше с купони, още по добре ще можем да оценим истинското значение на усилията им. Прокудени от родните огнища добружанци напълниха Варна с бежанци в 1919 г. Тогава трапезариите веднага се притекоха на помощ на бедствующите бежанци. Бидоха отстъпени с целото си имущество ва изхранването им вследствие всички почти инвентарни вещи, въвличащи на стотици хиляди лева, беха похабени и унищожени от употребления.“ – пише Варненски общински вестник от 24 декември 1928г.
 

Така временно трапезариите изчезват от живота на варненци. Това отсъствие веднага буди недоволство от своя страна. То може да бъде намерено по страниците на вестник „Варненски работник“ от 14 декември 1922. Авторът на текста изказва мнението, че самата инициатива е била похвална, но е използвана лицемерно от страна на управляващите и богатите.
 

„А случва се, както тука в града, преди и през войната, имахме ученически трапезарии на благотворителни начала, която хранеше децата с бобена чорба, зеле, картофи (готвени в казан), с бракувани масла, мляко и др. подобни. А след войната те и това не могли да направят“ – пише той.
 

От общината обаче виждат бедността и недоволството на хората. Затова по време на управлението на кмета Петър Стоянов тя става неин покровител на инициативата и така през 1924 г. безплатните ученически трапезарии се
 

възраждат от пепелта като птицата феникс

като дори засилват своята дейност.
 

„И наистина, какво по-хубаво, по-велико, по-человеколюбиво и по благородно дело може да има от това — да дадеш възможност на едно 6едно дете да получи топла, здрава и достатъчна храна на обед, след четиричасова усилена училищна работа, или една задоволителна закуска сутрин, преди да отиде на училище? Защото нека се не забравя, че особено днес, след нещастните войни, когато мизерията се шири в много по-големи размери и в градове и села, твърде малко е числото на ония деца, които сутрин редовно закусват, а на обед и вечер редовно обедват и вечерят“ – пише Варненски общински вестник от 15 декември 1928г.
 

Гладът в тези години обаче е повсеместно явление и това се потвърждава от тогавашната преса. От печатния орган на общината цитират текст на проф. Ватев, озаглавена „Хранене на децата“. Неговият оригинал е поместен в бр. 2 на списанието „Ден на детето“.

 

Петър Стоянов, кмет на Варна (1923-1927). Снимка: Old.Varna.bg

 

Според професора голяма част от учениците не могат да се хранят по три пъти на ден.
 

„Тъй например, в с. Костинброд (софийско) от 27 ученика в IV отделение за една седмица 10 деца не са закусили сутрин, 2 не са обедвали и 8 не са вечеряли.
 

В с. Владиня (Ловченско) от 20 деца във II отделение ва 10 дни, 31 не са закусили, В с. Деветъки,  (Ловчанско) от 20 деца в III отделение за 10 дни 26 не са закусили, 3 не са обедвали и 18 не са вечеряли. Тия данни, ако беше на правена анкетата за градовете, биха били още по поразителни.
 

А всеки знае, колко зле се отразява върху крехкия организъм на невръстното дете ученик гладът, недостатъчната или недоброкачествената храна. Недобрите условия на храненето спират физическото и умственото развитие на детето, пораждат ранни болести и правят от него едно хилаво дете и бъдещ хилав гражданин. Видимо от тия съображения, варненското гражданство твърде правилно е насочило своята благотворителност, като от основаването на безплатните ученически трапезарии в града до сега не е преставало да подпомага според силите на техното съществуване и разширение.“ – пишат от общината.
 

Няма значение с колко структурни дефекти са функционирали безплатните трапезарии. Важното в случая е, че те създадени по т.нар. „правило на редактора“. Според въпросното правило ако нещо не ти харесва, имаш правото да го критикуваш. Ако критикуваш си длъжен да предложиш алтернатива. Ако предложиш алтернатива трябва да я изпълниш и да поемеш отговорност за действието и/или бездействието си.
 

През началото на миналия век група учители осъзнава това и се решава да помогне на бедните деца. Техният ресурс не се оказва достатъчен, но по-късно властта решава да продължи тяхното дело и да го разшири. Това ни показва, че проблемите се решават с предприемчивост и дела, а не със злобни речи по време на пиянски запои или с хвърляне на салфетки в дискотеките. Промяната винаги започва от дома чрез даване на личен пример. Именно за това е важно да имаме вярата в доброто и да не прекланяме глава пред трудностите. А за да постигнем това е важно да запазим детето в себе си и да се усмихваме въпреки всичко.


Андрей Андреев 


Четете още: 


 

 

Коментари

Новини Варна