IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 10°
Спорт
09:30 | 18 април 2018
Обновен: 19:58 | 28 март 2024

Силвия Георгиева: Всеки старт е празник за мен

В леката атлетика разкривам най-доброто, на което съм способна, каза една от родните надежди в бягането с препятствия в рубриката „На спортна вълна“

По материала работи: Слав Велев
Силвия Георгиева: Всеки старт е празник за мен

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

 

Лекоатлетката Силвия Георгиева бе обявена за спортист номер едно на Варна през месеците януари и февруари. Тя бе и в първата десетка на годишните награди за 2017-а.  През февруари 2018-а Силвия стана балканска шампионка на 1500 м при девойки и заслужи бронз на 4х400 м при жените. Целта пред състезателката е да покрие норматив за световно първенство и на 3000 метра с препятствия, след като вече си е осигурила квота на по-късата дистанция. Лични треньори на Силвия са Цонка Господинова и Крум Крумов от СКЛА „Евър“.

Силвия Георгиева е родена във Варна на 17 август 1999 г. в семейството на спортисти – майка й е тренирала художествена гимнастика, а баща й е бил футболист. През 2003 г. заминават за Испания, където живеят 10 години. Прибират се във Варна през 2013 г. и няколко месеца след завръщането си Силвия се записва да тренира лека атлетика при Цонка Господинова и Крум Крумов. „Беше проверила и беше категорична, че иска ние да е тренираме. Впечатлих се, че още от началото знае какво иска – каза - идвам да тренирам и да печеля медали. Макар да изглежда мила и добричка, Силвия е момиче с характер, спортна натура и знае как да се бори. Вярвам, че бъдещето в спорта е пред нея и ще стигне високо“, казва треньорката Цонка Господинова, която е открила Ваня Стамболова и Теодора Коларова.

Първият златен медал на Силвия идва след едва 4 месеца тренировки. Постига го в бягането на 800 м  при момичетата до 16 години на националния шампионат в зала в Добрич през 2013 г. Тогава тя е на 14 години. Известно време състезателката и нейните треньори търсят коя е най-удачната дисциплина за нея. Още след първите няколко тренировки Цонка Господинова е установила, че спринтът не е за Силвия, тъй като е по-бавна, затова се насочват към средните и дългите дистанции. Решават да се спрат на трудната дисциплина стипълчейз, впечатлени от факта, че момичето с лекота усвоява техниката на преодоляване на препятствията.

 

Още в първото си състезание на открито през 2016 г. – на 2000 м стипълчейз на турнира „Нови звезди“ в София, Силвия подобрява националния рекорд за девойки до 18 години. Следва и победа на 3000 м на Националния шампионат за девойки младша възраст. Първото международно състезание на Силвия е Балканиадата за кадетки през 2016 г. в сръбския град Крушевац. Там тя финишира трета с нов рекорд. Разговаряме със Силвия дни след като бе обявена за спортист номер едно във Варна за месец февруари и бе избрана за номер едно на Спортното училище „Георги Бенковски“. 

 

- Силвия, наскоро бе отличена като спортист на месеца заради доброто ти представяне на Балканиадата, какво е следващото предизвикателство пред теб?

- През април предстоят няколко национални турнира по крос и крос- кънтри . През май и юни започват състезанията на писта, където ще търся висок резултат, най-вече на 3000 м стипълчейз.

 

- За теб има ли значение дали състезанието, в което участваш, е национално или международно?

- Международните са по-важни, разбира се, защото тогава защитаваш цветовете на България и трябва да се представиш отлично, да дадеш всичко, на което си способен, за страната си. За мен е много по-вълнуващо.

 

- Какво е чувството да представяш страната си?

- Това е нещо велико. Сърцето ми се изпълва с радост всеки път.

 

- С всеки твой успех все повече внимание и очаквания се насочват към теб. Това притеснява ли те?

- Аз по време на тренировка се концентрирам върху това, което правим, не мисля за други неща. Има лека тръпка пет минути преди старта за това какво ще се случи, обаче гледам да не вкарвам излишно напрежение в главата си, а да съм спокойна. Голямото напрежение не влияе добре на никого, не успяваш да разкриеш напълно способностите си и да се справиш според очакванията.

 

- Кои са най-ценните за теб успехи до момента?

- Рекордите на България на 2000  и 3000 м стипълчейз, както и двете титли на Балканското. Разбира се, скъпи са ми и останалите медали, които съм извоювала на балканиада. През 2016 г. бях финалист на Европейското първенство за младша възраст в Тбилиси. Това постижение също е важно за мен.

 

- Ти вече участваш и в състезания при жените. По-трудни ли са там стартовете, все пак конкурентките са по-големи от теб?

- Да, не е лесно, тъй като другите състезателки имат повече опит, тренирали са по-дълго от мен. Но не ме притеснява подобна конкуренция, от догодина вече покривам възрастта, за да се състезавам при жени, и е добре да съм подготвена отрано.

 

- Два от медалите ти ще бъдат изложени в Музея на спорта във Варна. Чувстваш ли подкрепа от хората, радват ли се на твоите постижения?

- Усещам подкрепа при всеки старт, най-вече от моите родители, треньорите и съотборниците ми. Те винаги са плътно до мен и успяват да ме мотивират във всеки труден момент.

 

- Кои са твоите кумири в спорта?

- Възхищавам се на световната рекордьорка Рут Джебет, която на 19 години подобри резултата за жени на 3000 м стипълчейз. Вземам пример от нея.

 

- Защо реши да се насочиш към леката атлетика?

- Стана случайно. Влязох в спортно училище. Преди това бях тренирала колективен спорт – футбол, и реших, че не е за мен, предпочитам индивидуалните изяви. Пробвах с плуване, но избрах леката атлетика. Футбол тренирах около година, но не ми се отдава.

 

- Баща ти е бил футболист, той ли те насочи към спорта?

- Да. Но не се разочарова, че се отказах от футбола, защото виждаше, че не е за мен.

 

- От колко годишна тренираш?

- Първият спорт, с който се занимавах, беше художествена гимнастика. Започнах на пет. Към леката атлетика се насочих доста по-късно – в осми клас. Но през целия този период не съм спирала да спортувам, опитах различни спортове.

 

- Имаше ли колебание кой от тези спортове да избереш, за да се развиваш в него?

- Не. Много бързо разбрах, че леката атлетика ми се отдава. Хареса ми това, че мога, когато дам всичко, да постигна успехи за себе си и за България. Аз съм си такава. Във всяко нещо, с което се захвана, искам да бъда много добра. Във всеки спорт, който съм тренирала, винаги съм искала да се изявявам не само на националната, а и на международната сцена. Видях, че с леката атлетика се получава и затова я избрах.

 

- Колко време на ден прекарваш в залата?

- Доста… Почти целия ден… Правя по две тренировки. Те са по два-два часа и половина. Събират ми се 5-6 часа на ден в тренировки.

 

- Доколко е важна ролята на треньорите за успеха в този спорт?

- Тяхната роля е най-важна. Те ми показват грешките по време на тренировка и винаги са до мен. Правят план на подготовката ми, за да съм в най-добра форма за всяко състезание.

 

- Доверяваш ли им се?

- Напълно!

 

- Какво ти е дал и какво ти е отнел спортът?

- Нищо не ми липсва на този етап. Имам доста приятели в националния отбор и когато ходим по състезания, ние сме заедно и не усещам самота. Чувствам се много добре. А това, което е най-важно за мен, е, че спортът ми дава възможност да разкрия всичко, на което съм способна, и да съм важна част от леката атлетика.

 

- Кои са най-трудните ти моменти досега?

- Миналата година имах проблеми, тъй като по-трудно преодолявах притеснението преди всеки старт, но това остана зад гърба ми.

 

- Точно това исках да те попитам, как успяваш преди старт да изчистиш съзнанието си?

- Излизам с нагласата, че този ден е празник. Мисля си, че съм тренирала много и трябва да покажа това на всички, а не да се предавам.

 

- Ако се случи в едно състезание заради малшанс или по друга причина да не разкриеш всичко, на което си способна, и да не се представиш много добре, как преодоляваш този негативен момент?

- Гледам да не мисля много за това и да не го преживявам. Случило се е, забравям го и продължавам напред. Мисля за следващата тренировка, за следващото състезание…

 

- Кои са по-интересните кътчета, на които те е отвел спортът?

- Финландия, Италия, Грузия… Има състезания, програмата на които не е много натоварена, и остава време, за да се разгледа градът. Във Финландия бяхме лятото и успяхме да се насладим на т.нар. бели нощи, явлението е впечатляващо. Бяхме в град Васа, който е много чист и спокоен, почти няма автомобили. В Италия ми хареса това, че хората са топли и темпераментни.

 

- Ти си живяла в Испания с твоите родители…

- Да, 10 години прекарах там.

 

- Трудна ли ти беше адаптацията, когато дойдохте в България?

- В началото срещах трудности заради акцента, който имах, не употребявах думите много точно, понякога разменях букви…

 

- Как успя да събереш в себе си толкова любов към България и гордост, че представяш страната си, при положение, че си живяла 10 години в Испания?

- Аз съм българка. Няма как да усетя друга страна като моя родина.

 

- Как си почиваш от интензивните тренировки и състезания?

- Най-важното за доброто възстановяване е сънят.

 

- Приятелите ти от спортните среди ли са?

- Изцяло. Трудно комуникирам с хора, които не са спортисти. Понякога имам чувството, че ни вълнуват различни неща и не могат да ме разберат. Те имат други приоритети.

 

- С приятелите ти спортисти подкрепяте ли се преди старт, или ставате конкуренти в този момент?

- Конкуренцията на старта няма нищо общо с приятелството… Разделяме ги нещата.

 

- Успяваш ли да съчетаваш спорта и учението?

- Да, намирам време и за учене, разбира се…

 

- Родителите ти също са спортисти, говорите ли си за спорт, дават ли съвети за твоята подготовка и изяви?

- Не си позволяват да се месят, тъй като не са тренирали лека атлетика и си признават, че не разбират от този спорт. Доверявам се изцяло на треньорите си.

 

- Какво е най-важно според теб за успеха в леката атлетика?

- Постоянството и спазването на режим. Важно е също никога да не се отказваш, въпреки трудностите.

 

- На коя дистанция се чувстваш най-уверена?

- На 3000 м с препятствия.

 

- Би ли станала треньор един ден?

- Да. Ще следвам в Шумен, за да стана първо учител по физкултура, а след това смятам да запиша и треньорска школа. Мисля, че бих могла да работя с деца и да им предам от опита, който съм натрупала в състезанията.

 

- Какво си пожелаваш да ти се случи до края на годината?

- Да съм здрава, за да мога да тренирам, и Бог да е с мен на състезанията, за да се справям по най-добрия начин.

 

Четете още:

Ивайло Маринов: И до днес всички ми казват „шампионе“

Огнян Илиев: Щастлив съм, че бях треньор на най-изявените български тенисисти в последните 20 години

Кристиян Георгиев: Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!

Никола Карастоянов: Най-трудно се играе като фаворит!

Живко Николов: Спортът изгражда твърди и уверени личности

Христо Христов: Когато завоюваш короната, трябва да я защитаваш

Тодор Каменов: Манталитетът на победител се изгражда най-трудно

Мариян Огнянов: Всичко, което имам, го дължа на футбола

Стефан Георгиев: Големият ми успех във волейбола тепърва предстои

Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!

Никола Петров: Плуването е полезен спорт, добре е да се изучава в училище

Асен Великов: Най-много дължа на треньорите от Варна!

Георги Илиев: Да играя в „Черно море“ за мен е сбъдната мечта!

Eмануел Луканов: Имам още много да дам на Черно море!

 

Коментари

Новини Варна