Сергей Стоянов: Перфектното изпълнение, а не трудността носи успех в гимнастиката

ПОЛИНА ПЕТРОВА
Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Сергей Стоянов е треньор по спортна гимнастика във варненския клуб „Интерком груп – Черноморски юнак“. Преди около месец неговият състезател Божидар Златанов се върна с пет златни медала от международен турнир в Германия. Това е повод за срещата ни със Сергей. Той е от Пловдив и започва да се състезава в местния „Спартак“. Преминава и през ЦСКА по времето, когато служи в спортна рота в казармата. Треньорската си кариера стартира в „Интерком груп – Черноморски юнак“, където работи и до днес.

Сергей, какво означава за теб успехът, който постигна твоят състезател Божидар Златанов на международния турнир по спортна гимнастика в Германия?

- Много е ценен за мен. Ние нямахме подобни очаквания. Целта ни беше максимум да достигнем финал, това за нас също щеше да е едно добро представяне. Искахме също да разберем къде се намираме спрямо другите отбори. За наша радост се представихме много добре, а най-важното е, че доказахме, че сме конкурентоспособни на големите нации в гимнастиката, като Швейцария, Италия, Русия, Англия, и дори можем да ги побеждаваме.

- Колко бяха конкурентите във възрастовата група на Божидар?

- 30 деца. Тази категория включваше състезатели, родени 2004 и 2005 г. Конкуренцията беше сериозна.

- Кое беше предимството на Божидар според теб?

- Той играе много чисто. Изпълненията му бяха доста добри, мисля си, че бяха най-добрите, които до момента сме постигали. Той има вече няколко международни състезания зад гърба си, но първото от тях беше голям шок за него. Дори аз не го бях виждал в такава светлина – доста уплашен и притеснен, игра доста под нивото си. Миналата година направи едно нелошо представяне на турнир в Нови Сад – с три златни медала и два сребърни, но на състезанието в Германия бе с няколко класи над това.

- Ти от колко време работиш с него?

- От 7 години.

- Какви са целите пред вас до края на сезона?

- Участието на европейско първенство за юноши до 18 години. Това е основната ни цел и турнирът в Германия на практика беше проверка от Българската федерация по спортна гимнастика, за да стане ясно на кого може да се разчита в сериозни състезания и да направят преценка кого да включат в състава на националния отбор.

- Според теб какви са шансовете му да попадне в националния отбор за европейското първенство?

- Шансовете му са огромни, особено след доброто представяне на турнира в Германия. Отзивите бяха страхотни, всички останаха много доволни от играта му. Дай Боже, да е здрав и всичко да е наред, според мен ще намери място в отбора. Въпросът е, че на ЕП искаме да покажем максимума от формата, в която се намира в момента. Не се надяваме на финал, защото той е доста по-малък от останалите конкуренти. Разликата между 13- и 18-годишни състезатели в гимнастиката е доста голяма. 18-годишните вече са възмъжали, играят по-сериозни съчетания.

- До кога ще стане ясен съставът за европейското първенство?

- То започва на 8 август, така че може би до средата на юли трябва да стане ясен българският състав. Аз имам големи очаквания за отборното класиране, тъй като отдавна не сме имали толкова сериозни състезатели. Мисля, че могат да попаднат сред първите 12, което според мен ще е огромен успех.

- Каза, че в предишни състезания, когато Божидар не е имал толкова опит, е бил доста притеснен преди старта. Как успяваш да го успокоиш и мотивираш едновременно? Какво му казваш?

- Припомням му нещата, за които трябва да внимава, защото понякога заради напрежение се допускат елементарни грешки. Говорим си, че не трябва да се съсредоточава върху елемент от съчетанието, който го притеснява, защото не е изключено да изиграе него правилно, но да сгреши всички останали. Истината е, че той имаше възпаление на кръста, което доста го мъчеше, в деня преди състезанието почти не можеше да ходи и аз бях притеснен повече при участието си да не се контузи, отколкото как ще се представи. За радост той се мобилизира максимално и даде най-доброто от себе си.

- Според теб накъде трябва да са насочени усилията ви, за да подобрите формата му?

- Ние с Божидар сме постигнали изключително високо ниво на петте уреда. Огромният ни проблем е кон с гривни, но той е проблем и на целия национален отбор изобщо. Реално конят с гривни дърпа най-много от оценката ни в многобоя. Ако успеем да оправим представянето и на този уред, Божидар ще стане един прекрасен многобоец.

- Ти от колко време работиш като треньор?

- От 2004 г. Опитът ми не е малък. Мога да кажа, че имам добър успех в работата си, тъй като през 2009 г. на Европейския олимпийски фестивал с Велислав Вълчев спечелихме сребърен медал. Тогава за България отличията бяха общо три – едно в леката атлетика, едно в джудото и третото беше нашето – от гимнастиката. Дори нашият медал беше сребърен, а останалите два бяха бронзови. С Велислав Вълчев участвахме в квалификациите за олимпиадата в Токио, за съжаление не успяхме да вземем квота, но той игра много добре.

- Колко деца тренираш в момента освен Божидар Златанов?

- Работя с около 10 деца на годините на Божидар и с още 20-ина, които са по-малки – между 6- и 10-годишни.

- Кое е основното, на което искаш да ги научиш?

- Според мен в гимнастиката се печели не толкова с трудност, колкото със стила на изпълнение, а той се формира още в началото. Ако те постигнат прецизност, оттам нататък могат само да надграждат. Проблемът е, когато се избързва да се научат много неща, но те не се изпълняват красиво и не изглеждат добре за съдии и публика. Гимнастиката е спорт, в който оценката е субективна до голяма степен.

- По-отговорна ли е треньорската професия в сравнение с активната състезателна дейност?

- Аз бях нелош състезател, имам участие на европейско и световно първенство, но треньорската професия за мен е нещо много по-ценно. По-интересна ми е, тъй като започваме с децата буквално от нулата, а стигаме дотам да печелим медали от големи състезания, което е комплиментът за нашата работа.

- Какво ти дава работата като треньор?

- Удоволствие. Всеки ден идвам в залата с радост и съм щастлив от това, което виждам. Естествено, когато нещо не се получава и децата страдат, аз го преживявам заедно с тях, но това е част от професията, а и от спорта като цяло. Работата на треньора е и педагогическа, и психологическа. Много трудно се работи с подрастващи, сложно е да успееш да им предадеш това, което искаш, без да се конфронтирате. Особено когато са изморени, децата отказват да правят каквото и да е и треньорът трябва да намери начин да ги мотивира да продължат.

- Какъв е твоят подход?

- Аз успявам да ги накарам да искат успеха дори повече от мен, а аз само да ги напътствам.

- Как се развива гимнастиката у нас в последните години и как гледат на българските представители на международни състезания?

- Гимнастиката в последните години е на много високо ниво. Дори държави, за които преди не сме предполагали, че могат да развиват спорта на високо ниво, са напреднали доста. У нас, за съжаление, имаше няколко години застой, тъй като гимнастиката е една дългосрочна инвестиция, там трябва поне 10 години да работиш с някого, за да се постигнат успехи на по-високо ниво. В момента имаме невероятен отбор и момчетата показват страхотни резултати. Смятам, че това дава надежди в дългосрочен план.

- Възможно ли е да се върне славата на страната ни, както при успехите на Йордан Йовчев и Красимир Дунев?

- Ако не мислим, че е възможно, трябва да спрем да работим. Правим всичко за това и се надявам да се случи. Те също помагат изключително много с наставления и с контактите, които имат. Благодарение на тях участвахме и в този турнир в Германия. Те разчитат на нас и ние на тях, работим в един екип и се надявам всички да сме доволни накрая.

- Кои са най-важните качества, които трябва да притежава един гимнастик, за да постигне успех?

- Почти винаги успяват трудолюбивите, а не талантливите, казвам го на база опита, който съм натрупал и като състезател, и като треньор. Този спорт изисква всекидневен труд, а по-талантливите деца са свикнали да постигат всичко с лекота, но когато не стане от първи-втори опит, се отчайват и се отказват, по-трудно се работи с такива деца. Балансът между талант и трудолюбие е най-добрият вариант за успех според мен.

- Какво си спомняш за годините като състезател?

- Аз се занимавам с гимнастика от 6-годишен. До 13-14-годишна възраст изявите ми бяха доста посредствени, може би заради това, че нямах голямо желание да тренирам. Впоследствие, когато бях VI-VII клас започнах да напредвам, спортът ми хареса и дойдоха първите ми успехи. През 1997 г. станах трети на Балканиада в София. През 2000 и 2001 г. спечелих многобоя в републиканското първенство. Имам медали от доста международни турнири. През 2001 г. участвах и на световно първенство в Гент, където играх многобой. Това е голям комплимент за мен, тъй като си спомням, че само двама бяхме българските представители в многобоя, които трябваше да дадем оценка на всички уреди и целият отбор разчиташе на това. През 2002 г. участвах на Европейско първенство в Патра, след което получих една нелепа контузия, поради невнимание скъсах кръстни връзки на коляното и реших, че няма да се състезавам повече.

- Това ли беше най-тежкият момент в кариерата ти?

- Беше ми много трудно да си представя какво друго ще правя, като досега само с това съм се занимавал, спортната гимнастика беше живота ми. Трудно преминах през този момент, но сега мога да кажа, че треньорската професия ми доставя много повече удоволствие.

- Веднага ли взе решение да започнеш треньорска кариера?

- Имах доста колебания, но благодарение на г-н Тодоров, който е председател на клуба „Интерком груп – Черноморски юнак“, се реших. Той беше много настоятелен в момента, когато бях доста объркан и не знаех накъде да поема. Всичко дължа на неговата помощ.

- Може ли да се сравнят за теб като стойност успехите, които ти си постигнал като състезател, с тези, които сега постигат твоите състезатели?

- Моите момчета, за моя радост, не допускат грешките, които аз съм допускал. Аз играех сложна гимнастика, но изпълненията ми бяха доста по-нечисти, с повече грешки. Това го осъзнах навреме и сега при тях правя всичко възможно да не го допускам. Всички медали, които сме спечелили, са благодарение на перфектното изпълнение, а не на трудността.

- Защо се насочи към гимнастиката като дете?

- По това време минаваха треньори по училищата и си подбираха деца. Така стана и при мен. В часа по физическо дойде треньор, покани ме да се занимавам с гимнастика и родителите ми ме заведоха. В началото не ми беше много интересно, нямах голямо желание, но ходех, постепенно спортът стана целия ми живот и така до днес.

- Какво ти даде и какво ти отне спортът?

- Мога да кажа, че всичко дължа на спорта – здраве, телосложение, начин на мислене. Тежките моменти – това са контузиите.

- Колко време на ден прекарваш в залата?

- Около 7-8 часа… Аз не приемам работата си като натоварване и идвам с удоволствие в залата. Имам и друга професия, която упражнявам паралелно с треньорската. Работя в съдебна охрана и смятам, че успявам да ги съчетавам и двете.

- А опитът в гимнастиката помага ли ти и за тази професия?

- Гимнастиката помага за всичко…

- Какво дава на подрастващите, какво развива у тях?

- Гимнастиката е основен спорт и развива всички качества – бързина, ловкост, дисциплина, гъвкавост. Тя дава база, която може да се развива навсякъде.

- Какви качества трябва да имат децата, за да тренират гимнастика, как ги подбирате?

- Най-важното е да има желание. Убедил съм се, че невинаги тези деца, които имат качества на пръв поглед, стават най-добрите състезатели. В пубертета се определя какво ще е бъдещето им в гимнастиката.

- Приятелите ти от спортните среди ли са?

- Да, предимно, тъй като почти целият ми ден е зает с работата ми в залата.

- Какво си пожелаваш до края на годината в личен и професионален план?

- Нещата при мен са свързани. Пожелавам си да направим добро представяне на европейското първенство, да нямаме контузии и да посрещнем края на годината с усмивка и удовлетворение от работата, която сме свършили. Силно се надявам в дългосрочен план да се обръща повече внимание на спорта у нас и на гимнастиката по-специално. Имаме много талантливи деца, просто трябва да получим шанс да ги доразвием и да разкрият пълноценно възможностите си.

Още от рубриката "На спортна вълна":

Божидар Златанов: Искам да стана като Йордан Йовчев и Красимир Дунев

Николай Кънчев: Казвали са ми, че съм роден за треньор

Ани Станева: Ушу ме смири, даде ми баланс!

Цонка Господинова: Леката атлетика е основата на всички спортове

Силвия Георгиева: Всеки старт е празник за мен

Ивайло Маринов: И до днес всички ми казват „шампионе“

Огнян Илиев: Щастлив съм, че бях треньор на най-изявените български тенисисти в последните 20 години

Кристиян Георгиев: Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!

Никола Карастоянов: Най-трудно се играе като фаворит!

Живко Николов: Спортът изгражда твърди и уверени личности

Христо Христов: Когато завоюваш короната, трябва да я защитаваш