Непознатата история: Битката за един по-чист град

През 30-те години улица „Преславска“ вече не тъне в мръсотии. Снимка Варненска дигитална библиотека
 

През годините в рубриката „Непознатата история“ сме представяли множество описания на Варна през първите години на свободата. Както може би си спомняте,  освен лошия благоустройствен план, завещан от Османската империя, градът ни е  имал два сериозни проблема – техническите ограничения на епохата и ориенталските нрави, които от своя страна вървят ръка за ръка с лошата градска хигиена. Ако вярваме на писмените извори за онова време, тогава улиците са били пълни с отпадъци и оставени без надзор домашни животни.
 

Затова още през 1887 г. местната власт публикува първата наредба за изхвърлянето на отпадъци, която изисква от гражданите да се грижат за улиците пред имотите си. В брой на същото издание от 1899 г. пък можем да открием ангажиментите, които наетите от общината предприемачи за извозване на боклука трябва да поемат.
 

След като подпише договор, наетият се задължава да поддържа 40 сметоносни коли (каруци) и още толкова здрави коне. Налага му се да назначи 10 работници за зимата и 20 за останалите сезони. Те трябва да бъдат на разположение на общината за метенето на улици, площади, градини, както и от сняг, кал и нечистотии. Кои места трябва да бъдат почистени, решава вещо лице от общинското управление.
 

Не всичко обаче върви по план
 

„Изборите се забравиха, но и  преносвачите и метачите на боклука се забравили. Улиците в гр. Варна са се обърнали на бунище. На всяка улица, пред всяка врата, има изхвърлен по една-две тенекии боклук и боклукчията – циганин или турчин – не иска и да знае, а пък на градските комисари, като че ли не им е работа да се грижат за чистотата на града. Обръщаме вниманието на кмета.“ Това ни предава вестник „Известник“ от 24 февруари 1902 г.
 

Ежедневникът „Свободен глас“  от 12 август 1906 г. посочва и причината за това положение:
 

„От една седмица насам, откупчикът на боклука, почна да сбира от гражданите таксата, която се изисква от общинско управление за изхвърлянето на боклука. Обаче много от гражданите напоследък ни се оплакват, че откупчикът им искал много повече, отколкото трябва да платят, като искал двойно или тройно. За доказателство на това онзи ден един от гражданите донесе данъчната си книжка, според която той трябва да заплати 2,40 ст., а откупчикът му взимал 6,50 ст.“ Издателството призовава всеки съмняващ се от общинското управление да намине през редакцията и сам да се увери в читателските сигнали.
 

Чистотата на улиците
 

В началото на ХХ век се появяват и сигнали, критикуващи санитарната власт. На 9 юни 1910 г. вестник „Известник“ призовава санитарната власт да положи повече усилия за чистенето на улиците, а „Свободен глас“ използва ирония: „Санитарната власт, като че ли е заклела да не вижда мръсотии. Ако някой чужденец би обходил града, не само че ще остане смаян от класическата нечистота на града, но с пълно право ще ни нарече диваци“.

Авторът на текста говори и за това, че там, където спират „работните коли“, целогодишно има напластен половин метър боклук, образуван от слама, сено и конски изпражнения. Голямата беда, според изданието, обаче не е този боклук, а последствията, които настъпват след дъждовете. Тогава се образува каша, която възпрепятства движението на превозните средства. А съвсем отделен въпрос е проблемът с миризмите.

„Не може ли, бе, джанъм, да се очисти това място веднъж за винаги и да се постави един човек, който всяка вечер, след като се оттеглят всичките коли, да намита и по този начин там да се подържа чистота? Новото кметство трябва да  обърне сериозно внимание не само на горното, но на целия град, който тъне в миязми“ – призовава авторът на текста.

Трябва да бъдем наясно, че по това време файтонджийството е било в своя разцвет, а оплаквания от хигиената, причинени от впрегнатите коне, също не липсват.
 

Нещата си идват на мястото
 

През 1920 г. обаче възниква афера с предприемача, натоварен да събира боклука. Това е Н. Станков. Във „Варненски общински вестник“ е поместен материал, в който се уточнява, че той има съставени 455 акта на обща стойност 40 000 тогавашни лв. – сума, която по това време има доста по-голяма стойност. Управата на града твърди, че вината за предприемача, който не върши своята работа съвестно, е на предишното общинско управление, с което има подписан договор. Аферата прераства и достига до национално ниво, в което министърът на вътрешните работи опитва да реши местния проблем в полза на предприемача. Въпреки това Станков не се завръща на своята длъжност.

Така на 9 октомври във „Варненски общински вестник“ е публикувана кратка новинарска бележка със следното съдържание: „Поискан е указ по силата на който да се разреши на общинския съвет да купи по стопански начин 40 коня, с които ще се обслужва работата по почистване на града. За тая покупка са предназначени 400,000 лв.“.

На 1 февруари 1923 г. същото издание посочва поредното сведение, че проблемът с отпадъците губи пагубните си мащаби:
 

 „Най-търговската и работна част на града ни – почти всички улици от „Преславска“ до митницата са напълно потънали в кал и мръсотии. Циркулацията е не само затруднителна, а в некои места и невъзможна – даже за кола. На това нетърпимо положение, изглежда, че  общинските власти, след дълговременно бездействие, са решили най-сетне да турят край. Както се научаваме, група трудоваци са изпратени вече за дигане на калта и разчистване на улиците и площадите“.
 

Проблемът ще бъде решен
 

На 24 март 1922 г.  е приета Наредба №137. Тя регламентира таксите за сметта според оценките на отделните имоти. Пет години по-късно във „Варненски общински вестник“ е публикувана и заповед на кметството за чистотата. Ето какво гласи тя:
 

1. „Всеки гражданин е длъжен да държи в най-голяма чистота не само жилището и двора си, но и тротоара пред къщата или заведението си.

2. Тротоарите се чистят и метат от стопаните или наемателите на имота. Метенето и чистенето става рано сутринта, не по-късно от 7 часа.

3. Изхвърлянето помии и нечисти води било по двора, било на улицата се строго забранява, както и отвеждането на каквито и да е води от двора на улицата. Строго се забранява изливането на помии и други нечистотии в уличните шахти. Всеки стопанин на дворно място, не свързано с градската канализация е длъжен да си направи в двора яма, гдето да се изливат всички чисти и нечисти води.

4. Сметта от къщи, дворове и заведения се запазва до наминаването на сметоносните коли в достатъчно големи, добре стегнати, покрити сандъци. Строго се забранява изхвърлянето на улицата насмет и лешове на умрели животни.

5. Забранява се развъждането и отглеждането на свини в чертата на града. Отглеждането на друг вид добитък се разрешава от Санитарното отделение след проверка на помещението за добитъка.

6. Забранява се пущането на свине по улиците, както и при сметищата на града. Забранява се също постройка на кочини при сметищата, сега съществующите да се съборят в срок от 10 дни“.

Такса смет през 1922 г., съобразена с данъчната оценка на имотите.

Следват още по-решителни крачки
 

През 1931 г. пък файтонджиите са сериозно ударени и вече не представляват онзи заплашителен фактор за градската хигиена. Причините са двигателят с вътрешно горене и приетата кметска наредба за хуманно отношение към животните. Всеки, решил да си затвори очите пред нея, може да бъде глобен до 2000 лв.
 

Година по-късно в общината започва да се дискутира и въпросът за общинските служби и необходимостта от общинско стопанство, което да обединява водоснабдяване, канализиране и сметопочистване. Отново във „Варненски общински вестник“ са посочени и аргументите - съкращаването на разходи и по-лесното събиране на такси.
 

Като любопитен факт трябва да вмъкнем, че през 1928 г. кметът Никола Попов помества публикация в печатния орган на общината, озаглавена „Изхвърлянето на сметта“. В нея той пише за свое предложение към бюджетната комисия – закупуването на камион за смет. За жалост обаче в печата от онова време не става ясно какво е взетото решение и дали първият камион за смет във Варна не датира от тези далечни години.
 

С камиони за смет или без, през 30-те години на миналия век Варна се превръща в един чист и уреден европейски град.
 

Андрей Андреев

Четете още:

Непознатата история: Градският транспорт в стара Варна
Непознатата история: Проблемът с павирането през царския период
Непознатата история: „Най-после ще светне“, или за проблема с уличното осветление във Варна
Непознатата история: Кафенетата в стара Варна
Непознатата история: Тротоарите в морската столица
Непознатата история: По допущание жените във Висшето училище
Забранява се свободното циркулиране на кучетата по улиците и мегданите
Над четиридесет години след Освобождението във Варна няма читалищна дейност
Зоополиция следяла за хуманното отношение към добитъка във Варна през 1931 г.
Няма българин, който да не гледа подозрително на каквото и да е изменение на Конституцията
За кмета: Иван Мънзов
Кметуването на Дамян Перелингов
Тракийците и договорът с Турция