Непознатата история: Невероятното семейство Георги и Теодора Ноеви

Днес в „Непознатата история“ ми се иска да разкажа повече за един мъж, за когото повечето от нас знаят, че е бил предприемач и помощник-кмет на Варна, данни, които се съобщават, когато надълго и нашироко се дискутира за съпругата му. Това е един изключително рядък факт, особено когато говорим за семейство, живяло в края на ХІХ – началото на ХХ век, семейството на Георги и Теодора Ноеви.

В историята на това семейство има от всичко и по много. Има много журналистика – Теодора Ноева е директор на първото в България женско издание „Женски свят“ (започнало да излиза на 1 януари 1893 г.), а съпругът й в края на своя жизнен път сътрудничи на вестник „Варненски кореняк“, списвайки една много интересна рубрика със заглавие „Кметовете на Варна“.

Има изключителна лична драма

Всяка година сем. Ноеви поръчвали да бъде отслужена панихида в памет на единственото им дете. Публикувано в „Ежедневен бюлетин на Благотворителния комитет за граждански грижи“.

През 1885 година семейство Ноеви се сдобиват с момченце. Синът им Иван Г. Ноев расте като любознателно и ученолюбиво момче, което след завършване на образованието си се отдава на кариерата си като юрист и става съдия в Балчик. Но на 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 г. избухва Балканската война и 27-годишният Иван Ноев е мобилизиран като запасен подпоручик в Осми приморски полк. Два месеца по-късно младият Ноев намира смъртта си в битката при Чаталджа.

След смъртта на сина си Георги Ноев спира да кани гости в дома си. Публикувано във вестник „Известник“.

Тази огромна загуба двамата се опитват да преодолеят, като помагат безрезервно на всички нуждаещи се. Теодора Ноева продължава да участва активно в инициативите на благотворителното дружество „Майка“ и най-вече в изграждането и развитието на стопанското училище „Трудолюбие“, а съпругът й работи в полза на обществото така, че когато си отива от този свят на 24 февруари 1938 г. на 78- годишна възраст, „Варненски кореняк“ пише в съобщението за кончината му следните думи:

„Бивш дългогодишен пом. кмет след дълго боледуване се помина на 24 февруарий т. г.

Роден в 1860 г. в с. Змейово, старозагорско. Той се преселил в града ни през руско-турската война, като е напуснал родното си село, и освобождението на България го заварило в града ни. Като млад момък, той служил като търговски служител при покойния виден варненски гражданин Янко Славчев.

След време почнал самостоятелна търговия, предприемачество и със своя труд, честност, съобщителност, благ характер е успел да пробие път в живота, да добие популярност между гражданството, вследствие на което той е стигнал да бъде избран за пом. кмет в общината, за дълги години.

Той е вземал дейно участие в благотворителните дружества, бил е член на В. К. И. Д-во „Варненски Кореняк“, помагал е постоянно на бедни семейства, които се нуждаели и облекчавал е по възможност, нещастната им съдба.

С добрите си дела, като пом. кмет, като човек, оставя име, което ще се помни

Общинската управа, в присъствието на кмета г. Мустаков в погребението, отдаде заслужената почит към покойния. Присъствието на много граждани, приятели, познати при изпращане на тленните останки на покойния изтъкна уважението, с което се ползуваше покойният между гражданите. Отмина още един от заслужилите, почтени граждани от тоя свет, и за паметник ще служат доброто му име и добрите му дела. Изказваме на семейството на покойния, на близките му нашите искрени съболезнования. Мир на праха му!“

В живота на семейство Ноеви има и много политика. През март 1896 г. г-жа Теодора Ноева скандализира обществото, като извършва безпрецедентен за времето си акт, подавайки заявление в Градското общинско управление да бъде вписана в избирателните списъци. Това е първата проява на движението на суфражетките във Варна, а може би и в цяла България. След като получава мълчалив отказ от кмета Янко Славчев, тя завежда дело срещу градската управа, което губи, защото според тогавашните закони тя нямала никакво право да влезе в избирателните списъци.

Как се отразява дейността на Теодора Ноева върху политическата кариера на съпруга й,

който на 21 години, на 23 май 1881 г. за първи път е избран за почетен член на Общинският съвет във Варна?

На 16 октомври 1890 г. кмет на Варна става Михаил Колони, а Георги Ноев е избран отново в Общинския съвет след прекъсване от няколко години. На 10 януари 1893 година, когато кмет на града става Руси Матеев, Ноев става един от тримата му помощници заедно с Ст. Явашчиев и Ж. Георгиев. Той остава на поста до 6 октомври 1893 г.

Отново застава на зам- кметското кресло на 16 юни 1895 г., когато Янко Славчев е избран за кмет на Варна. Именно по време на този мандат съпругата му Теодора Ноева започва своята активна борба за правото на жените да избират и да бъдат избирани. Както вече споменах, тя не успява да влезе в избирателните списъци, но съпругът й Георги Ноев отново получава общественото доверие и на 27 септември 1896 г. става помощник на Жеко Жеков, който е новият кмет на града.

На 16 април 1901 г. става помощник-кмет и на новия управник на Варна - Руси Матеев. Остава на поста си до 22 септември същата година и след това за близо 10 години напуска политиката, за да се отдаде на предприемачеството. (Данните са съгласувани със „Списък на общинските съветници при Варненската община от 1878 г. до днес“, публикуван във „Варненски общински вестник“, бр.199, 201, 202 и т.н. от 1929 г.)

През фаталната за семейството 1912 г. Ноев отново се кандидатира за общински съветник

и става помощник на кмета Александър Василев. Личната трагедия след загубата на единствения му син го кара да се отдаде изцяло на работа в полза на обществото, но това не пречи на политическите му противници да го атакуват при всеки удобен случай.

Свидетелство за това е и публикуваният в „Общинска хроника“ на „Варненски общински вестник“, бр. 15 от 17 март 1914 г., „Протокол №14“:

„Сложи се за окончателно разрешение преписката по писменото предложение на общ. 'съветник Ж. Дикиджиев от 2 септември 1913 г. против помощник кмета Г. Ноев за анкета, че окуражавал некои бедни варненски граждани да строят жилища върху общинската мера. След като се изказаха още некои от г-да съветниците по въпроса, по предложение на В. Попов съветът, като има пред вид рапорта на комисията, която е извършила анкетата, устните обяснения на тая комисия, устните обяснения на Ж. Дикиджиев, констатира с удоволствие, че пом. кмета г. Георги Ноев нема нищо общо с туй, което е изложено в предложението на съветника г. Дикиджиев и минава на дневен ред“.

На 30 май същата година обаче Георги Ноев е принуден да подаде оставка заради

„Раздорите при Варненският общински съвет“,

както съобщава вестник „Варненски новини“, бр. 390 от 31 май 1914 г.:

„Снощи в общ. съвет се прие оставката на пом. кмета г. Ноев който бе я подал само по искането на цанковистката група за да не бъде бламиран.

Узнаваме че народняците правят тая доброволна жертва за да отидат до край като легални със своите колеги—цанковисти.

Избора за нов пом. кмет ще стане въ понеделник.“

На 21 август 1915 г. за кмет е избран Ст. Савов, а Георги Ноев отново заема зам- кметското кресло.

Семейство Ноеви оставят огромна следа в политическия, обществения и културния живот на Варна. Те стават пример не само за съвременниците си по отношение на европейското мислене за равни права на половете и работа в името на обществото, но и за бъдещите поколения.

МАРИЦА ГЪРДЕВА