Непознатата история – Около Великденските празници

В началото на миналия век варненци посрещали Великден с много шум

По материала работи: Пламен Янков

Непознатата история – Около Великденските празници

Катедралата във Варна през 1901-1910. Снимка: Варненска дигитална библиотека.

Вече отбелязахме най-светлия християнски празник. Тазгодишното Bъзкресение Xристово далеч не беше най-пищното от материална гледна точка, но за сметка на това беше едно от най-истинските за последните години.

Причината е повече от проста – не материалното е това, което ни прави истински щастливи, а това, което не можем да опишем с думи. Дали ще наречем тази абстракция любов или душевен мир е без значение. Факт е обаче, че тя се проявява единствено ако запазим поне частица от

детето в себе си

Да, вярно е, че живеем в един жесток свят, в който всичко е непрестанна борба. Ние не сме животни, а хора и именно като такива имаме способността да осъзнаваме своите постъпки и да се променяме към по-добро. Точно за това е важно да не свеждаме глава пред трудности мигове в живота и да посрещаме предизвикателствата с усмивка на лице, да се радваме дори и на малкото добри неща, които ни сполетяват.

Миналата седмица поговорихме за Лазарките през далечната 1917г. В настоящото издание на „Непознатата история“ ще хвърлим поглед още по-назад във времето – към 1907 година. Аналогично на предходната седмица – ще се спрем не върху религиозната страна (която не ни беше забранена), а върху светските инициативи около църковните празници.

Ето какво ни разказва вестник „Свободен глас“ от 29 април 1907 година за

Варненския панаир

„Както всякога така и тая година варненци шумно и забавно прекараха тия празници, като за по-приятно забавление, те си устроиха известният панаир. Шатрите на когото се разтилат обикновено на полето над северната страната на Морската градина. Един невъобразим шум пълнеше пространството. Продавачи на съестни (хранителни Бел. Ред.) продукти, на разни напитки, разхладителни, лимонада и др.

Кресливо всички в дисхармоничен хор непрестанно подканваше щураците се панаирджии да ги почетат с вниманието си и да и оставят по няколко галагана“.

От цитираното до момента разбираме, че в началото на миналия век панаирите (или сборовете, както ги наричат в различни краища на страната) не са се различавали значително от днешните. И тогава фестивалите са имали прекалено голяма помпозност, въпреки че сме склонни да вярваме, че българите от далечното минало са били дисциплинирани, отговорни и скромнни. Както днес, така и тогава, има всякакви хора, които извършват безумни дребни нарушения.

Като интересна забележка ще вметнем, че в броя си от 9 юли 1897 година същият вестник осведомява за точно такъв „пиперлив“ случай. Според информационната бележка в кафенето на площад Мусала (днес „Независимост“) 500 души са играли кючек цяла нощ. От вестника са призовали местните власти да предприемат законови мерки без да си правят труда да проучват дали това не е просто слух и иронично пишат „Нека похвалят стопанина на това заведение, чe то е съумяло да достави на варненската публика едно такова удоволствие!“.

Нека обаче се върнем към описанието на панаира:

„Нейде си на близо стои изпъчва някакъв фокусник и като някакъв властелин над черодейни сили прави разни фокуси на зяпналата го тълпа. До него стои обикновен палячо, който дава сигнал за проявявание очудванието и възхищението на тълпата, сам като се престорено диви на майсторската умелост на своя ортак фокусник. Полъгани зрители се блъскат на вратата на фокусническата шатра да влязат и видят невидяното.

От по надалече се носи звукът на латерната – класичната музика на местните граждани. Изпълняваните парчета на тая музика са обикновено такива, които да хармонират с мързеливото настроение на насядалите по масите. И празнят се бутилките за чест на празниците и за радост на продавачите. Силен пек жураеше всички“.

Следващият абзац на репортажа може би ще изненада мнозина, тъй като той засяга проблем, който стои на дневен ред до ден днешен, а това е

качеството на храните

Тази тема е разработвана подробно в рубриката „Непознатата история“ няколко пъти. По същество проблемът е, че до 1944 година измамите с качеството хранителните стоки по градските магазини далеч не са в минималните мащаби, които си представяме. Ето какво описа ежедневника:

„Синевината на морето и небето е мълчелива пред човешкия гъмжеш. Вълните и те пасуват спокойно заспали в недрата на моето и те като че ли си почиват от раните въскресни черкувания. Всичко това хубаво, но ето че ние си потапяме перото с намръщание в мастилото, защото стотен път сме принудени да сочим на вече омразни въпроси. Пак същото безредие, което да премахне общинската власт пак не е обърнала достатъчно внимание. Пак същите отрови за крехките стомахчета на децата, които със своите великденски галаганчета си купуват разни подправени баници, корабиета или сладка вода, всичко което да предизвика само превивание и гърчение на стомаха. Ний пак повтаряме: на такива места е достойния пост на почитаемата санитарната власт!“.

Санитарната власт обаче трудно успява да се пребори проблема. През първите две десетилетия на миналия век сигналите за некачествена храна в местната преса са десетки. През втората половина на 20-те години техния брой започва да намалява, но това не означава, че проблемът е намерил своето решение.

Дори храната, която е предлагана във военната столова и в безплатните ученически трапезарии по време на Първата световна война, не е била на необходимото качество.

Но нека оставим храната и панаирите на една страна. Отново във вестник от 1907 година намираме интересен текст, озаглавен „Предстоящите праздници“. В него се говори за

Благотворителността

Авторът на текста пише, че далеч не всички посрещат великденските празници с усмивка на лице и призовава християните да изпълнят своя човешки дълг:

„А за ония, които нямат никаква възможност да посрещнат поне необходимите нужди, то за тях праздниците са едни най-мъчителни, в които изпитват душевни мъки. В днешно време мнозина прекарват един мизерен живот и ако човек не им се притече на помощ, те рискуват да бъдат още по-нещастни. Но пък има и състоятелни хора, които имат възможност да спомогнат на някои с нещо, ала малцина са, които са въодушевени от тая хуманна идея да спомогнат на своите ближни. Благодеянието е най-доброто нещо, което може човек да направи всекиму, а особено, той да се каже, на тези велики праздници на християнството“.

За жалост към този момент не разполагаме с подробна информация от тогавашната преса за благотворителни акции, направени около великденските празници. Можем да бъдем сигурни обаче, че солидарността се е проявила и тази година. Достатъчно е да отворим броят на вестник „Известник“ от 14 април същата годината. Там ще прочетем имената десетки дарители на безплатните ученически трапезарии и ще видим, че доброто винаги намира начин да се прояви.

Андрей Андреев

Четете още: