Пламен Колев: Подготвен съм да спечеля световната титла

Пламен Колев е варненският представител, който ще опита да покори световния връх по муай-тай в предстоящия шампионат на планетата в Тайланд. Състезателят на клуб "ТИМ" се подготвя с две от легендите в този спорт – Красимир Димов и Владимир Вълев – Питбула, и очаквано ще отпътува за далечната страна с амбиции за златото. Миналата година, при първото си участие на световното първенство, Пламен завоюва бронз. Сам казва, че тогава се върнал в България със смесени чувства, хем щастлив от първия си медал от подобен форум, хем разочарован, че не е от най-благородния медал. Сега подготовката е безкомпромисна, а целта е една - световната титла!

- Пламене, за втора поредна година ще представяш България на световното първенство по муай-тай в Тайланд. Как завоюва квотата?

- През декември в Стара Загора се проведе турнирът, на който се разпределяха квотите за Шампионата на планетата в Тайланд. Състезавах се в категория до 67 кг при юношите старша възраст. Имах два мача в един ден. В първия се изправих срещу друг национален състезател, бяхме се срещали преди, тогава загубих по точки, но сега го нокаутирах във втория рунд. На финала победих с 3:0 съдийски гласа боец на бургаския клуб „Самурай“ и така си заслужих място в отбора за предстоящото световно първенство. На държавното първенство бях отличен и със специалния приз за най-техничен състезател.

- Тъй като това ще е второто ти участие на световно първенство, чувстваш ли се вече по-спокоен и уверен?

- О, да! Вече имам зад гърба си международен опит и съм доста по-спокоен. Миналата година, за съжаление, не успях да покоря световния връх и си тръгнах от Тайланд със смесени чувства – е, да, спечелих медал, но не беше златен, а бронзов...

- Тайланд е доста далечна от България страна както чисто географски, така и от гледна точка на културата и манталитета на хората... Какво ти направи най-силно впечатление при първото ти посещение миналата година?

- Хората са много добродушни, поздравяват дори непознати, останах много впечатлен от това колко са лъчезарни. Дори да победиш техен състезател, отново ти ръкопляскат, а това не се среща често.

- Кои са другите интересни страни, в които те отведе спортът?

- Освен Тайланд до момента съм посетил само Русия. Бях в Белгород за европейско първенство, там също много ми хареса. Надявам се скоро да имам възможност да пътувам и до други страни по света.

- Как върви подготовката ти за световното първенство? В СК „ТИМ“ работиш с двама от най-добрите треньори – Краси Димов и Влади Вълев...

- Категорично мога да заявя – те са най-добрите! Искам да им благодаря за труда, който заедно влагаме в тренировките. С Влади работим повече по силовата част, с Краси развиваме базови техники, изпробваме различни варианти в атака и защита. Подготовката вървеше по план, преди да отложат състезанието заради върлуващия коронавирус. Най-трудно за мен беше свалянето на килограми, сега ще опитам да задържа формата си за няколко месеца, докато обявят възможна дата за провеждането на шампионата.

- Ти самият имаш ли някакви притеснения да пътуваш до Тайланд?

- Мисля, че цялата картина е леко преувеличена. Тренирал съм здраво и няма как да се откажа! Отивам да покажа какво мога!

- Кои са силните ти качества, на които ще разчиташ на ринга?

- Силните ми удари с крака и контраатаките. Винаги съм разчитал на тях, така ще е и този път. Доста работим над тях, надявам се да успея да наложа своя стил в двубоите, които ме очакват, да покажа това, на което съм способен, и да победя!

- А какво във формата си искаш да подобриш?

- Играта с ръце...

- И двамата ти треньори са доста опитни и са максималисти в това, което правят, постигнали са много успехи... Кое е най-важното, на което те научиха до този момент?

- Да не се предавам, тъй като няма непобедими съперници! През миналата година се изправих срещу състезатели, които първо си мислех, че няма как да победя, но благодарение на техните съвети и тренировките, които водим, видях, че няма нищо невъзможно. И Влади, и Краси са побеждавали доста знаменити противници...

- Защо се насочи към бойните спортове и кога започна?

- Започнах преди три години с цел самозащита. Преди това тренирах футбол, имаше момчета, които ме тормозеха, и реших, че това не трябва да продължава... Това беше причината да отида в залата, не съм имал амбиции да ставам състезател, но впоследствие така се случи.

- Отказал си се от отборен спорт, за да се насочиш към индивидуален...

- Видях, че с футбола няма да се получи, и реших да се насоча към кикбокса. Тренирах редовно и когато ме попитаха дали имам желание да изляза на ринга, се съгласих.

- От началото ли си в клуб „ТИМ“?

- Не, първоначално бях в клуб „Аргус“ при Николай Скипаров и Димитър Илиев за около година и половина. Те ми дадоха основата, но след това прецених, че за развитието ми като състезател ще е по-добре да премина в клуб „ТИМ“.

- Спомняш ли си първото си излизане на ринга и първата победа?

- Аз още на първото си състезание през 2017 г. станах шампион. Бяха минали едва 4-5 месеца, откакто тренирах. Чувството беше неописуемо.  

- Кое според теб е решаващо за победата в един двубой?

- Когато мачът е равностоен, до успеха стига този, който повече търси победата, който дава повече от себе си на ринга в дадения двубой. Силната психика е много важна, особено на големи първенства, където всички са подготвени по най-добрия начин и успехът отива при боеца, който е най-силно мотивиран да го спечели.

- С какво те развиха бойните спортове за времето, в което се занимаваш с тях?

- Научиха ме на дисциплина, на уважение към по-големите и по-опитните... Все неща, които ще са ми полезни и занапред в живота, ще ми помогнат да продължа да се развивам.

- А какво ти отнемат?

- Отнемат ми само неща, за които не съжалявам – дискотеки и чести излизания вечер. Лишението си струва, особено когато на голям форум чуеш химна на България. Това са моменти, в които осъзнаваш, че всичко си е струвало.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време, предполагам, че не е много...

- Излизам с приятели както всеки нормален тийнейджър...

- Приятелите ти предимно от спорта ли са?

- Да, покрай спорта успях да завържа много добри контакти, които се превърнаха в приятелства. Разбира се, имам приятели от детството, с които поддържам връзка и до днес.

- Има ли такива, които се заинтересуваха от бойните спортове покрай теб?

- Доведох в залата почти всичките си приятели!

- Смяташ ли, че бойните спортове са добър начин за справяне с агресията?

- Ако съдя по себе си, аз, след като изляза от залата, където съм се раздал максимално, съм толкова изморен, че искам просто да се прибера, да хапна и да си легна.

- Как успяваш да съчетаваш тренировките с училището?

- Трудно, не ми остава много време да ходя на училище, често отсъствам заради лагери и състезания. Уча в Търговската гимназия, където, за съжаление, спортистите не са много на почит, което поне за мен е странно. Надявам се занапред на повече съдействие и разбиране... Вече ми се случи на два пъти да оставам на изпити, за щастие се справих, но това допълнително усложни ситуацията.

- Как виждаш професионалната си реализация?

- На първо място се надявам да съм здрав, да мога да участвам в колкото се може повече двубои на ринга. А какви успехи ще постигна, само Господ знае. Много искам един ден, след като приключа състезателната си кариера, да започна да работя с деца, да им преподам всичко, което съм научил, това ще е огромна радост за мен.

- Мислиш ли вече за профиринга?

- Очаквам тази година да направя дебют, но на по-късен етап ще мисля за това. Сега съм се съсредоточил изцяло върху световното първенство.

- Кой от успехите, които си постигнал до момента, ти е най-скъп?

- Бронзът от световното първенство. Беше доста емоционален момент в моята кариера.

- Определят Варна като Мека на бойните спортове, защо е така според теб?

- Варна е родила шампиони не само в кикбокса, преди това и в бокса – Ивайло Маринов. Имаме доста традиции и се надявам успехите да продължават.

- Наскоро Варна прие поредното издание на бойната гала „Сенши“. Ти самият би ли приел покана за участие в някое от следващите издания?

- Всеки би искал да играе на „Сенши“, това е една от най-атрактивните и зрелищни гали не само у нас. Битките са доста класни, тъй като съперниците са на ниво.

- Смяташ ли, че организирането на подобни събития допринася и за привличането на повече фенове на бойните спортове?

- Разбира се. И в това издание, както и в предходните, залата беше препълнена, интересът към бойните спортове се увеличава с добри темпове през последните години.

- За какво мечтаеш оттук нататък?

- Мечтая да покоря световния връх! Да надмина успехите на треньорите си! Влади Вълев е двукратен световен шампион по кикбокс и двукратен световен шампион по муай- тай, Краси Димов е световен вицешампион, европейски и балкански първенец. Летвата е вдигната много високо!

- Те самите предполагам, че също ти го пожелават... Изглеждат доста отдадени в работата си като треньори...

- Отношенията ни с тях не спират само до това да се виждаме в залата. Чуваме се често, интересуват се от моето развитие, което много ме радва.

- Близките ти подкрепят ли твоето решение да се занимаваш с бойни спортове?

- Напълно! Родителите ми и моите приятели са зад мен още от първия ден и съм им много признателен за това! Без тяхната подкрепя нямаше да съм това, което съм. Надявам се да успея да им благодаря достойно, като завоювам световната титла!

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Още на тема бойни спортове от рубриката "На спортна вълна":

Богдан Шумаров: Щастлив съм, че следвам мечтите си

Христо Христов: Играчът с по-здрава психика винаги е победител на ринга

Eдуард Алексанян: Смятам да взема световния пояс по кикбокс

Теодор Христов: Аз съм много крив и неудобен съперник

Красимир Кирилов: Бойните спортове са моя съдба

Владимир Вълев – Питбула: Обмислям да се завърна на ринга напролет

Едриян Тодоров: Винаги съм мечтал да спечеля медал за България

Захари Дамянов: Оттеглих се, когато бях на върха

Станимира Петрова: Искам да стъпя на олимпийския връх!

Хюсеин Хюсеин: Боксът ме научи да уважавам другите

Ани Станева: Ушу ме смири, даде ми баланс!

Ивайло Маринов: И до днес всички ми казват „шампионе“

Кристиян Георгиев: Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!

Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!