Мерая и Елиса Дончеви: Не си представяме живота без балет!
Успехът се постига с работа и много труд, споделят двете момичета в рубриката „Надеждите на Варна“
Публикувана: 30 Nov 2018 | 8:50

Мерая и Елиса Дончеви са ученички в Националното училище по изкуствата „Добри Христов” във Варна. Двете момичета обичат да танцуват и именно това е причината да се запишат в школата по балет към ОДК –Варна, с художествен ръководител Бистра Бъчварова. 

 

Мерая разказва, че харесва и театралното изкуство. „В свободното си време основно танцувам. В момента обаче отделям време и на актьорското майсторство, затова реших да посещавам школа по кинорежисура.” Освен балета, Елиса има друга страст – обича да рисува.

 


 

От няколко години Мерая и Елиса танцуват балет. Момичетата споделят, че 

 

най-важна в началото е била подкрепата на майка им

„Още от съвсем мънички обичаме да гледаме и се възхищаваме на хората, които танцуват. Може би това беше причината да опитаме и ние. Не бихме успели обаче без подкрепата на родителите ни”, разказват те. 

 

Мерая и Елиса са тренирали и художествена гимнастика. „Успявахме да съчетаваме гимнастиката и балета, но в един момент осъзнахме, че това, което ни влече повече, е балетът.”

 


 

За двете момичета той е по-специален от останалите танци. „От малки сме отдали голяма част от времето си именно на балета. Успяваме да покажем какво чувстваме, когато танцуваме. 

 

Танцът е изкуство, в което не трябват думи

Изразяваме себе си чрез движенията”, споделят Мерая и Елиса.„За мен балетът е страст. Затова и не обичам да пропускам репетиции. Държа да ходя редовно, заради себе си и заради самия танц”, казва Мерая. Елиса описва балета като танц, който се откроява със своята грациозност. „При него движенията са по-нежни. Балетът не е изкуство, което някой може да ти покаже и ти да повториш. Танцувам, защото изпитвам удоволствие, а не защото някой ми е казал да го направя.”

 

Момичетата не си представят живота без балет. „Танцът ми помага да вървя напред, да се развивам. Научава ме на дисциплина и в същото време ми показва колко красота съдържа в себе си. Смятам, че ако продължа образованието си в балетно училище, това ще отвори много врати пред мен. Искам да се развивам, защото за мен изкуството е начин на живот”, разкрива Мерая. Елиса не крие, че би се почувствала зле, ако трябва да се откаже от балета. „Много бих се натъжила, ако някой ми каже, че трябва да спра да танцувам. Балетът е моят живот.”

 


Двете сестри вярват, че танцът им носи послание. Мерая иска да покаже на хората, че всичко е възможно, стига човек да иска. 

 

„Искам публиката да усети емоцията, 

която аз влагам в танца. Искам хората да видят красотата на балета и да му се насладят”, споделя Елиса. 

 

За двете момичета всяко качване на сцената остава незабравимо преживяване. В школата Елиса е намерила много приятели. „Обичам да бъда на една сцена с тях и да танцуваме заедно.”

 


 

С нескрито вълнение Мерая споделя за пътуването си до Рим. „Аз и няколко момичета от школата бяхме избрани от ръководителката ни да пътуваме до Италия. Беше вълнуващо, защото за първи път се качих на самолет. В Рим посетихме Колизеума, видяхме много паметници и статуи, а пицата беше изключително вкусна.”

 

Мерая и Елиса са категорични, че искат да се развиват, за да станат добри балерини.  Споделят, че не се притесняват на сцената, но невинаги е било така. „В началото имаш страх дали ще се справиш. 

 

Когато придобиеш увереност обаче, притеснението изчезва и остава само насладата от танца.”

 


 

Неведнъж двете са били на една сцена. „Искаме да танцуваме с известни балерини, но най-много държим да продължим да сме рамо до рамо на сцената. Не бихме успели да изживеем всичко с някой друг така, както една с друга.” Всяко място извън залата за репетиции Елиса определя като въздействащо. „Едно от участията ни беше във фестивал, който се проведе в Морската градина. Трябваше да танцуваме на сцена, но поради големия брой участници нямаше място, затова играехме на земята. Невероятното чувство да си в парка, да те гледат хората беше допълнено от дъжда, който се сипеше върху нас. Беше много забавно и приятно.” От хората и изкуството около себе си двете момичета черпят вдъхновение. Освен на него обаче те споделят, че разчитат на труда си, за да постигат успехи.

 

Мерая участва в главата роля в спектакъла „Лукчо”. „Зарадвах се, когато разбрах, че именно мен са избрали за ролята на Лукчо. Сестра ми беше в ролята на Вишничка.Знаех всички танции можех да помогна на някой, ако се затрудни. Случвало ми се е неведнъж да подсказвам стъпки или да замествам мои приятели на репетиции.”

 


 

Според момичетата желанието е най-важното, за да успее един танцьор на сцената. „Успехът се постига чрез работа и много труд. Танцът изисква да му отдадеш сърцето и душата си”, заявяват Мерая и Елиса. 

 

Да играе в театъра или в киното мечтае Мерая. „В школата по кинорежисура 

 

има място за всеки, който иска да се докосне до театъра и киното

Някои от нас искат да станат режисьори, други сценаристи, трети актьори. С каквото и да се занимаваш, е важно да развиваш това, което ти се отдава.” В свободното си време Елиса обича да пее и рисува с маслени пастели и моливи. 

 


 

Занапред Мерая и Елиса си пожелават да влагат още повече старание в това, което правят. „Надяваме се да имаме успехи и близките ни да се гордеят с нас”, завършват двете балерини.

 

ИЛИЯНА МИТАКОВА

 

Четете още от рубриката „Надеждите на Варна“

 

Димитър Николаев от школа „Импресия”: Светът е цветен и рисуването го доказва!

Константина Георгиева: Емоцията да си на сцената не избледнява никога!

Соня Клисарова от школа „Идея“: Насила не се рисува, художникът сам трябва да усети момента

Желислав Николаев: Една снимка може да замести цяла книга!

Ели Пенчева: В театъра най-важна е истината!

Маринела Георгиева от ПГ по текстил и моден дизайн: Гримът е изкуство и страст!

Мариян Кънчев от СУ за ХНИ „Константин Преславски“: Пиша със сърцето си!

Анна Неделчева от Варненската търговска гимназия: Трупането на опит е ключът към успеха

Ивона Георгиева от Варненската търговска гимназия: В България искам да уча и да се развивам!

Момчил Танев от Варненската търговска гимназия: Вярвам в идеите си!

Пламена Борисова от Варненската търговска гимназия: Учителите ни помагат да се изградим като личности

Денимир Неделчев от школа „Европейски мост“ към ОДК: Преоткривам себе си във всеки дебат!

Радост Денева от школа „Европейски мост“ към ОДК: Винаги защитавам позицията си!

Деница Русева от клуб „Касталия” към ОДК - Варна: Усетила съм всеки ред, който съм написала!

Александър Габровски от ОДК - Варна: Писането е рисуване с думи

Милица Иванова от клуб „Касталия” към ОДК - Варна: Живея, за да пиша!

Даниел Луканов от школа „Европейски мост“ към ОДК: Всеки от нас е лидер

Защо две 10-годишни момичета от Варна не обичат лятната ваканция?

Коментари ( 0 )