Петя Панева: Мечтая музиката да е мой спътник за цял живот!
Възхищавам се на българския фолклор и традиции, защото те са уникални, споделя младата певица в рубриката „Надеждите на Варна“
Публикувана: 11 Jan 2019 | 8:50

Петя Панева е ученичка в Националното училище по изкуства „Добри Христов“ във Варна със специалност „Ударни инструменти“. От пети клас Петя е свързана и с българската народна музика. Носителка е на много отличия. През 2017 година печели три награди на ХХV юбилейно издание на фестивала „Пирин фолк” в Сандански. Макар само на 18 години, Петя е изпълнила своята мечта – да бъде на една сцена с добруджанската певица Калинка Вълчева.

 

- Петя, спомняш ли си как се зароди страстта ти към музиката?

- Още от много мъничка исках да свиря на някакъв инструмент. Едно от момичетата, с което пеехме заедно във вокална формация „Бънджи Сингърс“, свиреше и на флейта. За мен тя беше като идол. Представих се отлично на изпита по солфеж и това ми даде право да избера на какъв инструмент да свиря. Тогава всъщност ме заведоха в кабинета по ударни инструменти. Щом влязох, забравих за флейта и всичко… и така вече 12 години.

 

 

- А в семейството ти има ли музиканти?

- Музикално семейство сме. В детските си години родителите ми са свирили на гъдулка. Баща ми е хореограф. Баба ми също пее.

 

- Коя бе първата ти изява пред публика?

- Започнах с пеенето още на 4-годишна възраст. Не помня първата си изява, но съм била мъничка.

 

 

- Кое те насочи към народната музика? С какво се отличава от останалите стилове?

- Колкото и странно да звучи, за народна музика изобщо не исках да чувам до 4-5 клас. Не я харесвах и не позволявах около мен да се слуша. Един ден моята преподавателка Павлинка Тодорова ме попита: „Защо не пробваш да пееш в хора?Ще решиш дали да продължиш, само ако ти хареса“. Не знам дори как се съгласих да опитам. Впоследствие се оказа, че много ми харесва. Започнах да посещавам и индивидуални уроци.

 

 

- Какво за теб е музиката?

- Музиката е начин да изразя себе си. Чувствам се най-добре, когато пея.

 

- Имаш ли сценична треска?

- Все още имам сценична треска. Смятам, че всеки един изпълнител трябва да има, защото така усещаме, че има смисъл от това, което правим. Иначе, ако не се притесняваме, то все едно емоцията да се качиш на сцената се е изгубила.

 

 

- Имаш ли любима песен, която обичаш да изпълняваш?

- Любов и емоция влагам във всяко едно мое изпълнение. Затова и нямам една единствена любима песен.

 

- Какво послание искаш да носи музиката ти?

- Надявам се хората да усещат това, което усещам и аз, когато пея. Възхищавам се на българския фолклор и традициите ни, защото са уникални. Хората очакват от нас, младите изпълнители, някак си много бързо да станем големите имена, които са били преди. Това всъщност е много трудно. Шанс на младите изпълнители се дава, по мои наблюдения. Големите певици и тези от старото поколение много не отстъпват, все още си държат на тяхното. Въпреки това има изпълнители, които с отворени сърца споделят песните си, защото все пак те са създадени, за да се пеят.

 

 

- Коя е най-голямата ти мечта, която копнееш музиката да изпълни?

- Мечтая музиката да е мой спътник цял живот! Това е нещото, което искам най-силно.

 

 

- Имаш ли преживявания на сцената, които никога няма да забравиш?

- Имам доста интересни случки. На една от първите ми изяви, още когато съм била малка и съм пеела във вокалната формация, съм излязла на сцената обърната с гръб към публиката, тъй като не съм знаела накъде да се завъртя. Преди 2-3 години бях избрала за наша продукция тук, в училище, много тъжна песен. Трябваше да я рецитирам. Песента ми повлия толкова силно, че докато бях на сцената… плачех. Това беше един от най-емоционалните ми моменти.

 

- Какво те вдъхновява да твориш?

- Вдъхновява ме радостта на публиката всеки път, когато изляза на сцената. Тя е стимул да се развивам.

 

- Сама ли предпочиташ да пееш, или в дует?

- Обичам да пея и сама, и в дует. Различно е усещането да си с някого на сцената. Смятам, че заформихме добър дует с моя съученик Донко Марков. Той е четири години по-малък от мен, но гласовете ни доста добре си паснаха. Мисля, че двамата, рамо до рамо на сцената, ще продължаваме да жънем успехи и занапред. Естествено, винаги, когато има стойностни хора, бих била съгласна да работим заедно.

 

 

- Какви качества според теб са нужни на добрия музикант?

- Най-важното е да чувства това, което прави. Има много добри изпълнители, които пеят без любов. По този начин не може да предадат емоцията си и на хората. Нужни са също талант и много труд.

 

 

 

- Разкажи ми за отличията в областта на музиката…

- В последните 2-3 години съм спечелила много конкурси. През лятото на 2017 година се явих на юбилейното издание на фестивала„Пирин фолк“ в Сандански. Спечелих три награди – първа награда на фестивалното жури, награда на журналистическото жури и най-хубавата - наградата на публиката. Конкурси и награди има много, един път ще те оценят правилно, друг път няма. Най-важното обаче е публиката да те харесва. Явявала съм се и в много международни фестивали – в Украйна, Гърция, Турция.

 

 

 

- В чужбина публиката по-различна ли е?

- Определено публиката в чужбина е по-различна от тази в България. Имам чувството, че те още повече оценяват нашия фолклор, емоцията, която носи той. Уникален е и никъде по света го няма. Миналата година на фестивал в Берлин пях пред българи. Видях как сънародниците ни жадуват за такава музика. В такива моменти си давам сметка колко обичан и величествен е нашият фолклор.

 

- Кои са любимите ти изпълнители?

- Харесвам всички големи имена от миналия век. За мен те са примерът, който трябва да следваме.

 

 

- С кой изпълнител мечтаеш да бъдеш на една сцена?

- Моята мечта да бъда на една сцена с добруджанската певица Калинка Вълчева се осъществи. Тя има невероятен глас. От малка исках да пея с нея. Много хора са ми казвали, че моят гласа наподобява и прилича на нейния. Съвсем случайно на конкурс стана така, че се запознахме. Тя беше толкова възхитена от мен, че излезе на сцената и каза: „Това момиче е втората Калинка Вълчева. Аз един ден ще си отида спокойна от този свят, че оставям нещо след себе си“. Тези нейни думи са моя сбъдната мечта.

 

Петя с певицата Калинка Вълчева и дуетния си партньор Донко Марков. 

 

 

 

- А как избра да свириш на ударни инструменти?

- Никога не съм си мислила, че ударните инструменти ще заемат важна роля в живота ми. Влизайки в кабинета, видях барабаните и си помислих, че ще свиря на тях. Оказа се доста по-трудно, отколкото си представях. В началото се явявах на много конкурси. По-късно се случи така, че започнах и да пея. С времето нещата се промениха и взех да обръщам повече внимание на народното пеене, защото беше нещо ново и по-различно. Свиренето ми доставя голямо удоволствие. Много пъти ми се е случвало да се прибирам вкъщи и да свиря, когато имам нужда да се успокоя.Сега обаче ударните инструменти остават на заден план и съжалявам за това...

 

 

- Кой ударен инструмент те представя най-добре?

- Може би малкото барабанче, защото то звучи по-диво.

 

- Има ли личност, на която се възхищаваш?

- Възхищавам се на хора, които са постигнали много в живота със собствени сили. За мен те са критерият и това е пътят, по който искам да вървя.

 

 

 

- Какво мислят приятелите ти за музиката, която създаваш?

- Човек трябва да отсява хората около себе си и да бъдат с него във всичко. Моите приятели, за щастие, ме подкрепят в това, което правя. Надявам се наистина младите хора да разберат колко стойностен е нашият фолклор и да го подкрепят.

 

 

- Какво правиш в свободното си време?

- Аз много свободно време нямам. Ако намеря такова, то преминава в пътуване за концерти. Обичам да се прибера и да слушам музика. Вкъщи звучи само народна музика. Разбира се, като всеки млад човек и аз обичам да излизам с приятелите си и да се забавлявам.

 

- Какъв за теб е успелият млад човек?

- Надявам се все повече хора да могат да нарекат себе си успели. Това си пожелавам и на себе си – да успея в това, което правя. Трудно е, но не е невъзможно, стига да имаш желание.

 

 

- Защо според теб младото поколение не слуша толкова много народна музика?

- Ако всеки млад човек размисли върху народните песни и въобще върху нашия фолклор, ще разбера, че той е много по-стойностен от музиката, която се прави в днешно време. Да, аз също слушам съвременна музика, но любим ми остава българският фолклор. От всеки един текст можеш даси извадиш много поуки за живота, който и днес водим. Темите, които са засегнати в песни от едно време, са актуални и днес. Надявам се много повече млади хора да слушат нашия фолклор.

 

- За какво мечтаеш?

- Мечтая да имам възможността да се занимавам с това, което обичам. Мечтая да продължа да се развивам в тази сфера, имам все още какво да уча.

 

 

- Какво предстои за теб оттук нататък?

- Предстоят ми матури, надявам се и успешно завършване. В София искам да продължа образованието си.

 

- Какво си пожелаваш?

- Пожелавам си успехи и само хубави неща да ми се случват.

 

ИЛИЯНА МИТАКОВА

 

 

Четете още 

Мерая и Елиса Дончеви: Не си представяме живота без балет!

Димитър Николаев от школа „Импресия”: Светът е цветен и рисуването го доказва!

Константина Георгиева: Емоцията да си на сцената не избледнява никога!

Соня Клисарова от школа „Идея“: Насила не се рисува, художникът сам трябва да усети момента

Желислав Николаев: Една снимка може да замести цяла книга!

Веселина Цветковска: Чрез танците аз общувам и чувствам!

Ели Пенчева: В театъра най-важна е истината!

Маринела Георгиева от ПГ по текстил и моден дизайн: Гримът е изкуство и страст!

Мариян Кънчев от СУ за ХНИ „Константин Преславски“: Пиша със сърцето си!

Анна Неделчева от Варненската търговска гимназия: Трупането на опит е ключът към успеха

Ивона Георгиева от Варненската търговска гимназия: В България искам да уча и да се развивам!

Момчил Танев от Варненската търговска гимназия: Вярвам в идеите си!

Пламена Борисова от Варненската търговска гимназия: Учителите ни помагат да се изградим като личности

Денимир Неделчев от школа „Европейски мост“ към ОДК: Преоткривам себе си във всеки дебат!

Радост Денева от школа „Европейски мост“ към ОДК: Винаги защитавам позицията си!

Деница Русева от клуб „Касталия” към ОДК - Варна: Усетила съм всеки ред, който съм написала!

Александър Габровски от ОДК - Варна: Писането е рисуване с думи

Милица Иванова от клуб „Касталия” към ОДК - Варна: Живея, за да пиша!

Даниел Луканов от школа „Европейски мост“ към ОДК: Всеки от нас е лидер

Защо две 10-годишни момичета от Варна не обичат лятната ваканция?

Коментари ( 0 )