Симеон Христов: Участието в Шампионската лига е отплата за всичките ни усилия през годината

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Симеон Христов е треньор на държавния първенец по плажен футбол МФК „Спартак“ (Варна), който вече се класира за 1/8 финалите в Шампионската лига. Турнирът на най-силните клубове в Европа тече от 25 юни до 5 юли в португалския град Назаре. Въпреки множеството кадрови проблеми с контузени и наказани играчи, българите успяха да постигнат две победи от двата си изиграни до момента мача в груповата фаза - срещу френския шампион „Марсилия“ с 5:3 и срещу чешкия "Теплице" със 7:3. Тази вечер варненци се изправят срещу настоящия първенец на Стария континент – „Брага“. За следващата фаза на турнира продължават първите два отбора от всяка група.

За надеждите и реалността, възможностите и проблемите, тежките моменти и големите успехи разговаряхме с треньора Симеон Христов преди отпътуването на тима за Португалия.

- Какво означава за МФК „Спартак“ третото поред участие в Шампионската лига?

- Това е своеобразен връх за клуба и награда за всичко, което правим от доста време насам. Участието на този най-голям форум е признание за всеки един спортист. Показваме уменията си в компанията на над 50 отбора от цяла Европа, голяма част от тях шампиони на страните си. Това е голямо предизвикателство и стимул за всички в отбора. Въпреки аматьорския ни статут мога да кажа, че всички в отбора се отнасяме с висока доза професионализъм към това, което правим, отдадени са изцяло на тази наша страст и силно се надявам да успеем да бъдем достатъчно спокойни и концентрирани, за да реализираме потенциала си.

- Кое от участията ви до момента беше най-добро?

- Хубаво е, че с всяко следващо участие се представяме все по-добре. Първия път, въпреки че играхме срещу колоси като „Милан“ и „Марсилия“, се представихме много добре, но загубихме и трите срещи с минимална разлика. Миналата година направихме доста силно участие. Записахме една победа и за първи път български отбор завърши с положителна голова разлика надпреварата. Класирахме се на рекордното 19-о място в Европа. Вдигнахме летвата. Тази година амбицията ни е най-малко да защитим представянето си от изминалия сезон. Смятам, че имаме нужните сили и мотивация и се надявам това да се случи.

- Какво е нивото на плажния футбол у нас?

- Дълга е тази тема и за мен специално е доста болезнена. Вече повече от 10 години се занимавам с плажен футбол. Много повече са нещата, които се желаят от тези, които се случват. Хубавото е, че миналата година беше направена една решителна стъпка за промяна на курса на развитие. Минаха няколко години, в които плажният футбол у нас беше в застой, дори мога да кажа – абсолютна летаргия. Сега има предпоставки спортът да се развива. Направени са първите крачки. Аз следя международните тенденции и знам, че в Европа се инвестират много труд и усилия. Ние изоставахме, сега вече се опитваме да наваксваме – промяната на организацията в държавно първенство и в национален отбор са стъпки в тази посока. Изисква се много работа, трябват хора, които наистина да са съпричастни, иначе няма как да се случат нещата. Хубаво е, че в средата на месец май проведохме един много силен международен турнир на плажа в „Аспарухово“. Направихме страхотно впечатление. Оценките, които получихме за него, са високи, буквално в цяла Европа отзивите са много добри. Отборите, които се включиха, бяха силни. Мисля си, че това също ще даде тласък на развитието на спорта у нас.

- Селекционер си и на националния тим. Какво означава за теб да водиш отбора на България?

- Отговорност и чест – на първо място. Винаги съм се старал и съм полагал максимум усилия, защото националният отбор за мен е кауза. Сигурен съм, че всеки един състезател, който е бил поканен, също е давал най-доброто от себе си за своята страна. За годините, през които се занимавам с плажен футбол, се убедих, че ние българите сме изключително способни, но отстъпваме на останалите по организация и ред. Смятам, че липсата на тези две неща ни е пречела винаги, за да постигаме по-големи успехи. Резултатите идват едва тогава, когато знаеш, че си направил всичко по силите си. Няма смисъл преди това да си поставяш цели, защото ако не даваш най-доброто от себе си, те са безпредметни.

- Какви са спецификите на плажния футбол, какво го отличава от другите разновидности на този спорт и всеки футболист ли може да играе и плажен футбол?

- Всеки може, но са нужни много усилия, тъй като плажният футбол е доста специфичен. Общото е, че има врата и топка, но приликите са дотам. Изискват се по-различни умения от играчите, натоварват се различни мускулни групи, нужна е по-специфична техника, тактическите постройки на отборите също са доста характерни и не приличат на нито една друга разновидност на футбола. Интензивността на играта е доста по-голяма, много по-тежко е. Плажният футбол е най-атрактивната разновидност на този спорт, най-резултатната. Голяма част от головете, които се вкарват, са много красиви. Вратите са големи и има предпоставка да се отбележи от всяка точка на игрището. Това в нито един от другите видове футбол го няма. Резултатите светкавично може да се обърнат, поради това играчите трябва да мислят много бързо, да предугаждат следващия ход на съперника. На практика вратарят може да хвърли топката до другото поле без проблем и от едната врата веднага пред другата да възникне голова ситуация. Динамиката е нещото, което отличава плажния футбол от всички останали.

- Кое е най-важното за добрите резултати в този спорт?

- Най-важното за успеха във всяко едно начинание е да бъдеш добре подготвен. Другото, което е от значение, както вече казах, е организацията. За международния турнир във Варна пристигна руски отбор, мои добри приятели от Москва, които освен че финансово и организационно са много по-напред от нас, бяха и много по-добре подготвени. Те тренират по два пъти на ден, концентрирани са изцяло, изпипват всеки детайл, защото понякога най-дребните неща могат да обърнат развоя на всеки един мач. Има моменти, в които чисто психологически е важно как ще постъпиш, и това решава изхода на срещата.

- Каква е ролята на треньора за успеха в един колективен спорт като плажния футбол?

- На хартия ролята на треньора е да подготви отбора, да го мотивира за всяко едно състезание. На практика обаче всичко е много по-сложно. На първо място треньорът трябва много добре да преценява всяка ситуация в отбора, психологически и емоционално да подготви играчите за това, което им предстои. Да прецени внимателно кога един футболист може да бъде полезен и кога да го предпази. Треньорът на практика обединява и координира усилията на целия отбор. Ако сгреши, може да провали състезателите, той носи голяма отговорност. За мен като треньор най-важно е да освободя играчите от всякакъв вид напрежение, да не им влияят странични фактори, за да може те да се концентрират върху изявите си на терена. Един състезател трябва да бъде спокоен, за да даде всичко от себе си и да разгърне потенциала си.

- Как гледат на българските отбори на международни турнири?

- Все по-сериозно както на националния отбор, така и на клубните ни представители. Миналата година в Шампионската лига със „Спартак“ изиграхме един мач срещу шампиона на Турция – отбор с милионен бюджет - 25-30 пъти по-голям от нашия. В състава имаше трима високоплатени чужденци. Ние в 2/3 от мача водехме с 3:0. Не издържахме психически, направихме някои грешки, сами си бяхме виновни, за да загубим с 3:4, но уважението, което получаваш след един такъв мач, е дори по-ценно от самата победа. Подобно нещо ми се е случвало и с националния отбор. Имиджът, който се гради с добра игра в мачове срещу класни съперници, е безценен. Затова във всеки двубой е важно да разкриваме в максимална степен възможностите си.

- Защо реши да се насочиш към плажния футбол?

- Стана случайно… През 2006-а получих покана за един демонстративен турнир. С приятели се събрахме, участвахме и страшно много ми хареса. Грабна ме атрактивността и динамиката на плажния футбол, головете, които „валят“ по време на мача. Започнах да се интересувам, да гледам какво правят отборите по света, тъй като в другите страни спортът вече сериозно се развиваше. Започнах да търся и варианти да го практикувам. Не беше толкова лесно тогава. В началото беше като на шега, но след първия ми допир до международната сцена с националния отбор като играч през 2008 г. разбрах, че ще продължа да се занимавам с това. Бях капитан на националния отбор, участвахме в световна квалификация в Марсилия.

- Разкажи малко за състезателната си кариера, трудно ли взе решение да се откажеш и да станеш треньор?

- Отказах се, тъй като трябваше да се концентрирам основно върху работата си като треньор, за да не ми пречи това, че играя. В последните си години като състезател претърпях няколко контузии, от които не успях да се възстановя, дойдоха една след друга. Възрастта ми също беше такава, че нямаше накъде да се развивам повече като играч. Никога не съм бил кой знае какъв футболист, играл съм аматьорски футбол и това винаги е било за мен забавление. В момента също ми доставя невероятно удоволствие, а това няма как да се измери с пари, то няма цена. Моментите, които изживявам с плажния футбол, са едни от най-хубавите.

- Какво ти даде и какво ти отне спортът?

- Отнема ми доста време за семейството. Много съм благодарен на моята съпруга и децата ни за подкрепата и разбирането. На практика почти цялото ми свободно време е посветено на плажния футбол. Надявам се да успеем да постигнем добри резултати в Шампионската лига, за да успея да зарадвам моето семейство, защото най-близките ми хора знаят колко усилия ми коства всичко това.

- Кои са най-скъпите за теб успехи?

- Най-ценни за мен са отношенията, които остават – между мен и хората, с които сме били заедно на игрището – било като съотборници или като треньор и състезател. В аматьорския спорт това е най-важното. Когато мине време, всеки един резултат под някаква форма губи значение, защото има следващо състезание. Благодарен съм на всички, с които съм тренирал или играл заедно футбол, защото нищо не може сам човек да направи. В колективния спорт благодарение на отношенията между хората се раждат най-добрите резултати и най-големите успехи.

- Трудните моменти…

- Най-трудно ми е да се боря с неправдата и несправедливостта, но знам, че това е част от живота. Когато на момента ми е тежко, после осъзнавам, че всъщност трябва да се премине и през това. Контузиите също са болезнен период за всеки един спортист. Тежко е да не можеш да практикуваш любимия си спорт. Не е лесно и да си далеч от близките и семейството си...

- Като знаеш сега какво е, би ли посъветвал децата си да се занимават със спорт?

- Те и двете се занимават със спорт, но никога няма да ги подтиквам аз да правят нещо. Ние със съпругата ми като родители им показваме какво значение има за нас спортът, но решението дали да се занимават е тяхно. Те виждат как ние живеем със спорта и с това мисля, че им даваме добър пример. Според мен е много важно хората да спортуват, защото спортът дава дисциплина и самоуважение.

- Какво си пожелаваш до края на годината – в личен и професионален план?

- Тъй като отпътувахме за шампионската лига с доста кадрови проблеми, имахме доста контузени играчи, си пожелавам на първо място здраве. Това е най-важното. Надявам се никой да няма проблеми от здравословен характер. Следващото нещо, което си пожелавам и вярвам, че ще се случи, е отборът да защити името си. Искам, когато турнирът приключи, да знаем, че сме дали всичко от себе си. Всички полагаме страшно много усилия. Още преди 7-8 месеца, когато станахме държавни шампиони, до ден днешен всички наши мисли и усилия са изцяло насочени към участието в Шампионската лига. Мисля, че имаме много добър колектив и това ще ни помогне да се представим достойно. Искам специално да благодаря на хората, които ни подкрепят. Надявам се да им покажем, че всичко, което правят за нас, не е напразно.

Четете още:

Сергей Стоянов: Перфектното изпълнение, а не трудността носи успех в гимнастиката

Божидар Златанов: Искам да стана като Йордан Йовчев и Красимир Дунев

Николай Кънчев: Казвали са ми, че съм роден за треньор

Ани Станева: Ушу ме смири, даде ми баланс!

Цонка Господинова: Леката атлетика е основата на всички спортове

Силвия Георгиева: Всеки старт е празник за мен

Ивайло Маринов: И до днес всички ми казват „шампионе“

Огнян Илиев: Щастлив съм, че бях треньор на най-изявените български тенисисти в последните 20 години

Кристиян Георгиев: Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!

Никола Карастоянов: Най-трудно се играе като фаворит!

Живко Николов: Спортът изгражда твърди и уверени личности