Деца от варненска градина пяха химна с ръка на сърцето и сълзи в очите

Те порастват като гъбки. Докато се родят и проходят, докато ги запишеш в детската градина и …вече са на прага на школото. Тогава именно, някъде след 6-та и преди 7-та им година идва един специален за тях момент. Този, в който се запознават с историята на своята Родина, с героите и саможертвите им, с изстрадалата кървава диря на тази хилядолетна земя, пуснала корени на кръстопътя на Европа. Попаднах на тържеството по случай Освобождението на България от турско робство във варненската детска градина „Теменужка“. След емоционалните чествания на пролети, на мамински празници, на тематични етапи от израстването на детето, бе дошъл мигът за час по родолюбие.

Никога не ми се е случвало да остана равнодушна по време на химна на България и на патриотичните ни песни. Но изпети от дечица, те наистина имат много, много дълбок смисъл и въздействие. Няма да разказвам как е протекло детското тържество. Вдъхновено рецитиране на любими стихчета и пламенно изпълнение на „Тих бял Дунав“, „Вятър ечи“, „Апостоле“, „Питат ли ме де е зората“, „Знамето ни е трицветно“ и още дузина поводи да се изопнеш от гордост. Вероятно така е във всички детски градини в страната в последната група, преди децата да преминат под школския звънец. Една перфектно изпълнена задача от двете всеотдайни учителки Десислава Максимова и Кремена Дянкова, които бяха направили всичко възможно да организират един чудесен спектакъл и урок по родолюбие. Стана ясно, че по време на репетициите,

част от децата са плакали докато пеят.

Попитах ги защо. Отговорите бяха „Защото Левски е умрял“, „Защото ми стана мъчно за майчицата на Ботев. Тя как ли е плакала когато са го застреляли в челото?“, „Защото те са били младички, а са ги убили“, „Защото вече знам какво е робство и тиранство“. Оказа се, че това всъщност е първото им осъзнаване в живота, че за тяхната земя са умирали хора.

Замислих се за това – какво се е случило с тези деца по време на урока. Това е първото им сериозно усещане за принадлежност към голямата българска общност, към нейната култура и цивилизация. Патриотичните песни и предмети, които задължително трябва да останат непокътнати в предучилищното и началното училищно образование са жизнено важни за националното възпитание. Те изграждат националното самосъзнание. Само чрез него българчетата могат да бъдат възпитавани в български дух, за да не се превърнат в една аморфна маса и бъдеща емигрантска върволица, лесна за управление и манипулиране.

Със сълзи или без сълзи, нашите деца трябва да знаят от рано кои са предците им и образците, на които дължим изконната гордост да носим името българи. Само така те ще могат да се ориентират в мъглата на фалшификации и неяснота на кого да подражават утре.

От семейството и от детската градина тръгва мисията ни да насърчим децата си да бъдат патриоти. А това всъщност ще им даде много основни ценности.

* Патриотизмът ще ги научи да оценяват това, което имат. Въпреки че България не е перфектна, тя все още може да бъде едно прекрасно място, на което да отгледат своите деца. Оценявайки това, което има, детето ще се научи да не приема нещата за даденост.

* Ще се научат на лоялност. А това е не просто нещо, което изразяваш в „добри времена“, а се запазва и в не чак толкова добрите. В света на възрастните лоялността е едно много ценно качество.

* Чувство на принадлежност. То ще им помогне да разберат себестойността си и да развият чувство за отговорност към някой, който разчита на тях. Децата имат нужда да се чувстват част от нещо.

* Отстояване на позиция. Патриотизмът помага на децата да се научат да се застъпват за нещо. Това им помага да изградят свои собствени убеждения и ценности и да се научат да ги отстояват. По този начин те се изграждат като характер.

Докато слушах децата и стоях заедно с тях права по време на химна, с ръка на сърцето, се замислих за още детайли. На техните родители им предстои нещо ново и сложно. Ново не защото за първи път в живота си ще видят учебници по родинознание и история. Ново, защото в част от тези учебници към днешна дата ще пише изопачена и омекотена информация, за която те ще трябва да останат будни. Патриотизмът може да изглежда на някои родители като не толкова съществен елемент. Често ни се струва, че децата не се нуждаят чак толкова от него. Всъщност обаче, патриотизмът е нещо, което се отразява на децата повече, отколкото си мислим. Той наистина им помага да научат основните ценности и в бъдеще да се стремят към по-балансиран живот. Показвайки своя патриотизъм, можем да им помогнем в личното им развитие много повече, отколкото сме предполагали.

Успех на учителките и целия екип на ДГ „Теменужка“ и на добър час на тези малки българчета, които ще трябва да разчитат все повече своите инстинкти за национално самосъхранение!

Ели Маринова

Снимки авторът