IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 24°
Спорт
08:45 | 19 юни 2019
Обновен: 07:09 | 29 март 2024

Мартин Христов: Титлата увенча силното ни представяне през сезона

Най-щастлив съм, когато момчета, с които съм работил, се реализират в професионалния футбол, каза в рубриката „На спортна вълна“ треньорът на юношите старша възраст на „Черно море“

По материала работи: Слав Велев
Снимка Ивайло Борисов

Мартин Христов е треньор на юношите старша възраст, които спечелиха историческа първа титла  за „Черно море“. Момчетата приключиха сезона с впечатляващия актив от 23 победи, 4 равенства и едва 3 загуби. През сезона юношите старша възраст на „моряците“ достигнаха и до сребърните медали в турнира за Купата на БФС за своята възраст. Мартин е сред най-харесваните от феновете футболисти на „Черно море“ от близкото минало, а вече близо 10 години е треньор в школата на клуба. Води и отбора на „Суворово“, с който през миналия сезон стигна до второто място в Североизточната трета лига и спечели сребро от турнира за Купата на аматьорската футболна лига. Разговаряме с Мартин в паузата след изминалото първенство и преди старта на подготовката за новото...

 

 

- Марто, с юношите старша възраст на „Черно море“ постигнахте историческа титла в Елитната група до 19 години. Какво означава за вас тази награда?

- Заслужена награда за труда, който момчетата положиха... Хубаво е, че украсихме силното си представяне през сезона с тази титла.
 

- Изпитахте ли някога колебания в хода на сезона, че вие ще сте на първото място?

- Често казано, ние не сме мислили за първото място през цялото време. Идеята за титлата се прокрадна в главите ни последните четири кръга. Имахме мач с „Левски“ у дома, след това гостуване на „Пирин“, приемахме ЦСКА и приключвахме сезона с визита в Монтана. Трябваше да спечелим три от тези срещи, за да сме първи. Тогава вече започнахме да мислим за класирането, а преди това се бяхме съсредоточили главно върху играта си във всеки мач.
 

- Трудно ли достигнахте до трофея?

- Да, беше изключително трудно, защото играхме с много силни съперници. Целта ни реално и през първия, и през втория полусезон беше да изградим нашия стил на игра. Момчетата да действат правилно, да мислят на терена, да има дисциплина, да се надиграваме с всеки съперник и ако постигнем всичко това, да вземем това, което сме заслужили. Успяхме  в задачите, които си бяхме поставили, и следствието е титлата.
 

- Каза, че в последните няколко кръга сте започнали да мислите за първото място. „Натежаха“ ли тогава краката на футболистите?

- Да, малко... Забелязах го на моменти в последните четири мача. Но с разговори както преди двубоите, така и по време на всеки един от тях, мисля, че успяхме да доведем отбора на нужното ниво и да се представим подобаващо срещу всеки един от съперниците. Разбира се, че имаше моменти на колебание, моменти на напрежение, но те трябва да се научат да ги преодоляват, за да са готови за мъжкия футбол. Мисля, че се справиха добре, и аз съм много радостен и горд с тях.
 

- Кои бяха ключовите моменти през сезона за вас и срещу кои съперници ви беше най-трудно?

- Имахме доста трудни мачове срещу много добри противници. Ние реално през сезона допуснахме едва три загуби, едната от които в последния кръг, когато вече бяхме спечелили титлата предсрочно и дадохме почивка на много от момчетата. Ако говорим за другите две загуби – от „Септември“ като гости с 3:2 и от „Лудогорец“ с 1:2 като домакини , аз съм доволен от играта на момчетата в тези мачове, въпреки че не спечелихме. Не сме правили драми след нито една от срещите през сезона. Изпитвали сме трудности, да, но водещо за нас винаги е било да надиграем противника, а не толкова какъв ще е резултатът от двубоя. Целта пред нас винаги е била да владеем топката през по-голямата част от срещата и да създаваме повече чисти голови положения. Имали сме трудни мачове, но винаги сме излизали от терена като по-добрия отбор през 90-те минути.
 

 

- През сезона се окичихте и със сребърните медали от турнира за Купата на БФС за юноши старша възраст. Как се почувствахте обаче след загубения финал и как успяхте да „вдигнете“ отбора за предстоящите важни мачове от шампионата?

- Финалът беше в момент, в който вече бяхме влезли в серията от 4-те решителни мача за титлата в шампионата. Три дни преди него приехме „Левски“ и 6 от момчетата играха и срещу „сините“, излязоха и срещу „Лудогорец“ за Купата. На финала всички от отбора показаха характер и много добра игра, имахме положения да затворим мача, след като поведохме с 1:0, не успяхме, след това получихме гол от статично положение след наша грешка, продължихме да търсим втори гол, имахме две изгодни ситуации, една се разкри и пред съперника, но мачът така се разви, че се стигна до изпълнение на дузпи, а там късметът е решаващ, разбира се, нужни са и умения, но само те не са достатъчни.

 

 

Не е фатално, че не спечелихме Купата, най-хубавото е, че успяхме много бързо да се „вдигнем“ след мача, защото след три дни отново ни предстоеше много важен двубой за шампионата. Момчетата, които играха в загубения финал, успяха много бързо да се отърсят от неприятните емоции с подкрепата на останалите от отбора и това им помогна да се представят на ниво в следващия мач с „Пирин“ в Благоевград за шампионата, който спечелихме категорично с 4:1.

 

 

Искам да благодаря на феновете, които бяха дошли в Стара Загора, за да подкрепят отбора. След края на финала, въпреки че загубихме, те дълго аплодираха момчетата, това също спомогна те да се „вдигнат“ и да покажат, че могат да постигнат повече. Когато публиката дойде да ни подкрепи и за последния ни домакински мач от шампионата, в който предсрочно спечелихме титлата след успеха с 3:0 над ЦСКА, момчетата видяха, че техните мачове също могат да привлекат феновете, почувстваха се значими и това им даде сили да вдигнат титлата и да зарадват публиката на „Черно море“.

 


 

- Несъмнено важна е и ролята на треньора за преодоляване на загубите, особено когато са във важни мачове. Трябва ли той да бъде добър психолог и това по-силно изразено ли е в детско-юношеския футбол?

- Наистина, в тази възраст е малко по-трудно, тъй като вече пред тях се откриват доста изкушения – започват да ходят по дискотеки, да мислят повече за гаджета, за татуировки... Тънък е моментът, в който треньорът трябва да усети кой накъде отива, и да намери правилния подход към всеки. Понякога се е налагало и по два-три пъти да говоря с момчетата, въпреки че съм на мнение, че втори шанс се дава само веднъж, но те все пак са деца и трябва да им се обръща повече внимание. Мисля, че успяваме с колегата да се справим... А по отношение на нашата реакция след финала – нямаше никакви драми, още повече, че ние бяхме доволни от представянето на момчетата в този мач. Ако бяха ни надиграли или бяхме се представили слабо, нямаше да спестим критики, но при положение, че така се стече мачът, няма как да се сърдим на никого. Още в автобуса на връщане загубата беше забравена. Ролята на треньора в тази възраст наистина е доста важна, защото много момчета предпочитат лесния път, отколкото да се преборят, особено ако не играят редовно, а по-често са резерви. С много разговори при нас, за щастие, няма отказали се футболисти, всеки се бори за мястото си в отбора. Въпреки че са 25, 18 от тях попадат в групата, а само 11 са титуляри, всички се борят и не се предават.

 


 

- В тази възраст се случва и важният преход към мъжкия футбол. Кой е решаващият фактор, за да се случи успешно?

- Моето мнение е, че преди разликата между мъжкия и юношеския футбол беше по-голяма, отколкото е сега. След края на сезона доста от момчетата бяха поканени от Илиан Илиев в представителния тим и подписаха професионални договори с клуба. Той им гласува доверие и им подаде ръка да са в мъжкия отбор, а те трябва във всяка тренировка да се раздават, трябва да имат и характер, защото там отношението няма да е същото, както в школата, тук от доста време сме заедно, свикнали сме едни с други, а там трябва да се борят, конкуренцията за всеки пост е голяма, и то в повечето случаи останалите футболисти са доста опитни и доказали се. Най-важно е да изпълняват изискванията на треньора, а на тези, които заслужат, той със сигурност ще даде шанс.
 

- Психологически ли е главно този преход, или и във физическо отношение трябва да наваксват, за да са равностойни на останалите в състава?

- Специално тези момчета, които подписаха с първия отбор, физически стоят добре на терена, но психологически определено има разлика между юношеските и мъжките мачове, дори когато са контролни. Несъмнено ще има напрежение, но те трябва с характер да го преодолеят, ако искат да играят футбол, ако не го преодолеят, просто няма да се получи, всичко зависи от тях.
 

- Предполагам, че зависи и от това как ще ги посрещнат останалите момчета в отбора...

- Това, че Илиан Илиев е треньор, е гаранция, че колективът е добър и има приемственост между поколенията. При него няма футболист, който да си мисли, че е нещо повече от другите. Бил съм вече на два лагера с тях, сега караме трета подготовка заедно. Колективът е много добър, всеки си знае мястото, дори и по-опитните футболисти и те никога не отказват помощ на по-младите.
 

 

- А във вашия отбор как изграждате добрия колектив, това предимно задача на треньора ли е?

- Донякъде е на треньора, но оттам нататък всичко зависи от момчетата. Има някои момчета, които трудно ги приобщихме към колектива миналото лято, но успяхме с повече разговори. Други момчета си мислеха, че всичко се върти около тях, накарах ги да разберат, че това не е така, защото футболът е колективен спорт, всеки в отбора е значим, независимо дали е взел участие в даден мач, или не, но с това, че се е раздал на тренировките, е помогнал на своите съотборници да се подготвят. Всички в отбора са готови да се подкрепят, така стана и в последните решителни мачове този сезон. По-големите помогнаха на по-малките във финала за купата и обратното – през цялата година по-малките помагаха на по-големите в шампионата. Всичко е въпрос на разговори, докато всеки един не разбере, че най-важен е колективът.

 


 

- Ти самият защо избра футбола?

- Моят живот е изцяло свързан с този спорт. От много малък съм в школата на „Черно море“. Мисля, че бях в IV клас, когато започнах. За футбола ме откри треньорът Георги Попов. Спомням си много добре деня, в който дойде в училище, помня и първата си тренировка. Целият ми юношески период премина в школата на „Черно море“. Когато аз бях 19-годишен, станахме втори в България, затова сега се радвам още повече, че вече като треньор с момчетата успяхме да достигнем до шампионската титла. След това в мъжкия футбол преминах първо през В и Б група, за да ме забележи сегашният наставник на „Черно море“ Илиан Илиев, който тогава отново водеше първия отбор. Той ме върна в „Черно море“, беше ме забелязал в мачовете ми за „Светкавица“ (Търговище). Изкарах хубав период като футболист в „Черно море“, радвах се на много хубаво отношение от страна на феновете, те оценяваха това, че се раздавах на терена във всеки мач. След това поиграх малко в чужбина, в румънския „Петролул“ (Плоещ). Моята кариера не е толкова важна, но често разказвам за нея на момчетата, с които работя, за да видят, че не са ме взели в „Черно море“ от самото начало, въпреки че съм юноша на клуба, преминал съм през Б и В група, за да се върна отново години по-късно да играя за първия състав, но никога не съм се предавал. Доволен съм от това, което съм постигнал, тъй като съм го извоювал с много характер и желание. 

 


 

- Кога премина към треньорската професия?

- Много рано... Още на 31 години реших да спра да се състезавам, бях в А група със „Светкавица“ (Търговище), но вече не изпитвах удоволствие на терена. Записах треньорски курсове, получих лиценз, отвори се място в „Черно море“, колега ми помогна да се срещна с ръководството, откъдето веднага ми подадоха ръка, тъй като знаеха, че съм играл за клуба. Много съм им благодарен за възможността, която ми дадоха. Вече 7-8 години съм в „Черно море“, доволен и щастлив съм от работата си тук, минал съм през всички възрастови групи в школата, което е голям плюс и добър опит за мен. Сега водя най-големите, работя и с мъжки отбор и съм доволен, че изминавам всички стъпки, които според мен е нужно да се извървят в треньорската професия, а не да се започне директно от най-високото стъпало.
 

- Какво ти дава работата като треньор?

- Работата като треньор ме прави щастлив. Старая се да обръщам внимание и на семейството си, въпреки че футболът отнема доста от времето за най-близките ми хора. Всяка спечелена титла и купа, разбира се, че носят радост, но аз съм най-щастлив, когато видя футболист, когото съм тренирал да заиграе в мъжкия футбол и да се наложи. Вече се случи с Мартин Минчев, сега се надявам да го последват и други момчета.

 

 

- За какво мечтаеш оттук нататък?

- Искам да се развивам непрекъснато, а до къде ще стигна, животът ще покаже...

 

 


ПОЛИНА ПЕТРОВА

 

Още от "На спортна вълна":


Васил Панайотов: „Черно море“ ще е фактор в Топ 6


Калоян Георгиев: Обичам футбола и децата, с които работя


Божил Колев: Нямам червен картон в кариерата си


Георги Китанов: На терена трябва да поемаш рискове, за да постигаш успехи


Милен Петков: Трябва да си смел, за да играеш футбол


Стефан Станчев: „Черно море“ ще е сериозен отбор през новия шампионат


Николай Кънчев: Казвали са ми, че съм роден за треньор

 

Тодор Каменов: Манталитетът на победител се изгражда най-трудно


Георги Илиев: Да играя в „Черно море“ за мен е сбъдната мечта!


Мариян Огнянов: Всичко, което имам, го дължа на футбола
 

Eмануел Луканов: Имам още много да дам на Черно море!
 

Коментари

Новини Варна