IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 14°
Спорт
10:09 | 20 юни 2018
Обновен: 19:15 | 28 март 2024

Галина Георгиева: Лесно е да постигнеш успех, по-трудно е да го защитиш!

Варненските клубове по синхронно плуване са сред водещите в страната, отбелязва треньорът на „Аква спорт“ в рубриката „На спортна вълна“

По материала работи: Слав Велев
Галина Георгиева: Лесно е да постигнеш успех, по-трудно е да го защитиш!

ПОЛИНА ПЕТРОВА

 

Галина Георгиева е главен треньор по синхронно плуване в клуб „Аква спорт“. Срещаме се в разгара на подготовката за предстоящите участия на състезателките й на световни и европейски първенства.

 

 

- Г-жо Георгиева, каква е до момента годината за варненския клуб „Аква спорт“?

- Преди малко повече от месец се завърнахме от международен турнир с девойките младша възраст, който беше контролно състезание за Световното първенство в Испания в края на месец юли. Нашият отбор спечели квоти за участие в три дисциплини – дует, ансамбъл и комбинирана програма. Единствено соловата представителка на България няма да е от „Аква спорт“. Съвсем скоро заминаваме за най-сериозното ни изпитание тази година - Европейското първенство за девойки старша възраст, като националният отбор е съставен изцяло от състезателки от нашия клуб. В момента сме в период на сериозна финална подготовка до заминаването ни на 23-ти. Много е тежко, тъй като периодът съвпадна с приключването на учебната година и момичетата имат сериозни ангажименти и на двата фронта. Миналата година постигнахме историческо класиране – влязохме в два финала – на ансамбъл и комбинирана програма. Сега очакванията, насочени към нас, са по-големи, надявам се да успеем да ги оправдаем. Може би миналата година имахме и късмета на дебютантите, защото участието на България с ансамбъл на ЕП бе първо от близо 20 години насам. Тази година обаче ще сме от тимовете, които фаворитите ще възприемат като заплаха, и ще бъде по-трудно, не са изключени и задкулисни игри. Винаги съм казвала на момичетата, че е по-лесно да се постигне някакъв успех, много по-трудно е той да бъде защитен.

Другото състезание, на което предстои да участваме, е Европейското първенство за жени, където състезателки на „Аква спорт“ ще представят България в три от четирите дисциплини - соло волна програма и дует – техническа и волна програма.

 

- Споменахте, че националните отбори са почти изцяло съставени от състезателки на вашия клуб. Каква е конкуренцията тук, в държавния шампионат?

- Силна е конкуренцията, като варненските отбори са водещи във всички възрастови групи.

 

- С колко момичета работите в клуба?

- Работя само с момичета, които участват в държавните първенства, като броят им не достига 30, тъй като при децата отборът не е пълен, а при младшата и старшата възраст има препокриване между съставите и някои момичета се състезават и в двете възрастови групи. По принцип един отбор се състои от 10 състезателки + 2 резерви. Ние нямаме резерви, а децата дори са 7, т.е. нямаме пълна бройка. Аз подбирам тези, с които да започна работа, от масовата група по плуване. Преценявам кои имат необходимите данни и възможности и продължавам с тях, рядко някой се отказва.

 

 

- Кои са основните качества, които трябва да притежават децата, за да се занимават със синхронно плуване?

- Вземам ги за синхронно плуване, когато са първи, втори клас. Дотогава – от 6-годишни, до 8-9 те само плуват. Трябва да стигнат едно добро ниво, не само да се задържат над водата. Освен това е нужна гъвкавост, не изключителна – минимална, която впоследствие развиваме. Всяко едно нещо се изработва. Прави крачета, сравнително добра фигура също трябва да притежават. Оказва се, че не е за подценяване и това в началото да има кой да ги води, за да са редовни на тренировки. Когато не е сериозно отношението от тяхна страна и от страна на родителите, в един момент качествата, които притежават, са без значение.

 

- Кое е основното, на което искате да ги научите?

- Предавам им всичко, на което учи спортът – дисциплина, отговорност, организираност.Факт е, че всички деца, които се занимават със спорт, не само със синхронно плуване, са по-организирани, дори смея да твърдя, че в училище се справят по-добре, отличници са, от най-добрите в класовете си са, учат в най-елитните училища в града. Грешно е схващането, че спортът вреди на учението, напротив, помага.

 

- Кое е най-важното за успешното представяне в синхронното плуване?

- Труд и постоянство. Всичко се гради бавно и методично, капка по капка.

 

 

- Каква е ролята на музиката и как подбирате подходящата за всяко съчетание?

- Огромна е ролята на музиката. Трудно я подбирам, много търся. Тя трябва да въздейства, да грабва от първата секунда. Ние, за съжаление, нямаме хореографи – нещо, което световните сили имат, поради което цялата отговорност пада върху мен.

 

- Обсъждате ли с момичетата от отбора каква да е музиката за тяхното съчетание, разчитате ли на техните идеи?

- Тази година по-голяма част от музиката беше по предложение на момичетата. Разчитам много на техните идеи, тъй като имам да правя много съчетания, и без тяхна помощ много по-трудно и бавно биха се случили нещата.

 

 

- Вие защо се насочихте към синхронното плуване?

- Това е любов още от детството ми. Бях в детската градина, тренирах художествена гимнастика. В онези времена обаче не можеше всяко дете да се занимава със спорта, който е избрало. Имаше подбор всеки месец и изваждане от отборите на децата, които не се справят добре. В един момент и на мен ми бе казано, че не съм подходяща за този спорт и трябва да се откажа. Сега това не се случва, всеки тренира това, което си е избрал. С много сълзи и разочарование посрещнах развитието на нещата. Не знам дали съм била в първи клас или дори по-малка по това време, когато ми казаха, че не съм подходяща да тренирам художествена гимнастика. Естествено преминах към плуването. Две години се занимавах с него, но усещах, че не е точно това моят спорт. Някак случайно дойде идеята да обединя двата спорта, които бях тренирала дотогава. Това се случи през 1984 г. Отново трябваше да се явя на подбор, въпреки че спортът не беше още популярен у нас. Явих се на два изпита – за плувна подготовка и гъвкавост. Представих се най-добре, но отново не отговарях на всички изисквания – трябваше да бъда на 10 години, а аз бях още на 9. Спомням си, че бях сама на тези изпити, родителите ми не дойдоха с мен тогава. Примолих се и ме взеха, едва ли не от съжаление, въпреки че бях с най-добрите резултати. Така започнах да тренирам синхронно плуване, постепенно се сформира и отбор. Впоследствие станах най-добрата солова състезателка с  титли в пет последователни републикански шампионата  при жените. Постигнах историческо класиране на европейското първенство в Истанбул през 1999 г.  – 11-о място соло финал. Следващата година участвах на световно първенство в Япония, а по следващата в дует на ЕП в Берлин. На няколко европейски първенства за девойки също съм представяла България. Тогава си спомням, че постигнахме девето място, а сега дори не можем да мечтаем за такова класиране, радваме се на 12-о. Не съм от треньорите, които признават само своите успехи. Казвам на състезателките, с които работя, че искам да ме настигнат и да ме надминат дори.

 

 

- Трудно ли взехте решение да се откажете от активна състезателна дейност?

- Бях 30-годишна… Нямах избор дали да остана в спорта, тъй като трябваше да раждам и деца, времето минаваше. Всичко се случи плавно. От спорта като състезателка взех всичко. Да, не стигнах до олимпийски игри, но направих оптималното, което можех. Моята сила беше в соловото представяне, докато олимпийската дисциплина е дует. Опитах, но не ме одобриха. Не съжалявам.

 

- Веднага ли след това взехте решение да станете треньор, или мина известен период от време?

- Още бях състезателка, когато заминах за Хърватия, две години преди да се откажа от активната спортна кариера. Там паралелно и се състезавах, и бях главен треньор в местната школа по синхронно плуване. Работех и в градската школа по плуване. Мога да кажа, че основите на занаята ги научих там. Най-интересното е, че ме взеха, без да имам никакъв опит като треньор, тогава дори все още не бях завършила, нямах нужните документи, но никой не ги поиска – казаха ми ти можеш, виждали сме те като състезател. В България не е така.

 

- Кога се върнахте във Варна?

- След две години в Хърватия се върнах тук и постепенно се зароди идеята да създам собствен клуб. Скоро след това „Аква спорт“ стана факт и така вече 10 години развиваме трите спорта – плуване, синхронно плуване и водна топка, заедно с моя съпруг Стефан Георгиев.

 

- Кое според Вас е по-трудно и отговорно – годините като състезател или сега работата Ви като треньор?

- Много по-трудно е като треньор. Когато бях състезател, си мислех – Боже, кога ще седна и аз на стола. Изглеждаше ми много лесно. Оказа се, че не е така. Притеснението е по-голямо, когато гледаш отстрани и нищо не зависи от теб. Понякога ми треперят ръцете и краката от вълнение за представянето на моите състезателки. Но никой не трябва да го разбира, моята задача е да им вдъхвам увереност, да ги мотивирам, да ги обединя, да ги накарам да мислят заедно, да ги направя отбор.

 

- Как успявате да ги успокоите преди старта и да ги мотивирате едновременно с това?

- Това, че съм била на тяхното място и знам какво е, помага в голяма степен. Знам как се чувстват, какво усещат, разбирам ги дори за това, че понякога ме мразят. Трудно е. Не е лесно, понякога в умората и напрежението човек забравя къде е границата, кое може да се каже на треньора и кое не. Сигурно и ние сме го правили преди… Може би и моя е грешката, тъй като аз позволявам по-близка дистанция.

 

- Какво Ви е дал и какво Ви е отнел спортът?

- Даде ми всичко, научи ме на всичко - да се боря, да не се отказвам, да не се примирявам, да не се задоволявам с това, което имам, да търся, да искам още… Да съм максималист, това ми е по природа. Дори не мога да преценя добра или лоша черта е, но аз съм такава. Какво ми е отнел… Много от свободното време, което бих могла да прекарам на друго място. Но спортът ми е дал емоция, която никъде другаде не може да се получи. Тя не се купува и не може да се опише.

 

- Кой от успехите, за които разказахте, е най-ценен за Вас и могат ли да се сравнят постиженията Ви като състезател с тези, които имате сега с момичетата като треньор?

- Различни са нещата. Основното при мен е, че аз не търся реализация чрез моите състезателки. Аз съм доволна от всяко едно тяхно представяне. Много пъти съм им казвала, че за мен дори не е важно дали ще станат първи и къде ще се класират. За мен е важно да видя резултата от труда си. Самото класиране е следствие, то не е цел. Не ми е водеща жаждата за слава, нито пък парите.

 

- Какво е чувството да представяте България на престижни международни състезания?

- Отговорно е! Много е приятно, когато облечем националните екипи. Гордея се с това. Вълнуващо и тържествено е, когато застанем всички заедно на откриване или закриване на състезание с името на България на гърдите си.

 

 

- Доколко важна е ролята на треньора за успехите в синхронното плуване?

- Ролята на треньора е важна не само в синхронното плуване. Тя е основна във всеки спорт и мога да я сравня само с професията на учителя. Ако го няма треньора, който да води правилно процеса на подготовка и да дозира точно натоварванията, да доведе състезателя до оптималната форма по време на състезанието, а не по-рано или по-късно, нищо няма да се получи. Това е майсторлък, то се усеща, учи се. Не може всеки да се меси в работата на треньора. Успехът идва, когато треньор, състезатели и родители работят в една посока.

 

- Какво си пожелавате до края на годината в личен и професионален план?

- Здраве и лично спокойствие. Бих искала да благодаря на момичетата, с които работя, за това, че се раздават винаги. Нека да продължават да го правят и да бъдем заедно!


Още в "На спортна вълна":

Красимир Дунев: Спортната гимнастика е моят живот!

Бранимир Балчев: Трябват ни здрави мачове в Европа!

Симеон Христов: Участието в Шампионската лига е отплата за всичките ни усилия през годината

Сергей Стоянов: Перфектното изпълнение, а не трудността носи успех в гимнастиката

Божидар Златанов: Искам да стана като Йордан Йовчев и Красимир Дунев

Николай Кънчев: Казвали са ми, че съм роден за треньор

Ани Станева: Ушу ме смири, даде ми баланс!

Цонка Господинова: Леката атлетика е основата на всички спортове

Силвия Георгиева: Всеки старт е празник за мен

Ивайло Маринов: И до днес всички ми казват „шампионе“

Огнян Илиев: Щастлив съм, че бях треньор на най-изявените български тенисисти в последните 20 години

Кристиян Георгиев: Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!

Никола Карастоянов: Най-трудно се играе като фаворит!

Живко Николов: Спортът изгражда твърди и уверени личности

Христо Христов: Когато завоюваш короната, трябва да я защитаваш

Тодор Каменов: Манталитетът на победител се изгражда най-трудно

Мариян Огнянов: Всичко, което имам, го дължа на футбола

Стефан Георгиев: Големият ми успех във волейбола тепърва предстои

Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!

Никола Петров: Плуването е полезен спорт, добре е да се изучава в училище

Асен Великов: Най-много дължа на треньорите от Варна!

Георги Илиев: Да играя в „Черно море“ за мен е сбъдната мечта!

Eмануел Луканов: Имам още много да дам на Черно море!


 

Коментари

Новини Варна