IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 11°
Живот
08:20 | 20 август 2019
Обновен: 13:33 | 26 март 2024

Непознатата история: Една историческа среща

През 1933 година във Варна пристига кралската двойка на Югославия

По материала работи: Пламен Янков
Непознатата история: Една историческа среща

Бойният кораб „Дубровник“ в открити води. Снимка: Navipedia.com
 

Военните години (1912-1918 г.) оставят България в неизгодно положение. След Втората балканска война (1913г.) и Първата Световайна война (1914-1918г.) страната ни губи значителни територии и е принудена да заплаща репарации и контрибуции на победителите. Въпреки това политическият живот в царството тече. Без значение кое правителство е на власт, външната политика на страната ни остава една и съща – стремеж за поддържане на приятелство с всички близки и далечни народи, както и неучастие във военни съюзи.
 

По същото време хиляди българи, чиито родни места са останали извън пределите на царството, се стичат към своето отечество, а Варна не остава изолирана от тези процеси.
 

Освен че приема прогонени от родните си места българи, в периода между двете световни войни градът ни става и домакин на интересни политически събития.
 

Не бива да забравяме, че след Ньойския договор България остава без излаз на Бяло (Егейско) море, което подсилва ролята на черноморските градове. Така Варна получава допълнителен тласък в своето развитие и в края на 20-те години на миналия век тя приема и първите знатни гости – италианските военни, за които сме писали подробно в рубриката „Непознатата история“.
 

Трябва да отбележим, че ако преди военните години неспазването на закона поради незнание е нещо често срещано, то

след военните години престъпността намалява
 

ако вярваме на вестниците от онова време. Това показва, че Варна се е движела към своето европейско развитие, а визитите на знатни гости са просто едно от многото доказателства.
 

Трябва да бъдем наясно, че както днес, така и в миналото, посещението на един политик или военен в чужда страна  рядко е плод на желание за пиене на чашка чай. Обикновено демонстрациите на военна мощ и разговорите между държавни глави са показател за геополитика. Ако приемем това съждение за истина, то трябва да заключим, че България съвсем не е била изолирана от случващото се в света преди избухването на Втората световна война и е добре да си припомняме, че дори в нашия град са се случвали събития, не по-малко интересни от подписването на пакта Молотов-Рибентроп, за който всички си спомняме от училищните си години.
 

Югославският крал Александър I Караджорджевич
 

пристига във Варна две години след срещата си с румънския крал Карол II. За неговото пребиваване в северната ни съседка знаем от вестник „Свободна Добруджа“  от 17 май 1931 г. Изданието ни информира, че срещата между двамата монарси се провела на 4 май в Оршава. Договореностите са следните:
 

  1. Обявяване на диктатура в Румъния.
  2. Двете страни загърбват приятелството с Франция и се ориентират към Германия.
  3. Кралствата късат икономическата и политическата зависимост от Париж.
  4. Да бъде направен опит за сближаване с Москва.


    Цар Борис III (отляво), Александър I Караджорджович (по средата) и Кимон Георгиев. Снимка: Bulgarianhistory.org
     

Всичко това ни показва, че заглавието „Историческа среща във Варна“, с което списание „Морски сговор“ от 1 ноември 1933 г. ни предава за идването на югославския крал, е напълно оправдано.
 

Ето как варненското издание описва пристигането на югославската кралска двойка:
 

„На 3 октомври т.г. за пръв път след Голямата война владетелите на двата братски народа, България и Югославия, се срещнаха в Евксиновград. Знаменателен е фактът, че първата среща става във водите на Черно море – свидетеля на вековните усилия на славянството да излезе на свободното топло море… Югославянският изтребител „Дубровник“, носещ името, символизиращо нашата презморска търговия и стопански връзки със западните ни съседи от миналото, стана в Черно море вестител на новата военноморска мощ, родена във водите на Синьото море след голяма война.
 

Младият, но кален във войната български флот, посрещна с открити обятия своя нов събрат и сърдечно приветства неговото появяване пред българските брегове. Синьо и Черно морета се свързаха чрез духовната връзка на двата народа посредством така мечтания роден път, който ще служи за още по-тясното сближение и опознаване.
 

В този момент, когато нашата съседка най-после разреши проблема за своя изход на море, което беше жизнена необходимост за нейното самостоятелно икономическо съществуване и развитие, ние не можем да не споменем за най-тежката загуба, която претърпяхме с откъсването на беломорското ни крайбрежие. Унизена, онеправдана и разпокъсана България беше изправена пред най-тежката ампутация, за да бъде наново затворена под контрола на този, който ще държи ключовете на Черно море.“
 

Четейки тези редове, няма как да не забележим ключовата дума „славянство“. Днес въпросният термин основателно бива преосмислян от съвременната наука, но трябва да бъдем наясно, че през тези далечни години нещата са стояли по съвсем различен начин.
 

Ето защо по-долу в своя репортаж „Морски сговор“ пише: „Нека се надяваме, че усилията на двата народа ще се насочат най-после в пътя на осъществяване, не на временни дребноплеменни въпроси, а ще надхвърлят ежедневното, ще почерпят добра поука от историята, ще оценят усилията на миналите поколения и ще тръгнат в пътя на историческото си предопределение на Балканския полуостров, за да стигнем до обединението на трите морета – Черно, Бяло и Синьо, завещани ни от вековете чрез нашите песни.“
 

За жалост малкото, публикувано в изданието, не ни позволява да направим изводи от решенията, до които са стигнали държавните глави в своята среща.
 

„Не се съмняваме, че в разговорите, които са се водили на тази среща голям дял са заемали болезнени за страната ни ампутации, станали причина за помрачаване на отношенията ни и за охлаждането, което едва сега ще започне да се разсейва“, пише „Морски сговор“.


Бъдещето на славянството


От изданието загатват за бъдещето на двете нации и дори залитат в посока, която според някои би могла да се тълкува като „панславизъм“, а според други – като стремеж за постигане на общи интереси между две приятелски настроени съседни държави:
 

„Загубата на беломорското ни крайбрежие и на части от черноморския ни бряг са спрели вниманието на двамата владетели. България днес се намира в тежко положение също тъй, както някога в Сърбия, която намираше сътрудничеството ни чрез използване даже на нашите черноморски пристанища. Нашият излаз  на Егея не е само български въпрос. Той е от значение за голямата идея на славянството, което още се държи изолирано от вековния си стремеж на юг.“
 

„Срещата на двамата владетели под знамената на България и Югославия в Ексиновград беше пълна със символика! Надяваме се тя да добие реален израз!“ – пише още „Морски сговор“.
 

Както вече споменахме, няма подробности около разговора между двамата държавни глави. Иронично е обаче, че година по-късно, на 1 ноември 1934 г. същото списание съобщава, че крал Александър I е убит в Марсилия, а както става ясно по-късно, убиецът е българин  - Владо Черноземски, известен като терорист № 1 в Европа.
 

Югославската кралица Мария Румънска и престолоносладниците – Томислав (в ляво) и Андрей. Снимка: Royalfamily.org
 

Всички знаем продължението на въпросните събития и фактът, че по време на Втората световна война България и Югославия попадат от двете страни на бойното поле.
 

Остава ни да гадаем как варненци са приемали визитата на Александър I. Дали са били обзети от оптимизъм за светлото бъдеще, или от омраза заради миналото? Дали не са чувствали по малко и от двете? Можем би никога няма да намерим отговор на този въпрос.
 

Това, което е сигурно,е,  че по това време в България са се случвали не по-малко интересни събития от тези в Западна Европа. Събития, които трябва да си припомняме и върху които трябва да се размишлява.


Андрей Андреев
 

Четете още:  

Непознатата история: Французи и германци описват стара Варна

Непознатата история: Стара Варна през очите на един американец

Непознатата история: Гостите италианци

Непознатата история: Конете във Варна

Непознатата история: Качеството на храната в стара Варна

Непознатата история: Битката за един по-чист град

Непознатата история: Градският транспорт в стара Варна

Непознатата история: Проблемът с павирането през царския период

Непознатата история: „Най-после ще светне“, или за проблема с уличното осветление във Варна

Непознатата история: Кафенетата в стара Варна

Непознатата история: Тротоарите в морската столица

Непознатата история: Обликът на Варна и отчуждаването на сградите в царския период

Коментари

Новини Варна