Красимир Дунев: Спортната гимнастика е моят живот!

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Красимир Дунев е бивш национален състезател по спортна гимнастика. Роден е в Пловдив през 1972 г. Става вицешампион на висилка на Олимпиадата в Атланта през 1996 г. Европейски шампион е от първенството в Копенхаген през същата година и вицешампион от Пуерто Рико, отново през 1996 г. Известно време живее и работи в САЩ, но през 2008 г. се връща в България.

През 2013 г. е избран за президент на Българската федерация по спортна гимнастика, а през 2018-а е преизбран за втори мандат на поста.

Срещаме се по време на Държавния шампионат при подрастващите, който се проведе в Двореца на културата и спорта във Варна, за да обсъдим бъдещето на спортната гимнастика у нас.

- Г-н Дунев, как оценявате организацията на шампионата във Варна?

- За поредна година провеждаме държавното първенство тук, за първи път обаче в Двореца на културата и спорта. Изключително доволен съм от организацията, от гостоприемството на домакините. Искам да им благодаря за всичко, което направиха шампионатът да е на ниво. Признателен съм и на общината за подкрепата. Варна е изключително спортен град и аз съм много доволен, когато провеждаме състезания тук, защото наистина всички помагат. Над 300 деца се включиха в държавното първенство във Варна. Видяхме много таланти, надявам се да продължат да се развиват в гимнастиката и един ден да ги видим на стълбичката на голямо състезание.

- Искам да Ви попитам за едно от тези талантливи деца. Това е варненецът Божидар Златанов, който стана медалист на държавното първенство, а наскоро постигна голям успех на международен турнир в Германия. Смятате ли, че има шанс да попадне в националния отбор за европейското първенство, което предстои, и как намирате развитието му до момента?

- Божидар е наистина много талантливо момче, развива се много добре. Успехът му в Германия е значим, тъй като този международен турнир на практика е с ранга на световно първенство за младежи, а Божидар не само победи в многобоя, но спечели и други медали. Ако е здрав, със сигурност ще попадне в отбора за ЕП. Продължаваме да правим контролни състезания, за да подберем българските участници. На 21 юни заминават двама наши състезатели за Баку, където ще се включат в квалификация за младежката олимпиада в Буенос Айрес. Надявам се поне един от тях да спечели квота, това ще е голям успех.

- Как се развива спортната гимнастика у нас в последните години и има ли шанс да се върне славата й от времето, когато Вие и Йордан Йовчев се състезавахте?

- Вижда се светлина в тунела. Наистина, предишните години имаше сериозен спад, но в момента нещата тръгват нагоре и успехът на Божидар Златанов на турнира в Германия също е показателен за това. Националният отбор наскоро се завърна от успешно участие в световна купа. Димитър Димитров зае седмо място на земя, влезе във финал, а Исус Маринов на халки остана първа резерва, за малко не успя да влезе във финала. Очаквам голям успех от младежите на ЕП през август в Глазгоу. Мисля, че имаме страхотен отбор и ще имаме успехи!

- Вие защо се насочихте към гимнастиката?

- По време на часовете по физическо възпитание в първи клас дойде треньор и направи подбор на децата, които имат качества за гимнастика. Предложи ни да отидем в залата. Спомням си, че бяхме около 50 деца. С всяка изминала година броят намаляваше. Аз живеех с този спорт, наистина, все още живея с него… Това беше единственото нещо, което исках да правя. Никога не съм се колебал. През 1991 г., преди Олимпиадата в Барселона, получих сериозна контузия в коляното, наложи се тежка операция и тогава се бях сринал, мислех, че няма да мога да продължа напред. Искам да пожелая на всеки, който се занимава с гимнастика, а и с какъвто и да е спорт, никога да не се отказва, защото когато следваш мечтите си, всичко се получава. Година по-късно вече бях възстановен и участвах на Олимпиадата в Барселона, след още 4 спечелих сребърния медал на Олимпиадата в Атланта.

- Какво Ви даде и какво Ви отне спортът?

- Не мога да кажа, че ми е отнел нещо. Изключително съм благодарен на моя треньор и на родителите ми, на всички, които са ми помагали през годините. Само в плюс ми е това, че се посветих на спорта.

- Кои са най-ценните Ви успехи?

- 1996 г. беше моята година. В една година станах първо европейски шампион, вицесветовен и вицеолимпийски шампион. Това беше моят връх. За съжаление, след това, когато решихме да останем в Америка с още двама от българския отбор - Данчо Йовчев и Иван Иванов, започнахме да се занимаваме с други неща и прекратих спортната си кариера. Единствено за това съжалявам, че когато бях на върха, прекратих кариерата си. Можеше да продължа и да жъна успехи още няколко години.

- Защо взехте това решение?

- Така се развиха нещата… В Америка започнах да се занимавам с шоубизнес и мода, участвах в реклами и филми.

- Имахте ли предложения в тази сфера, преди да останете в Америка, или просто решихте да рискувате и да опитате?

- Не, нямахме предложения. Бяхме си решили така, като отидем в Америка, да останем и да пробваме да се развиваме там. През 1991 г. всички състезатели от националния отбор също останаха в Америка след световно първенство, така че имахме познати вече там, които ни подадоха ръка.

- Колко време живяхте там и защо решихте да се върнете?

- Аз останах 11 години, Данчо Йовчев също 10-11, Иван Иванов е все още в Бостън и се развива много добре. Той няма намерение да се връща в България. А ние решихме през 2008 г. да се приберем в България и да помогнем за развитието на гимнастиката тук. Тук сме израснали, дали сме много, получили сме много, затова решихме да се върнем и да направим наистина нещо хубаво за спорта.

- Какво е чувството да представяш България на най-значимите световни форуми в гимнастиката?

- Пожелавам на всеки да изпита това чувство. Неописуемо е – да се качиш на почетната стълбичка, да чуеш химна на страната си и хилядите хора в залата да те аплодират…

- Какви качества са нужни за успеха в гимнастиката?

- Най-важно е трудолюбието. Дисциплината също е решаваща. Не е нужно да си много талантлив, защото, за съжаление, в нашия отбор по мое време имаше уникално талантливи гимнастици, които не успяха да стигнат до върха или поради контузии, или защото не се трудеха достатъчно. Затова мисля, че дисциплината и трудолюбието имат решаващо значение.

- По-различни ли са децата и младежите днес от тези, които бяхте вие?

- Със сигурност. И ще продължават да се променят. Прави ми впечатление, че в най-ранна възраст има много деца, които желаят да тренират гимнастика, но с напредване на годините стават все по-малко, защото предпочитат да се занимават с други неща, които са им по-интересни или по-лесни. Бързо се отказват…

- С какво допринася този спорт за развитието на подрастващите?

- Учи ги на дисциплина и трудолюбие. Прави ги по-отговорни. По отношение на физическата подготовка гимнастиката дава абсолютно всичко на тялото – и гъвкавост, и сила, и координация. Мисля, че всеки, който има като основа гимнастиката, след това може да практикува всякакъв друг спорт.

- Вече втори мандат сте президент на Българската федерация по спортна гимнастика. Как се чувствате на този пост?

- Отговорността е голяма. Непрекъснато трябва да мисля за всички треньори и състезатели в страната. Давам максимума от себе си. Винаги ще има както доволни, така и недоволни, но аз с ръка на сърцето си мога да кажа, че обичам гимнастиката и правя всичко по силите си за нейното развитие и ще продължавам да го правя.

- Какво си пожелавате оттук нататък в личен и професионален план?

- Пожелавам успехи на гимнастиците! И както казахте, да се върне времето, в което имахме най-големите успехи, това ми е мечтата и се моля на Господ да се случи!

Още в рубриката "На спортна вълна":

Бранимир Балчев: Трябват ни здрави мачове в Европа!

Симеон Христов: Участието в Шампионската лига е отплата за всичките ни усилия през годината

Сергей Стоянов: Перфектното изпълнение, а не трудността носи успех в гимнастиката

Божидар Златанов: Искам да стана като Йордан Йовчев и Красимир Дунев

Николай Кънчев: Казвали са ми, че съм роден за треньор

Ани Станева: Ушу ме смири, даде ми баланс!

Цонка Господинова: Леката атлетика е основата на всички спортове

Силвия Георгиева: Всеки старт е празник за мен

Ивайло Маринов: И до днес всички ми казват „шампионе“

Огнян Илиев: Щастлив съм, че бях треньор на най-изявените български тенисисти в последните 20 години

Кристиян Георгиев: Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!