Александър Зайранов: Чувствам цигулката като част от себе си!
Най-голямото предизвикателство е да правиш едно и също всеки ден, без да ти омръзне – в някои дни имаш енергия да твориш, в други не толкова, но трябва да продължиш, разказва младият музикант в рубриката „Надеждите на Варна“
Публикувана: 22 Feb 2019 | 8:40

Александър Зайранов е ученик в класа по цигулка на Евгения Паскова в НУИ „Добри Христов“. Той е и младши студент в класа на проф. д-р Марио Хосен в НБУ в София. Израснал в семейство на музиканти, Александър е лауреат на български и международни конкурси, сред които “Светослав Обретенов”, “EUROASIA – 2013”, Токио, Япония, ”Проф. Недялка Симеонова”. Лауреат е на XXI международен конкурс „Андреа Постакини” в гр. Фермо, Италия, и много други. Наричат Александър и брат му Мартин музикалното чудо на Варна. Двамата са носители и на награда „Варна – 2013”.

 

- Алекс, кога цигулката се появи в живота ти?

- Израснал съм в музикално семейство и изкуството беше навсякъде около мен. Майка ми е солист във Варненската опера. От малък ме водеше със себе си на репетиции и концерти. Баща ми е бивш цигулар, в момента е диригент на Военноморския духов оркестър във Варна. Брат ми пък започна да свири на цигулка, когато бях на 3 години. Така постепенно музиката се превърна в неразделна част от живота ми. 

 

- Спомняш ли си твоята първа музикална изява пред публика?

- Заедно с брат ми бяхме записани на пеене, преди да започнем да свирим на музикален инструмент. Родителите ни искаха да проверят дали имаме нюх към изкуството. Един от първите ми спомени за музикална изява е свързан с изпълнението на песента „Зеленчуци, който не яде“. 

 

 

 

- Роден си в семейство на музиканти, това предопредели ли избора ти да се посветиш на музиката?

- До някаква степен. От друга страна обаче родителите ни не са настоявали с брат ми да се занимаваме с музика, защото знаят колко труд и време изисква. 

 

- Заедно с брат ти сте определени като музикалното чудо на Варна и най-добрите млади цигулари на България. Какво коства подобно признание?

- Отговорност е да получиш подобно признание. Много години труд изисква, но не коства чак толкова лишения.

 

МАРТИН (ВЛЯВО) И АЛЕКСАНДЪР ЗАЙРАНОВИ

 

 

- Критикувате ли се един друг?

- Често се допитваме един до друг, но разправии между нас не е имало. Конкурираме се, но се стараем да си помагаме и да вървим заедно напред. 

 

- Освен че си ученик в НУИ „Добри Христов” – Варна, си и студент в НБУ в София, в класа на проф. д-р Марио Хосен. Какво ти дава работата с него?

- Работата с Марио Хосен ми предоставя невероятни възможности. Мога да се докосна до професионализма, с който подхожда към всичко, и да науча много от гост-професорите от престижни университети от цял свят, които кани на семинари. Черпя опит от различните школи и начини на преподаване. Петима от учениците на Марио Хосен, сред които съм и аз, ще изнесем концерт във Венеция. Негови издания на 10-те сонати на Бетовен ще бъдат представени от класа му. Също така и „24 каприза” на Паганини, които са най-близки до оригинала, работил е по манускрипта (бел. ред. - ръкописа) от самия композитор. Счита се за едно от най-добрите издания в момента. За мен е огромна чест и удоволствие да работя с него. 

 

 

- Лауреат си на много фестивали от международно ниво. Кой от тях обаче остава специален за теб?

- Някои от най-незабравимите фестивали, в които сме се включвали с брат ми, остават концертите от програмата на „Фортисимо фамилия“. За нас е удоволствие да сме част от тях. Предстоят ни концерти и през септември тази година. Тези фестивали провокират в децата интерес към музиката. Учат ги да свирят още в училище. Впоследствие ги канят, заедно с родителите им, в концертните зали, където се провеждат официалните събития. Участие вземаме и ние в концертите на „Фортисимо Фест” – „Музика под звездите”. Това е страхотно преживяване и удоволствие. Последните концерти бяха изцяло с наша класическа музика. Важно е да се представят произведения, които имат стойност, както и музика, писана от български композитори. 

 

- Какво за теб е цигулката?

- Цигулката е нещо, без което не мога. Не си представям живота без нея. Тя ми дава удоволствие, зарежда ме с емоции и енергия. Чувствам цигулката като част от себе си! 

 

 

- А каква е историята на твоята цигулка?

- Спечелих цигулката, на която свиря в момента, преди около половин година от конкурс. Изработена е от немския лютиер Алфред Бинер. Беше на около 3 месеца, когато я взех. 

 

- Кое е било най-голямото предизвикателство пред теб като музикант и успя ли да се справиш с него?

- Може би най-голямото предизвикателство е да правиш едно и също нещо всеки ден, без да ти омръзне. Ставаш, хващаш цигулката, упражняваш едно и също. Всеки преминава през различни етапи. В някои от дните усещаш енергия да твориш, в други пък не чак толкова, но трябва да продължиш. 

 

- Цигулката има ли душа?

- Всички тонове, които излизат от цигулката, са част от душата й. Дори технически притежава такава, защото има част в нея, която се нарича „душичка”. 

 

- Можеш ли да сравниш с нещо емоцията да си на сцената?

- Емоцията на сцената и реакцията на публиката са несравними.

 

- Имаш ли преживявания на сцената, които никога няма да забравиш?

- На конкурс в Япония имах честта да свиря с невероятен лък. Случи се така, че го изпуснах, докато ми акомпанираха. Това със сигурност е преживяване, което няма да забравя. 

 

- Какво е посланието, което изпращаш чрез музиката на публиката?

- На първо място искам музиката да носи удоволствие на хората. Искам да се научат да разбират повече изкуството. Надявам се да проявяват повече интерес към класическата музика. 

 


 

- Кое е вдъхновението на един цигулар?

- Вдъхновението може да дойде отвсякъде… Цялата природа ме зарежда с положителни емоции, когато ходим на палатки. Хвана ли цигулката, усещам невероятна енергия, която ме тласка напред. Вдъхновение черпя от всичко, може да е ново произведение, което разучавам, или симфония от велик композитор. 

 

- Имало ли е моменти, в които си искал да се откажеш от музиката?

- Момент напълно да съм искал да се откажа е нямало. Имало е такива, в които ми е било по-трудно и съм изгубвал интерес за определено време, но да се откажа – никога.

 

- Как прекарваш свободното си време?

- Имам страшно много свободно време. Обичам да играя футбол. Зарежда ме емоционално и ме вдъхновява. Също така карам колело и харесвам плуването. Обожавам да ходя на палатка, както вече казах. Никога не съм се чувствал лишен от заниманията, които другите деца са имали. Единствено с брат ми влагаме повече време от останалите в слушане на музика и свирене на цигулка. 

 

 

 

 

- За какво мечтаеш?

- Мечтая да свиря на най-големите сцени. 

 

- Какво предстои за теб оттук нататък?

- Искам да продължа образованието си в чужбина. В момента се готвя за участие в конкурс за немска и австрийска музика, който ще се проведе през месец март в Бургас. През месец май ми предстои конкурс във Ферм, Италия. За осма поредна година съм поканен да участвам в лятна академия във Виена, организирана от Марио Хосен. През септември предстоят четири концерта от Фортисимо заедно с брат ми. 

 

ИЛИЯНА МИТАКОВА

 

Четете още от рубриката „Надеждите на Варна“

 

Димитър Аврамов: Прическата трябва да отговаря на стила и духа на човека!

 

Мишел Луканова: Искам всичко в гимнастиката да ми се получава от първия път!

 

Петя Панева: Мечтая музиката да е мой спътник за цял живот!

 

Мерая и Елиса Дончеви: Не си представяме живота без балет!

 

Димитър Николаев: Светът е цветен и рисуването го доказва!

 

Константина Георгиева: Емоцията да си на сцената не избледнява никога!

 

Соня Клисарова: Насила не се рисува, художникът сам трябва да усети момента

 

Желислав Николаев: Една снимка може да замести цяла книга!

 

Веселина Цветковска: Чрез танците аз общувам и чувствам!

 

Ели Пенчева: В театъра най-важна е истината!

 

Маринела Георгиева: Гримът е изкуство и страст!

 

Мариян Кънчев: Пиша със сърцето си!

 

Анна Неделчева: Трупането на опит е ключът към успеха

 

Ивона Георгиева: В България искам да уча и да се развивам!

 

Момчил Танев: Вярвам в идеите си!

 

Пламена Борисова: Учителите ни помагат да се изградим като личности

 

Денимир Неделчев: Преоткривам себе си във всеки дебат!

 

Радост Денева: Винаги защитавам позицията си!

 

Деница Русева: Усетила съм всеки ред, който съм написала!

 

Александър Габровски: Писането е рисуване с думи

 

Милица Иванова: Живея, за да пиша!

 

Даниел Луканов: Всеки от нас е лидер

 

Защо две 10-годишни момичета от Варна не обичат лятната ваканция?

 

Коментари ( 0 )