Мишел Луканова: Искам всичко в гимнастиката да ми се получава от първия път!

Мишел Луканова е ученичка в Основно училище „Ангел Кънчев“ във Варна. В свободното си време посещава тренировки в клуба по художествена гимнастика „Грация” с треньор Здравка Саздова. Мишел е носителка на много отличия. Печели златен медал от Международния турнир по художествена гимнастика „Царица Маргарита” във финала на въже. Въпреки че е само на 9 години, малката грация е категорична, че не си представя живота без художествена гимнастика. По думите й в залата се чувства най-добре.

- Мишел, как реши да тренираш художествена гимнастика?

- Идеята да посещавам тренировки по художествена гимнастика дойде от моя вуйчо, той предложи да ме запишат. Почувствах се добре, когато влязох за първи път в залата. Изпълних определено съчетание и треньорката ми каза, че имам качествата, за да бъда добра гимнастичка.

- Какво усети, когато влезе в залата?

- Знаех, че това е моето място.

- С какво е по-различна художествената гимнастика от останалите спортове?

- Харесва ми красотата, която излъчват гимнастичките, когато са на подиума. Най-важно е да правиш всичко с желание.

- Какво ти дава художествената гимнастика?

- Щастие, че съм гимнастичка. Нямам търпение да отида на тренировка, за да видя съотборничките си. По време на съчетание е важно да съм спокойна, а най-добре се чувствам, когато тренирам без уред. Изчезва онова притеснение дали ще мога да го хвана. Отскоро тренирам с обръч и все още ми е трудно. Мисля, че е въпрос на време да свикна.

- Представяш ли си живота без гимнастиката?

- Не мога да си представя живота без гимнастиката. Често дори казвам на треньорите, приятелките и близките ми, че гимнастиката е моят живот.

- Какво най-много те притеснява преди състезание?

- Най-много се притеснявам да не изпусна уред по време на състезанието. Също мисля и за точките, с които журито ще ме оцени, както и дали ще се класирам. Това обаче не е толкова важно.

- Разкажи ми за успехите си в художествената гимнастика.

- Първия си златен медал спечелих на Националния турнир “Морски звезди и приз Миглена Михайлова” в Камчия. Участвала съм и в Държавното първенство по художествена гимнастика в Стара Загора, където се представих с въже и без уред. Заех 11-о място на многобой. Заедно с отбора пък се класирахме на 5-ото място. Това беше състезанието, на което за представянето си без уред за първи път получих висок резултат. Надминах и себе си с начина, по който изиграх съчетанието с въже. За участията ми с него имам спечелени три златни медала, а без уред два сребърни. Разбира се, не бих постигнала тези успехи без моя треньор Здравка Саздова.

- Какво е да имаш златен медал?

- Щастие и гордост. Медалът, с който най-много се гордея обаче, е от Международния турнир по художествена гимнастика в Пазарджик, на който спечелих второ място за своя дебют. Това беше и първото ми състезание.

- Имала ли си контузии, как се справяш с тях?

- Бях контузила глезена си, но травмата не беше сериозна. Посещавах физиотерапия, за да мине по-бързо. Най-много ме натъжаваше това, че не можех да посещавам тренировки.

- Колко пъти в седмицата тренираш?

- В залата съм всеки ден от седмицата, без почивните дни.

- Има ли нещо, което няма да забравиш от тренировките?

- Зарадвах се изключително много, когато при нас в залата дойдоха момичетата от националния отбор по художествена гимнастика. Това за мен беше мечта. Снимахме се с тях за спомен, дадоха ни и автографи. Надявам се някой ден и аз да представям България на световно първенство.Предстои ми да играя в ансамбъл. За мен това е важна промяна. Тренировките се увеличават.

-Какви качества според теб са нужни на един спортист, за да успее?

- Смятам, че най-важното е човек да бъде смел. Не трябва да се отказва никога и, разбира се, да не се ядосва. Постоянството също е сред качествата, които са нужни на един спортист, за да продължава да се развива. Имало е случаи, когато ми се е налагало да повторя един елемент много пъти, за да се получи. Искам всичко в гимнастиката да ми се получава от първия път. Мисля, че всеки, който работи, ще постига успехи.

- Има ли човек на когото се възхищаваш?

- Да, моя приятелка от отбора, казва се Гергана. Прекарваме много от времето си заедно. Показва ми много тънкости. Не съм я виждала да се ядосва или да казва „Не мога“. Всичко й се получава, защото работи върху всеки детайл. Именно това е причината и тя да е човекът, с който първо искам да споделя успеха си след състезание. Гери иска винаги да разбере как е минало представянето ми. Подкрепя ме и ми помага. Участвала е в много състезания. Възхищавам се и на руската гимнастичка Дина Аверина. Харесва ми това, че тя не изтърва уред. В моите очи тя е смела и играе много добре.

- Какво мислят приятелите ти за твоите успехи?

- В училище имахме задача да напишем какво мислим за другите, също така трябваше и да нарисуваме нещо. На листчетата, които аз получих,имаше похвали и нарисувани медали. Пожеланията бяха свързани с това да ставам все по-добра и някой ден да бъда част от националния отбор.

- Какво правиш в свободното си време?

- Обичам да прекарвам свободното си време със семейството. В училище любимият ми предмет е английският език. Посещавам тренировки и през лятната ваканция, защото треньорите искат да бъдем подготвени. Може би около 20 дни си почиваме.

- За какво мечтаеш?

- Мечтая някой ден да бъда част от националния отбор. Искам да стана добра гимнастичка, а за това се изисква много труд.

- Какво си пожелаваш?

- Пожелавам си да бъда добра, да успявам с всяко нещо, с което се захвана. Пожелавам си да бъда по-спокойна преди състезание. Искам да бъда достатъчно уверена в себе си и да знам, че мога да се справя.

ИЛИЯНА МИТАКОВА

Четете още от рубриката „Надеждите на Варна“

Петя Панева: Мечтая музиката да е мой спътник за цял живот!

Мерая и Елиса Дончеви: Не си представяме живота без балет!

Димитър Николаев: Светът е цветен и рисуването го доказва!

Константина Георгиева: Емоцията да си на сцената не избледнява никога!

Соня Клисарова: Насила не се рисува, художникът сам трябва да усети момента

Желислав Николаев: Една снимка може да замести цяла книга!

Веселина Цветковска: Чрез танците аз общувам и чувствам!

Ели Пенчева: В театъра най-важна е истината!

Маринела Георгиева: Гримът е изкуство и страст!

Мариян Кънчев: Пиша със сърцето си!