Станислав Станков: Искам да подобря отново националния рекорд!

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Станислав Станков е национален рекордьор на 110 м с препятствия. Състезател е на варненския клуб „Супер спорт“. Негов личен треньор е Руслан Грозданов. Станислав е носител на 2 сребърни медала на балкански шампионати, печелил е и национални титли при мъжете. Срещаме се, преди да отпътува за Финландия, където днес стартира на световно първенство. Станислав пристига за интервюто заедно с чаровната си приятелка Божидара, която също е лекоатлет. Двамата са усмихнати и щастливи и си личи отдалеч, че споделят всеки миг в живота.

- Днес ти предстои най-важният старт за тази година – на Световното първенство. Как се чувстваш, смяташ ли, че си подготвен добре?

- Очаквам силен резултат, тъй като смятам, че съм подготвен добре. В събота участвах на национален шампионат за мъже и жени, където бягах 110 м с препятствия при мъжете и бях много близо до личното ми постижение. Чувствах се много добре по време на загрявката преди старта, мога да кажа, че тази година преди никой друг старт не съм се чувствал така, не знам на какво се дължи, но беше много приятно. Надявам се и на старта на световното първенство да се чувствам така, а защо не и по-добре.

- Наскоро подобри националния рекорд на 110 м с препятствия, разкажи малко повече за състезанието, на което се случи това?

- Това е второто състезание, на което участвам в град Руен. Миналата година също се явих там и постигнах личен резултат – 14,19 сек. на 110 м с препятствия и покрих норматив за ЕП. Любопитното е, че организаторите там нямат препятствия и ние си ги носим, моят треньор отговаряше за това. Тази година също бях много добре подготвен за състезанието, очаквах силен резултат. Още зимата бях близо до рекорда и в Руен успях да го подобря с време 13,83 сек. Турнирът е международен, но участниците не бяха много. С победата си покрих и норматив за Световното първенство във Финландия за юноши до 20 години. За последна година съм в тази възрастова група и се надявам да се представя добре.

- Имаш ли вече стартове и при мъжете, предполагам, че правите пробни отсега, за да си подготвен?

- Да, започнахме още миналата година, когато влязох при юношите старша възраст. Станах национален шампион, покрих и норматив за балканиада. Разликата в стартовете при мъжете е, че препятствията са по-високи.

- Как решихте с треньора ти, че трябва да се състезаваш в бягането с препятствия, и как избрахте дистанцията, в която си най-силен?

- Дисциплината не я избрахме случайно. Треньорът ми в нея се е състезавал и е бил рекордьор. Предпочита да работи със своите състезатели в това, в което той самият е бил най-добър – бягането с препятствия. Съответно и аз още в началото започнах с тази дисциплина. Беше ми трудно, но с времето се научих. Най-силната ми дистанция е 110 м. Опитвах и на 400 м с препятствия, но на мен дългите и средни бягания не ми допадат.

- Тази година беше последната за теб в Спортното училище, с какво ще запомниш престоя си там?

- В началото, когато влязох в Спортното училище и започнах да тренирам лека атлетика, ми беше доста трудно, много се изморявах от ритъма училище – тренировка, училище – тренировка и когато се приберях вкъщи, директно заспивах. Първите две години ми трябваше време да свикна.

- Как успяваш да ги съчетаеш учението и тренировките?

- Не е лесно… В последно време наблягам повече на спорта, но когато започна да уча в университета, това ще се промени. Спортът все пак е до време, както всички знаем, и затова смятам да се съсредоточа върху това, което ще работя за в бъдеще. Приет съм в Техническия университет, ще уча информационни технологии. Смятам, че това има голямо бъдеще, и ще се опитам да се развия в тази посока.

- Ще продължиш ли активно да се занимаваш със спорт?

- За момента малко се колебая, не съм сигурен, но не мога да се откажа с лека ръка от това, с което толкова дълго съм се занимавал и за което предимно съм мислил. Смятам, че съм постигнал целта си в спорта – националният рекорд е нещо голямо за мен, което не е по силите на всеки. А що се касае до титлите, нямам само от балканиада. Това е следващото нещо, което искам да постигна, но знам, че няма да е лесно.

- Тепърва ти предстоят стартове при мъжете, предполагам, че ще търсиш нови успехи?

- Там нещата на практика започват отначало, тъй като препятствията са по-високи, както вече казах. Доста трудно ще е.

- Това амбицира ли те, или по-скоро си мислиш, че сега е моментът да се откажеш, преди да си се отдал на следващото предизвикателство?

- Интересно ми е да опитам да постигна и там добро ниво.

- Кога започна да се занимаваш с лека атлетика и защо се насочи към този спорт?

- Стана случайно… Бях в шести клас в СУ „П.К. Яворов“, когато в час по физическо дойде моят настоящ треньор Руслан Грозданов. Учителката избра мен и още няколко момчета, за да ни представи пред него. Уговорихме се след училище да отидем в залата, за да види как ще се справим на пистата. Явно ме е харесал, а и моите родители са имали желание да започна да се занимавам със спорт. Спомням си, че треньорът ми каза, че ще пътуваме по целия свят за лагери и състезания и ще ми бъде интересно, а от мен зависи какви успехи ще постигна. Бил е прав, защото днес вече това е факт.

- Поколеба ли се в началото дали да се занимаваш с лека атлетика, или да избереш друг спорт?

- Когато започвах, съм бил твърде малък, за да вземам решения, а и с друг спорт не съм се занимавал толкова активно. Малко тренирах футбол в един отбор във „Владиславово“, в училище съм опитвал всякакви видове спорт – хандбал, волейбол, баскетбол, но само с леката атлетика съм се занимавал професионално.

- Смяташ ли, че е реално атлет от България да достигне нивото на най-добрите хърделисти в света?

- Не мисля. Националният рекорд на 110 м с препятствия при мъжете не е подобряван от доста време и е 13,33 сек., а най-добрите бягат това разстояние за около 13 сек. Разликата не е малка, а и в момента да се подобри националният рекорд, е трудно. Ето, аз сега съм най-добрият при юношите, а бягам с около секунда по-бавно.

- Имаш ли обяснение на какво се дължи тази разлика - на чисто физически дадености или по-скоро на начина, по който се работи в различните страни?

- Всичко е от значение. На първо място, разбира се, са възможностите на състезателя, всеки има граница, до която може да достигне, а дали ще успее, зависи както от усилията, които влага, така и от треньора, с когото работи, и от условията, които държавата му предоставя. Смятам, че състезателите от по-развитите държави имат по-голям шанс в това отношение.

- Какви са качествата, които са нужни, за да се постигне успех в бягането с препятствия?

- Бързина, техника, сила… Доста са, а и трябва да се развиват комплексно. Аз в момента наблягам върху силата, а от нея ще дойде и по-голямата бързина.

- Доколко тези качества са вродени и до каква степен могат да се развият в тренировките?

- Смятам, че тези състезатели, на които бързината им е вродена, могат да се развият по-добре от останалите, защото силата и техниката по-лесно се наваксват с тренировки.

- Приятелите ти спортуват ли, интересуват ли се от твоите изяви, подкрепят ли те?

- Повечето спортуват. Моята приятелка също е лекоатлетка. Запознахме се на едно състезание, където и двамата станахме шампиони на 400 м с препятствия. Тогава бяхме само приятели и се радвахме заедно на медалите. На практика спортът ни събра. Подкрепяме се във всичко. Хубавото е, че в днешно време много хора се занимават със спорт – някои професионално, повечето любителски. Аз например освен леката атлетика имам и друг спорт като хоби и това е риболовът. В него също се опитвам да се развивам, интересно ми е, ходя на състезания тук, в България, е не съм толкова добър, колкото в леката атлетика (смее се…).

- Риболовът не е ли противоположен на леката атлетика, докато за едното ти трябва експресивност и бързина, за другото е нужно спокойствие и уравновесеност или това е само на пръв поглед?

- Да, само на пръв поглед е… В риболова, също както в леката атлетика, е важно да се развиваш комплексно. От значение са тактиката и техниката, а и опитът не е за подценяване. Има доста тънкости.

- Какво ти дава и какво ти отнема спортът?

- Отнема ми излизането късно вечер (смее се). Но ми дава доста… Много неща съм научил от моя треньор, а най-важните са да се боря и да се справям с трудностите. Не мога да кажа, че ми е отнел кой знае колко много. Постиженията и хубавите моменти са тези, които се помнят. Например рекордът, който направих, ще остане дълго време, според мен. Моята следваща цел е самият аз да го подобря отново.

- Рекордът ли е най-ценният ти успех до момента?

- Да, това е най-голямото ми постижение. Имам медали от значими състезания, но това беше най-важната цел, която си бях поставил, и я изпълних.

- След като подобри рекорда, промени ли се отношението към теб от страна на другите състезатели?

- Не бих казал… Аз съм ги побеждавал и друг път, нормално е всички да гледат с респект към по-добрия. И аз преди съм го правил. Сигурно се питат на старта какво време ще дам, дали ще подобря личното си постижение. Аз също се притеснявам дали ще успея да си направя бягането добре, дали ще премина, както трябва, през всичките 10 препятствия, защото всяко закачане на препятствие коства време.

- С трупането на победи засилва ли се притеснението, защото и очакванията стават все по-големи?

- В началото много повече се притеснявах, както всеки човек, който започва нещо ново. С времето притеснението намалява, тъй като започвам да придобивам все по-голяма увереност.

- Как успяваш преди старт да се успокоиш и да се концентрираш, за да дадеш най-доброто от себе си?

- Имало е случаи, в които публиката започва да вика преди старта и те нахъсва допълнително, но това вдига адреналина допълнително и има голяма вероятност за фаулстарт.Аз се опитвам да си гледам само в моя коридор, да мисля за препятствията и как трябва да ги премина, кога да натисна повече, да „легна“ на препятствието. Треньорът ми ме е научил да се съсредоточавам само върху моето представяне, да не гледам другите. Преди, когато ме побеждаваха редовно, често се чудех някой от съперниците ми дали ще бяга добре, или не, и треньорът един ден ми каза - това нас не ни интересува, важното е ти да бягаш бързо, за да успееш, и смятам, че благодарение на този съвет успявам.

- Трудните ти моменти досега…

- Не мога да кажа, че съм имал много тежки моменти. Беше ми трудно, когато с треньора ми се колебаехме дали да бягам по-дълга дистанция или по-къса. Сега, когато се насочих изцяло към късата, тренировките ми харесват много повече, правя всичко с желание и се получава с лекота.

- Ти виждаш ли се като треньор един ден?

- Не ми харесват някои неща, които виждам в другите състезатели – някои нямат дисциплина и тренират все едно насила. Не мога да си представя да работя с такива хора, на които не им пука за спорта. От другата страна виждам отношенията, които са между мен и моя треньор, доверието, което сме изградили помежду си. Имало е моменти, в които ми се е обаждал, че не може да дойде на тренировка, и аз съм тренирал сам.

- През всичките години досега ли си работил с Руслан Грозданов?

- Да, не съм имал друг треньор и не искам да имам. Смяната на треньор на практика е ново начало. Новият треньор не те познава, не знае на какви натоварвания си свикнал и кога имаш нужда от почивка. Когато треньор и състезател си паснат, според мен идват и резултатите и няма нужда от промени. Справяме се добре заедно и се разбираме чудесно.

- Колко време на ден тренираш?

- Тренирам всеки ден по два пъти с изключение на неделя, а понякога и веднъж, ако се нуждая от повече почивка.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Да ходя за риба (смее се…). Моята приятелка е заедно с мен и в това занимание освен в леката атлетика.

- Ако в някое състезание се случи заради малшанс или нещо друго да не покажеш това, на което си способен, как преодоляваш тези негативни моменти?

- Става ми неприятно, тъй като не съм успял да осъществя това, към което съм се насочил, но след ден-два ми минава и с нетърпение очаквам следващия старт, за да постигна целта си.

- Кои са по-любопитните кътчета, на които те е отвел спортът?

- Наскоро бях на остров Крит, хареса ми, че е чисто и спокойно. Финландия също много ми допада, посещавам я за пореден път. Природата е красива, а и условията за спорт са много добри. Впечатлиха ме „белите нощи“ там.

- Какво си пожелаваш да ти се случи оттук нататък?

- Мечтая си да подобря отново националния рекорд. Пожелавам си здраве и късмет. За мен е важно с треньора ми да продължаваме да работим заедно, защото моите успехи са благодарение на него. Държа много на това с приятелката ми да се разбираме все така добре и занапред и да се справяме с живота, защото спортът е до време, а след това започват другите ангажименти.

Още в "На спортна вълна":

Стефан Станчев: „Черно море“ ще е сериозен отбор през новия шампионат

Станимира Петрова: Искам да стъпя на олимпийския връх!

Галина Георгиева: Лесно е да постигнеш успех, по-трудно е да го защитиш!

Красимир Дунев: Спортната гимнастика е моят живот!

Бранимир Балчев: Трябват ни здрави мачове в Европа!

Симеон Христов: Участието в Шампионската лига е отплата за всичките ни усилия през годината

Сергей Стоянов: Перфектното изпълнение, а не трудността носи успех в гимнастиката

Божидар Златанов: Искам да стана като Йордан Йовчев и Красимир Дунев

Николай Кънчев: Казвали са ми, че съм роден за треньор

Ани Станева: Ушу ме смири, даде ми баланс!

Цонка Господинова: Леката атлетика е основата на всички спортове