Спорт

08:10 | 1 август 2018

Обновен: 18:19 | 17 април 2024

Денислав Коджабашев: Мечтая за медал от параолимпиада и за хубаво семейство

Тенисът на маса е моята съдба, каза младият състезател в рубриката „На спортна вълна“

По материала работи: Слав Велев

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Денислав Коджабашев е един от тримата варненци, които представиха България на последната олимпиада и параолимпиада в Рио де Жанейро. Денислав достигна до пето място в турнира по тенис на маса при спортистите с увреждания и приема това като един от най-големите си успехи. Въпреки това мечтае и за медал от този най-значим спортен форум. Както и да участва на олимпиада..., тъй като се състезава и при здравите състезатели. Роден е без длан на дясната ръка, но това не го отчайва, напротив, мотивира го и днес е един от най-успешните състезатели по тенис на маса не само у нас. Печели медали от европейски и световни форуми, носител е на спортен „Икар“ за достойно представяне, обявяван е за спортист номер едно на Варна при хората с увреждания. Срещаме се скоро след включването му в новоучредения Обществен съвет по физическо възпитание и спорт към президента на България. Денислав приема тази мисия сериозно и отговорно и не крие, че никога не би отказал да даде съвет на дете, тъй като помни всеки човек, който му е помогнал по пътя му и знае колко важно е това.

- Дениславе, ти си част от новоучредения Обществен съвет по физическо възпитание и спорт към президента на България. Какви са целите на този орган?

- Целите основно са насочени към младите хора. Първата от тях е да се предотврати затлъстяването. Да насърчим подрастващите да зарежат таблетите и да влязат в спортните зали. Спортът като цяло да стане по-масов, да има повече събития. Да се обърне внимание на базите. Да се привлекат повече спонсори към спорта. Обменяме различни идеи. В съвета сме включени доста хора и всеки е успял в своята сфера. Надяваме се все повече да развиваме спорта в България и да имаме повече високи постижения и хора, които да спортуват.

- Какво според теб трябва да се направи, за да се насърчи физическата активност сред подрастващите?

- Трябва да се обърне внимание на това още в училищата. Часовете по физическо да се провеждат както трябва, а не учениците да влизат с дънки и да го приемат като свободен час. Трябва да се обърне внимание на учителите за това какъв е точният подход към децата, а също и на треньорите за метода им на работа в залите. Не са малко нещата, трябва да се работи доста, за да има развитие в спорта.

- Варна е една от първите общини, в които се реализира инициативата треньори да влизат в часовете по физическо възпитание. Смяташ ли, че това ще окаже позитивно въздействие върху насърчаването на физическата активност на подрастващите?

- Това е една много добра идея, трябва да се осъществи в цяла България, не само в отделни общини. Познавам треньори по тенис на маса, които се включиха.

- Ти представи България на последната параолимпиада в Рио де Жанейро. Какво е чувството да защитаваш цветовете на родината на този най-значим форум?

- Много е истинско чувството да представяш България на всеки един форум. Патриотизмът ти дава сили да извадиш най-доброто от себе си и да достигнеш върха. А когато това се случва на най-значимия форум за всеки спортист – Олимпийските и Параолимпийските игри, чувството наистина е уникално. Надявам се на следващата параолимпиада вече да достигна медалите, а защо не и на олимпиада да участвам.

- Имаш медали от европейски и световни първенства. Кой от успехите ти до момента е най-ценен за теб?

- Всяка една награда е ценна за мен, защото е плод на моя труд, на всички тренировки и лишения, които съм направил. Надявам се да постигам все повече успехи оттук нататък. Може би двете втори места на ЕП и петото на параолимпиадата са най-значимите до момента. Имам също така спортен „Икар“ за достойно представяне, както и награда от община Варна за спортист номер едно за хора с увреждания. Те също са много ценни за мен.

- Защо се насочи към тениса на маса?

- Така е решила съдбата. От малък спортувам. И футбол обичам много, и тенис на корт, не пропускам и мачове по волейбол. Но така се стекоха нещата, че избрах тениса на маса. Баща ми беше много запален по този спорт, покрай него се запалих и аз, треньорите харесаха играта ми и така започнах да се състезавам. В началото беше като на шега, бях все още дете, но ми беше много интересно. Лека полека дойдоха победите и първият медал. Колкото по-големи ставаха успехите, толкова повече се убеждавах, че това е съдбата ми.

- Спомняш ли си първия си медал ?

- Да, разбира се. Спечелих го на републиканското първенство за момчета до 12 години в Момчилград. Станахме шампиони на България, спечелихме трето място на двойки и смесени двойки. Това бяха големи успехи за мен тогава. До ден днешен пазя снимки с първите си медали.

- Според теб кое е най-важното за успеха в този спорт?

- Постоянството и упоритостта. Трябва да си целенасочен в подготовката, да си амбициран и да се влагаш изцяло в тренировките и състезанията.

- Какво развива тенисът на маса в подрастващите?

- Абсолютно всичко. В тениса на маса трябва много бързо да действаш, да вземаш бързо решения, което те развива както ментално, така и физически.

- На теб лично какво ти даде и какво ти отне спортът?

- Спортът ми е дал всичко до момента – невероятни изживявания и много приятели. Не смятам, че ми е отнел нещо. Радвам се, че съм състезател по тенис на маса. Ако имах възможност да се върна назад, отново бих избрал това.

- А идвало ли ти е понякога да се откажеш?

- Да... На всеки спортист се случва. Може би в тийнейджърските години по-често се появява тази мисъл, тъй като започват да те влекат други неща и не мислиш само за спорт. Важното е в този момент да има хора, които да са до теб и да ти напомнят да не се отказваш.

- Кои са били по-тежките моменти в спорта досега?

- Тежки моменти не мисля, че съм имал. Може би е имало спадове в играта ми. Не е лесно, когато се съберат поредица от загуби, да се вдигнеш и да се върнеш на победния път. Но няма тежък момент, свързан със спорта, който да е останал в съзнанието ми.

- Как гледат на българските състезатели по тенис на маса по време на международни състезания?

- Напоследък още по-усилено се говори за България и тениса на маса покрай турнира в Панагюрище, който тази година ще е от 14 до 19 август. В него участват най-добрите в света. Тази година се очакват 19 състезатели от Китай и около 40 от Япония, което не се е случвало досега. В чужбина отзивите за организацията на турнира са много добри. Що се касае до мен – всички сред парасъстезателите ме познават. Винаги се отнасят с респект към мен и към екипа ми.

- Ти се състезаваш и при здравите тенисисти. Къде е по-трудно за теб?

- При здравите, разбира се, защото едно е да играеш с напълно здрав състезател, който тренира по 8 часа на ден и няма никакви проблеми, друго е да играеш с човек с увреждане. Колкото и да е неприятно, гледаш какво му е увреждането и мислиш как да построиш тактиката си, накъде да насочваш топката, може би тези съперници са по-лесно преодолими от здравите. Не е лесно, но имам победи и срещу здрави състезатели на двойки. Имам успех срещу номер 8 в световната ранглиста, побеждавали сме националите на Русия при мъжете. Това са моменти, които те мотивират да продължаваш да работиш все по-усърдно. Надявам се тази година отново да играем добре и да постигнем победи.

- Кое е по-различно за теб в двубоите, когато играеш на двойки, поради това, че не разчиташ само на себе си, а трябва да си партнираш с някой друг?

- Моят партньор е най-добрият ми приятел – Теодор Александров. С него учим от първи клас заедно и сме сработени отлично. Ние сме един екип и когато излезем за мач, дори без да си казваме нищо, всеки знае какво трябва да прави. Може би когато сме двамата, се чувствам малко по-спокоен. Когато си сам, трябва да се справяш с всичко. В дисциплината на двойки ни е силата, определено!

- Каква е ролята на треньора за успеха в тениса на маса?

- Със сигурност ролята на треньора е едно от най-важните неща в спортната кариера на един състезател. Треньорът трябва да бъде и приятел, и баща понякога. Трябва да бъде и психолог, който да насочва състезателя към победния път, независимо дали има спадове, трябва да му действа ментално да продължава напред.

- Кое е най-ценното, което ти си научил от треньорите, с които си работил?

- Да бъда уверен в себе си и да съм постоянен в това, което правя.

- Ти би ли станал треньор един ден?

- Бих помагал на децата, дори и не като треньор, но никога не бих отказал съвети. Всеки път, когато имам възможност да помогна на някой, го правя с голямо желание. И аз, когато съм бил малък, са ми давали съвети и знам колко е важно това.

- Виждаш ли живота си без спорта?

- Не!

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Обичам да гледам различни спортни мероприятия. Фен съм на футбола и особено на ЦСКА, редовно ходя на мачове. С приятелката ми Мария Йовкова обичаме да обикаляме забележителностите на България. Поставили сме си за цел да посетим 100-те национални туристически обекта и когато имаме възможност, винаги ходим до някой нов, събираме печати за книжките.

- Тя също е състезател, доколкото знам…

- Да, миналата година стана европейска шампионка по тенис на маса на двойки при девойките.

- Спортът ли ви събра?

- Да!

- Как намираш българския футбол в момента? Харесва ли ти този формат на Първа лига и как ти се струва отборът на ЦСКА в последните години?

- ЦСКА ги гледам от дете, ходя на „Българска армия“ винаги, когато имам възможност, аз живея съвсем близо до стадиона. Харесва ми атмосферата на стадиона, феновете винаги подкрепят отбора, докато това невинаги се случва с другите агитки. Когато тим от чужбина дойде на „Армия“-та, винаги ахва от атмосферата тук. Форматът на първенството е изтощителен за повечето клубове, които нямат резервна скамейка. Когато някои от основните им футболисти се контузят, до края на шампионата „издишат“. Не виждам с такъв подход в останалите клубове как ще изместят „Лудогорец“.