Стефан Трифонов: Ако не пея, нещо вътре в мен остава неизказано

Стефан Трифонов е на 16 години от Варна. Ученик е в Средното училище с езиково обучение „Ал. С. Пушкин”. Стефан е солист на вокален ансамбъл „Сребърни звънчета” към ОДК - Варна, с педагог Юлия Недева и корепетитор Гарине Пюзантян. Изпълнява предимно поп и джаз музика. Стефан е спечелил над 50 награди от национални и международни конкурси. Бил е на една сцена с Васил Найденов и Васил Петров.

- Стефан, как започна да се занимаваш с музика?

- Първоначално започнах да посещавам школата по пиано в Общинския детски комплекс във Варна. В един от уроците случайно дойде вокалният педагог от школата по пеене. Прослуша ме и хареса изпълнението ми.

- Какво си спомняш от първото ти излизане на сцената?

- За първи път се качих на сцената на националния конкурс „Сезони” в Бургас. Не знаех какво значи да се изправя пред публика и се притесних. Беше незабравимо и интересно, защото поради стечение на обстоятелствата с дуетната ми партньорка изпуснахме момента, в който трябваше да излезем на сцената. Случи се така, че водещите обявиха имената ни, а ние бяхме в публиката. Получи се конфузна ситуация, но успяхме да се справим и си тръгнахме от конкурса с трета награда.

- Солист си на вокален ансамбъл „Сребърни звънчета“ към ОДК - Варна. Как избраха точно теб?

- Първоначално бях част от групата „Сребърни звънчета“. Впоследствие пях в дует, а на по-късен етап ме поканиха и за солист на вокалния ансамбъл.

- А как откри света на попа и джаза?

- В групата всички пееха поп и джаз, а и винаги съм харесвал тази музика.

- Как се подготвяш за едно изпълнение?

- Пея всеки ден, било то на репетиция или в свободното си време. Преди да се кача на сцената, задължително се разпявам. Не ям и не пия вода, може би около половин-един час.

- Имаш ли сценична треска?

- С времето притеснението отмина. Да съм на сцената за мен е тръпка и удоволствие.

- Какво послание искаш да носи музиката ти?

- Не искам музиката да е само развлечение за слушателя. Тя трябва да го прави по-добър човек.

- Коя е най-голямата ти мечта, която копнееш музиката да изпълни?

- Музиката е международен език. Тя може да промени света ни и да ни помогне да се почувстваме добре, без значение къде се намираме. Музиката е доказателство, че Бог ни е дал определени дарби. Трябва да ги развием, за да се получи накрая нещо, което да радва хората около нас.

- Имаш ли преживяване на сцената, което никога няма да забравиш?

- Всяко качване на сцената се отличава със своя чар. Всеки конкурс, в който съм се включвал, е запечатан в спомените ми.

- Какво те вдъхновява да твориш?

- Ако не пея, нещо вътре в мен сякаш остава неизказано. Музиката ми доставя удоволствие, не си представям живота без нея.

- Какви качества според теб са нужни на добрия музикант?

- Добрият певец оставя музиката да говори вместо него. Тя учи на скромност и дисциплина. Най-важното е да имаш желанието да пееш. Няма смисъл да се занимаваш с нещо, което не харесваш. Разбира се, никога не трябва да забравяш откъде си тръгнал.

- Разкажи ми за постиженията си в областта на музиката.

- Имам над 50 отличия от национални и международни конкурси. Спечелил съм и три награди „Гран при“ от конкурси в България. В САЩ пък участвах в национално състезание, в което бях единственият чужденец и заех първото място. Обичам България и за мен бе удоволствие и чест да я представя пред света. Някои от участниците дори не знаеха, че страната ни съществува. Радвам се, че чрез мен успяха да разберат за нея.

- А кой от всички фестивали остава незабравим за теб?

- Второто ми пътуване извън страната беше свързано с участие в конкурс в Малта. Бях впечатлен от културата, хората, езика, дори различната музика и пеене.

- Каква музика обичаш да слушаш?

- Обичам попа и джаза. Слушам също така соул, рок и госпъл.

- Кой е най-добрият, според теб, певец на всички времена?

- Васил Найденов е българският изпълнител, на когото подражавам и най-много харесвам. В творчеството му има известна доза съмнение и мистерия. Удоволствие е да го слушам.

- С кого мечтаеш да бъдеш на една сцена?

- Мечтая да пея с Любо Киров. Имал съм честта да бъда на една сцена с Васил Найденов и Васил Петров.

- На кого се възхищаваш?

- Всеки музикант притежава нещо положително, от което може само да учиш. Вярвам, че в една или друга сфера всички сме примери за подражание.

- Бил си част от българския отбор на международно състезание на млади спасители и пожарникари в Беларус. Разкажи ми малко повече за надпреварата.

- С мои съученици от Руското училище представяхме България в надпреварата, като аз се включвам за втори път. В последното състезание бяхме в конкуренция с участници от 13 държави. Предложиха ми да отида, защото съм атлетичен и мога да пея. В конкурса имаше няколко категории, като за всяка беше предвидено награждаване. Аз участвах в състезанието „Мис и Мистър Международно състезание”.

- В свободното си време какво обичаш да правиш?

- Като всеки млад човек обичам да излизам с приятели. Ходя и на репетиции, защото това също е свободно време за мен. Правя го с удоволствие. Обичам фитнеса и практикувам различни спортове.

- За какво мечтаеш?

- Мечтая чрез музиката ми хората да разберат, че всеки от нас притежава дарби. Трябва просто да ги откриеш, да работиш и да станеш добър в тях.

- Какво предстои оттук нататък за теб?

- През месец април ще участвам в един от най-сериозните конкурси в страната – „Звездици за Лора” в Свищов. Ще дам всичко от себе си, за да се представя възможно най-добре.

ИЛИЯНА МИТАКОВА

Четете още от рубриката „Надеждите на Варна“

Александър Зайранов: Чувствам цигулката като част от себе си!

Димитър Аврамов: Прическата трябва да отговаря на стила и духа на човека!

Мишел Луканова: Искам всичко в гимнастиката да ми се получава от първия път!

Петя Панева: Мечтая музиката да е мой спътник за цял живот!

Мерая и Елиса Дончеви: Не си представяме живота без балет!

Димитър Николаев: Светът е цветен и рисуването го доказва!

Константина Георгиева: Емоцията да си на сцената не избледнява никога!

Соня Клисарова: Насила не се рисува, художникът сам трябва да усети момента

Желислав Николаев: Една снимка може да замести цяла книга!

Веселина Цветковска: Чрез танците аз общувам и чувствам!