Александър Николов: Първият винаги остава в историята

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Плувецът Александър Николов беше един от тримата варненски представители на последната Олимпиада в Рио де Жанейро. Състезателят на ПСК „Черно море“ реши да прекрати активната си кариера точно преди година, след като на два пъти подобри националния рекорд на 100 метра свободен стил и стана първият българин, преплувал дистанцията за време под 50 секунди.

Разговаряме със Сашо за най-тежкото решение в живота му до момента и за мечтите оттук нататък…

- Сашо, защо реши да се откажеш от активна състезателна кариера?

- На тази възраст, трябваше да отделям целия си ден за тренировки, за да вървя напред, което означава, че няма как да работя, за да се издържам. През последните три години успявах да съчетавам работата си с плуването. Беше ми трудно, но заради целите, които си бях поставил, не се отказах. Оттук нататък, за да продължа да прогресирам, трябваше да посветя цялото си време на плуването, а това няма как да стане.

- Трудно ли взе това решение?

- Да… Много е трудно да се откажеш, след като си тренирал 20 години. Мисля, че беше правилното решение. Не съжалявам за нищо досега. Знам, че съм постигнал доста от нещата, които исках, дори и неща, които не съм си представял, че мога да направя. Доволен съм.

- Колко време мина, откакто се отказа?

- Миналата година по това време, през август, беше последното ми състезание. Участвах на Световното първенство в Будапеща, след това на Световна купа в Берлин. Тя беше на 7 август и оттогава, вече една година не съм тренирал.

- С какво се занимаваш сега?

- IT консултант съм. Работя в София. Това е сфера, която е доста далеч от плуването. Занимавам се от почти 4 години с това, но през последната година вече изцяло съм отдаден на професията си. Ако трябва да опиша накратко работата си, става въпрос за интегриране и поддържане на бизнес софтуер в различни компании.

- Предполагам, че продължаваш да намираш време за спорт, макар и вече изцяло любителски?

- Да. Поддържам форма вече не само с плуване, но и с други спортове, които харесвам – футбол, волейбол. Много обичам футбола, но заради плуването не можех да го практикувам, последните 10 години изобщо не бях играл, но сега вече ми се отдава тази възможност.

- На два пъти подобри националния рекорд в плуването. Първия път ти надмина постижение, което не е било достигано в последните 30 години. Смяташ ли, че ще минат отново 30 години, преди твоят рекорд да бъде подобрен?

- Не. И в момента има момчета, които са способни да плуват под 50 секунди на големия басейн. На мен това ми беше целта, защото когато си първи, това завинаги остава в историята. Няма значение колко време ще се задържи рекордът, дали 1-2 или 30 години.

- Как се стигна до тези върхови постижения?

- Първият ми рекорд беше 50,03, много близко до целта ми да преплувам 100 м под 50 секунди. След това плувах дистанцията за 50,08. Имах още едно плуване с време малко над 50 секунди. След Олимпиадата в Рио Де Жанейро се бях отказал за момент, отново заради работата, но реших да се върна, за да направя последен опит да плувам под 50 секунди. Много исках да го направя, мислех само за това. Започнах подготовка през зимата и лятото на 2017-а не просто слязох с една стотна под 50 секунди, а успях с половин секунда.

- Какво означава за теб участието ти на олимпиада – най-значимият форум в света на спорта?

- Това трябва да се изпита, за да знаеш какво е. Всеки, който е ходил на олимпиада, казва, че това състезание е по-различно от всички останали. Атмосферата е много особена, няма нищо общо със световно или европейско първенство. Състезателите са настроени по различен начин, всички живеят заедно в Олимпийското село. Всеки е тренирал 4 години и иска да покаже най-доброто, на което е способен.

- Мисълта за следващата олимпиада не би ли те върнала отново в спорта?

- Доста съм мислил за това, но на този етап не мисля, че е реално да се случи.

- Рекордът ти на 100 метра ли е най-ценното ти постижение?

- Да, плуването ми под 50 секунди, както и класирането ми за олимпиада.

- Спомняш ли си първото си състезание и първия медал?

- Първото ми състезание беше във Велинград, бях на 8 години тогава, а първия си медал спечелих на 15 години, мисля че на републиканско първенство, в щафетата. Минаха още две години, докато спечеля и първия си индивидуален медал.

- Доста си бил отдаден на спорта като дете. Работил си толкова години последователно, без да има възвръщаемост под формата на медали?

- До 15-годишен аз приемах спорта като нещо, което правя за здраве и удоволствие. Родителите ми мислеха по същия начин, никога не са искали от мен да преследвам на всякаква цена някакви успехи. Чак когато станах на 18 се появи спортният хъс в мен. Преди това изобщо не съм мислел за медали.

- Кога започна да тренираш плуване?

- На 7 години. Причината беше, че трябваше да се възстановя след счупване на ръката заради футбол. Това беше и причината моите родители да не ме запишат на футбол. Не можех да си изправям лявата ръка след тази травма. Записаха ме на плуване и след едно лято вече можех да си движа свободно ръката. Плуването ми хареса, продължих да тренирам и така вече 20 години.

- Колебал ли си се някога дали да не се върнеш към футбола?

- Да, имал съм такива моменти като тийнейджър, но тогава родителите ми ме спряха. Сега осъзнавам, че има моменти, когато родителите разбират по-точно какво е по-добро за теб. Това е било правилното решение.

- Предполагам, че треньорът ти също е повлиял върху това да не се откажеш от плуването. Доста силна е връзката между вас с Никола Петров…

- Така е… През 2010 г. започнахме да работим заедно. Още в началото много прогресирах. Станахме добри приятели. И до ден днешен, независимо че вече не тренирам активно, постоянно се чуваме и поддържаме връзка, въпреки че съм в друг град. Винаги сме се разбирали много добре и нещата са се получавали без никакви спорове. Изпълнявал съм всички задачи, които треньорът ми е поставял.

- Той разбра ли решението ти да се откажеш?

- Да. Той знае колко жертви съм направил през последните три години, за да мога да тренирам, да успявам да поддържам форма и да прогресирам. Беше наясно, че оттук нататък трябва да посветя цялото си време на плуването, за да продължа да вървя напред.

- Как се изгражда толкова силна спойка между треньор и състезател?

- С време и доверие. Много е важно това. Има моменти, в които започваш да се колебаеш, но доверието трябва да надделее.

- Каква е ролята на треньора за успехите на един състезател?

- Той изпълнява много роли. Освен че трябва да бъде много добре теоретично и практически подготвен откъм спортна гледна точка, също така трябва да бъде и много добър психолог. Да разбира състезателите си. Моят треньор много добре успява да мотивира плувците, с които работи. Случвало се е дори да влиза в ролята на масажист по време на състезание.

- Той не пътува с теб за Олимпиадата в Рио де Жанейро. Това оказа ли влияние на твоето представяне?

- И до днес си задавам този въпрос. Не ми стигнаха няколко стотни тогава, за да продължа. Съвсем различно е, когато треньорът е до теб по време на състезание, мотивацията на старта е по-добра. Мисля си, че можех да се представя по-добре, ако той беше с мен в Рио де Жанейро. От друга страна, ако още тогава бях направил плуване под 50 секунди, нямаше да се стигне до това да плувам с още половин секунда по-бързо. Може би щях да се откажа още след Олимпиадата.

- Какво трябва да се случи в българското плуване, за да достигне световно ниво?

- Според мен в много градове у нас липсва качествена база за плуване. Варна е изключение, разбира се, и плуването тук върви нагоре в последните години. Но има градове като София и Пловдив, където положението е трудно поради липсата на басейни, а това са двата най-големи града в страната. Мисля че на първо място, за да се подобри нивото на плуването у нас, трябва да се разшири спортната база. На второ място трябва да се помисли за обучения в чужбина на треньорите, за участието им във форуми, на които те да обменят опит със свои колеги от други страни. Нужна е повече комуникация между треньорите. В момента всеки отбор и всеки треньор работят сами за себе си, а в чужбина не е така. Правят се съвместни лагери, на които се споделя опит. Освен това трябва да се вземе под внимание фактът, че много състезатели се отказват, когато навършат 18 години. Трябва нещо да бъде направено, за да се задържат в спорта и този проблем не е само на плуването. Този въпрос е много важен и според мен трябва да се направят законодателни промени. Добре е да се помисли за това на спортистите да се води трудов стаж за годините на активна състезателна дейност. Аз съм на 25 години, ако бях продължил по цял ден да тренирам, означава до 30 годишна възраст да нямам един работен ден в живота си, според сегашната ситуация в спорта. Това може да бъде променено. Има и други неща, които могат да се направят.

- Кои са качествата, които носят успех в плуването? Трудът или талантът са решаващи?

- Според мен и двете неща са важни, но при мен винаги постоянството е изпъквало. Мисля, че това е най-важно – да бъдеш отдаден и да знаеш защо го правиш. Когато си постоянен, успехът идва.

- Какво развива плуването в подрастващите?

- За мен плуването е най-полезният спорт за деца до 12-13 годишна възраст. То развива координацията, действа добре на ставите и мускулатурата. Освен доброто физическо въздействие, плуването учи на дисциплина, както всеки спорт. Смятам, че всяко дете влиза по-подготвено в живота, когато е спортувало.

- На какво се дължи според теб фактът, че плуването във Варна се развива добре в последните години. На добрата база, на подготвените треньори, на конкуренцията между клубовете, или на нещо друго?

- На първо място това се дължи на базата, която направи община Варна и я отдава безвъзмездно. Много клубове има на басейна, което от една страна не е добре, тъй като в един момент става пренаселено, но от друга е добре – тъй като има конкуренция, което дава стимул да се работи и допринася за добрите постижения. Несъмнено имаме добри треньори. Има много деца, които искат да се занимават с плуване. Те получават възможност, която ние не сме имали, тъй като тази база я нямаше преди 15 години.

- На каква възраст е нормално децата да започнат тренировки?

- На 7-8 годишна възраст е добре да се започне. Може и по-рано, но на 7 години вече децата осъзнават какво се иска от тях, какви са наставленията на треньора и им е по-интересно.

- Ти самият виждаш ли се като треньор?

- Не. Не съм и записвал такова образование, никога не съм мислил да се развивам в тази област.

- Какво ти даде и какво ти отне плуването?

- Много ми даде. Дори не мога да формулирам точен отговор. Научих много, благодарение на спорта. Сблъсквал съм се с различни неща, както добри, така и лоши. Благодарение на спорта станах борбен и разбрах, че никога не трябва да се отказвам. Какво ми отне… много от времето, което може би щях да насоча в друга посока, но за нищо не съжалявам и се радвам, че се посветих на спорта. Ако имам възможност да се върна назад във времето, мисля, че бих взел същото решение.

- На кои по-интересни места по света те отведе спортът?

- Най-интересното място безспорно беше Рио де Жанейро. Никога няма да го забравя. И до ден днешен пазя снимки на телефона си и често си разглеждам. Тъй като моята дисциплина на Олимпиадата приключи по-рано, аз трябваше да изчакам другия състезател, който плуваше в открити води, за да се приберем заедно и през това време видяхме Захарния връх и статуята. Беше ми много интересно. Видях Копа кабана също. Рио де Жанейро е митично и красиво място, но има и своите проблеми, разбира се, като навсякъде.